Христо Панев – художникът с поетична душа, който възпява Бог, любовта и майката

Христо Панев е утвърден автор в съвременното българско изкуство, със световни постижения в областта на живописта, графиката, илюстрацията, оформлението на книги и монументалните изкуства.
Той е роден през 1942 г. в село Крепост, Хасковска област. От седми клас започнал да играе народни хора в танцовия състав на читалището в родното си село. В казармата бил дори ръководител на състав. Толкова бил влюбен в танците, че за малко те да станат негова професия. Решил да се запише в хореографското училище в София, но се оказало, че е закъснял с един ден и приемът бил приключил. Този факт насочва живота му в друга посока. Освен танците, другата му голяма страст в младежките години била колоезденето. Като деветокласник той участва в тристранно състезание с мъже и го печели. За награда получил радиоапарат “Пионер.”
По рисуването Христо се запалил покрай брат си Панчо, който рисувал много добре. След като завършва средното си образование, той се записва във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност “Графика” при доц. Иван Маринов. Завършва висшето си образование през 1969 г., а от 1976 г. става член на Съюза на българските художници.
Израснал в семейство с християнски традиции, библейската тематика намира значимо място в неговото творчество. В едно свое интервю Христо Панев казва: “Човек без вяра е обречен, без нея той става консуматор, духовните неща за мен са най-важни”. В творчеството му освен серията библейски сюжети, присъстват и сцени от гръцката митология, както и темите за любовта и майчинството.
Сред най-големите заслуги на Христо Панев е, че в продължение на 20 години заедно с брат си Панчо, който вече е покойник, превръщат родното си село Крепост в галерия на открито. Водени от възрожденско желание, през 1997 г. рисуват първите две пана върху сградата на читалището. Изрисувани са училището, кметството, здравната служба. Идеята намира радушен прием и така, ентусиазирани, двамата братя художници не спират работата си. Рисуват пана на църквата, параклиса, родната им къща и на други места. Общо 48 са творбите на двамата братя. Всички монументални творби са рисувани безвъзмездно.
Внушителните изображения са превърнали с. Крепост в туристическа атракция. Интересно е, че нито едно пано до днес не е повредено. Докато правели изображенията, учениците се спирали и прехласвали по творческия процес, дори забравяли да влязат в час. А докато рисували върху сградата на църквата, местните жители също се спирали, съзерцавали и като деца се радвали на произведенията на изкуството.
“Няма по-голяма награда от благодарността на хората.” По време на творческия процес и млади, и стари им носели храна и напитки. “Така с брат ми Панчо станахме почетни граждани на Димитровград през 2012 г.,” спомня си назад в годините Христо Панев.
Едно признание за таланта на големия художник е поканата му от Джорджо Армани да участва в изписване на най-високата сграда в света “Бурж Халива” в Дубай. Армани избира чрез интернет 40 живописци и 40 скулптори в авангардното изкуство от 80 държави. Сред тях единствен българин е Христо Панев. Пристигнал с ден закъснение, връщайки се от Будапеща, където току-що е открил самостоятелна изложба в дома на виното, той се включва в инициативата.
Всички участници са утвърдени професионалисти, възпитаници на най-престижните художествени академии по света, с по десетки международни награди. Изискванията са за осем дни живописците да сътворят и оставят най-малко по една модернистична картина. Организаторите нямат тематични или сюжетни предпочитания. Художниците са оставени на собственото си вдъхновение. Накрая, международното жури начело с Армани ще преценява и ще подбира оставените живописни творби.
От дълги години Панев живее и твори във Велико Търново. Съпругата му Иваничка също е сред известните художници на България, а синът им Габриел поема по пътя на родителите си. Тримата имат семейна галерия “Паневи” на улицата на занаятите, по-известна като “Самоводската чаршия” в старопрестолния град. Галерията е открита през март 1999 г. До великолепните пейзажи на Иваничка от старо Търново и от най-прекрасните кътчета на България, както и до натюрмортите ѝ и красотата на “Българката” в нейните портрети, са картините с библейски сюжети и творбите за любовта и майчинството на големия български художник Христо Панев.
По повод една от многобройните му изложби той споделя: “Все по-често мисля, че смисълът на живота е в усъвършенстването на човешкия дух, а най-висшата проява на духа е изкуството. Картината има душа, тя е огледало на емоциите на художника, на неговата чувствителност и професионализъм. Университетът ми даде този професионализъм и никога не чакам да ме осени музата. Най-добрите неща стават тогава, когато си целунат от Бога, когато чувстваш, че вдъхновението е с теб. И когато завършиш картината, да останеш изумен от това, което си направил.”
Изобразителното изкуство не е единственият талант на известния и обичан търновски художник. По повод 55-годишнината си той издава стихосбирка с 55 стихотворения и 55 рисунки, като илюстрации към тях. Този голям творец с чувствителна и поетична душа често се връща в спомените си в детството. “Зимните картини ме връщат в детските години. Зимите бяха истински, газехме невероятно дълбок сняг. В моето село Крепост децата се пързаляхме с шейни. Винаги се връщам с обич към тези мили спомени – за зимата, за Бъдни вечер. Когато се връщам в родния край, винаги се връщам с тъга, защото много от моите близки не са вече между живите. Но това връщане към корените, към паметта ме зарежда. Главно за хората на изкуството е важно да се завръщат към родната стряха – тя винаги зарежда с творческа енергия”, споделя в свое интервю за общинското радио Велико Търново Христо Панев.
Произведения на именития художник има в почти всички картинни галерии в страната, както и в частни колекции в чужбина. Той има много самостоятелни изложби у нас и в Германия, Швейцария, Австрия, Словения, Унгария, Хърватска, Италия, Турция, Англия, Румъния и Азербайджан.
Христо Панев участва в международни салони за иновации, където получава златни медали – в София, Питсбърг (САЩ) и Кипър, и сребърен медал в Казабланка (Мароко). През 2002 г., заедно с брат си, става Почетен гражданин на Димитровград. През 2006 г. е носител на Наградата “Велико Търново”, а през 2011 г. става действителен член на международната академия на изкуството “Нова ера” към ЮНЕСКО. През 2012 г. участва в първата международна художествена изложба на действителните членове на международната академия “Нова ера” в ЦДХ, Москва.
През 2013 г. Христо Панев получава медал “Художник на новия век” за номинация “Художник на годината” от Световната академия на изкуствата в Истанбул, за принос в развитието на съвременното европейско изкуство. През същата година, по повод 1150 години от създаването на Русия, с решение на руската Академия по изкуствата в Москва той е удостоен с медал. Приет е за почетен член на академията и получава званието “академик.” За принос в популяризирането на старопрестолния град той е удостоен и с орден II степен от кмета на Велико Търново.
През 2018 г. Христо Панев е награден от Световната академия по изкуство “Нова ера” с наградата “Златна палитра” за високи постижения в област-та на живописта, графиката и монументалното изкуство и за висок професионализъм на международната сцена.
Благодарение на своето изкуство, известно в цял свят, художникът е забелязан и от българското правителство, което го предлага за награда. През 2019 г. президентът на България му връчва най-голямото българско отличие за култура – ордена “Св. св. Кирил и Методий” – I-степен за високи постижения в областта на културата и изкуствата.
(откъс от книгата на Иван Панайотов “Търновци, прославили България”)