Мит ли е борбата с организираната престъпност в област Велико Търново?

Зрелищни акции, тонове доказателствени материали, стотици томове дела, огромни срокове за разследване и нито една сериозна фигура от престъпния свят, длъжностно лице или икономически измамник зад решетките. Това е тъжната равносметка за изминалите пет години в работата на МВР, ДАНС и съдебната система в област Велико Търново. Звучи невероятно, но от парламентарните избори през май 2013 г. до момента една-единствена акция по линия на ръководене и участие в организирана престъпна група в региона е довела до повдигане на обвинения – тази срещу ексшефа на ДАИ в старата столица Петър Петров. Мащабните и шумни реализации от времето, когато Цветанов бе вътрешен министър, наглед демонстрираха значително по-голяма активност, но в крайна сметка нито една значителна престъпна фигура не стигна до затвора.
Нито една сериозна група за данъчни престъпления не стигна до съд 
Велико Търново отдавна има славата на “Меката на данъчните измами”. Разследващите органи могат да се похвалят и с първата ефективна присъда за ДДС измама в страната – тази на Петър Тонков. След неговото дело през съдилищата преминаха значителен брой производства срещу ДДС-измамници. За съжаление, почти всички обвиняеми се оказаха “крайни бушони”, тъй като разследването не е успяло да стигне до разплитане на цялата верига . Наказанията по тях не надвишават 3 години затвор и в голямата си част са условни. Само две реализации бяха насочени към организирани групи по тази линия, но нито една от двете не може да стигне до съдебна фаза вече години наред.
В “мрежата” на акция “Недосегаемите” попаднаха бизнесменът Младен Милков и още девет души, сред които и шестима данъчни служители. След четири години разследване, прокуратурата внесе 649 страници обвинителен акт срещу десетимата заподозрени, като ги обвини, че са нанесли щета за над 9 милиона лева на държавата. През лятото на т.г. обаче крупното дело бе пратено “в девета глуха”, след като Специализираният наказателен съд отказа да го гледа. Мотивите – редица допуснати нарушения в досъдебната фаза. Така стотиците папки се оказаха в спецпрокуратурата, която трябва да реши какво да прави с мегаразследването. Много от адвокатите по делото са скептични, че то изобщо ще влезе отново в съда, тъй като според тях пропуските са неотстраними. До съдебна фаза не може да стигне и друга крупна реализация по линия на ДДС, насочена срещу десет души, обвинени в източване на 5 милиона лева от данъци. Само трима от обвиняемите са великотърновци, като сред тях е небезизвестният Радослав Колев – Радо Мерцедеса. Той заедно с Генчо Пашов и Венцислав Петков – Кмета бяха задържани още през зимата на 2012 г. и пратени в ареста в София по обвинения в участие в организирана престъпна група. Спецпрокуратурата обаче реши, че в крайна сметка не може да докаже наличието на престъпна група и върна делото по местните прокуратури, които да умуват дали и по какъв точно ред да подведат десетимата под наказателна отговорност. Развой по делото им засега няма.
3,5 г. затвор за кило ябълки, условна присъда за имотна измама с над 1 млн. лева
Писано е много за крупните афери със строеж на жилищни сгради и стотиците семейства, станали жертви не безскрупулни строителни измамници във Велико Търново. В края на 2010 г., гражданите, закупили апартаменти в блоковете на ул “Краков 11”, се вдигнаха на протест, след като се оказаха завлечени от мистериозния предприемач Иван Мутов. Прокуратура и полиция успяха да приключат разследването в рамките на около две години и Мутов бе обвинен в това, че е измамил 10 семейства с общо 533 862 евро. Предприемачът, който иначе не можеше с години да бъде открит никъде, се появи на делото си, призна се за виновен, поиска процес по съкратения ред и бе пуснат да си ходи с условна присъда. Престъплението му остави без дом и с огромни борчове десетки хора, но според българското законодателство и съдебна практика далеч по-тежко е деянието на 34-годишен наркоман от Габрово, осъден през миналата седмица на 3,5 години затвор ефективно за грабеж на дамска чанта с кило ябълки. Условна присъда получи и бившата служителка на агенцията по вписванията Венета Сидерова, която се оказа замесена в крупна имотна афера с жилища на зелено на ул. “Иван Хаджидимитров” в старата столица. В схемата бяха завлечени семейства с над 600 000 лв., а отделно и банки с над 1 млн. лв. Предприемачът Йордан Попов препродавал ипотекирани жилища, но Сидерова услужливо му издавала фалшиви удостоверения за това, че върху имотите няма вещни тежести. Попов почина от инфаркт, преди да бъде изправен пред съда, но бившата служителка е осъждана досега три пъти, всичките условно. Делото срещу предприемача Христо Чапанов, който завлече 80 семейства с 2,5 милиона лева в най-крупната строителна измама във Велико Търново, все още върви във ВТОС. Поне по отношение на него има значително по-тежка присъда на първа инстанция – 6 години затвор, но тепърва предстои по казуса да се произнесе и въззивният съд.
Няма вкаран зад решетките за корупция и длъжностни престъпления 
Представата на ЕС, че в България има високи нива на корупция и злоупотреба със служебно положение, изглежда е тотално несправедлива, защото поне за област Велико Търново няма нито един човек, който да търка наровете на затвора за подобни престъпления. Съдебната система четири години не може да реши извършили ли са престъпления екскметът Румен Рашев и бившият главен архитект Елена Абаджиева, а за същия период от време прокуратурата спира и подновява явно безконечно разследване срещу кмета на Свищов Станислав Благов. Все още се движи из съдебните зали и делото срещу бившия градоначалник на Елена Сашо Топалов.
Хирургът Петьо Атанасов бе оправдан по обвинението, че е взимал подкупи за операция, а неговият колега Калин Везнев още дори не е обвинен, макар и зрелищно изведен с полиция от сградата на МОБАЛ в началото на месеца.
Случаят “бебе във фризера” се оказа фиаско без аналог, а прокуратурата скри мотивите, с които прекрати делото срещу горнооряховските лекари. До момента в област Велико Търново няма осъдени и магистрати. Двама съдии – Теодор Милев и Славчо Петков, бяха отстранени от длъжност и изправени пред съда, но колегите им не ги намериха за виновни. Съдия Милев бе оправдан и върнат на предишната си длъжност като съдия във ВТОС, а Славчо Петков, обвинен във взимане на подкуп, бе оправдан на предпоследна инстанция от Апелативен съд – София.
Бившият шеф на ТЗБОП Орлин Тодоров бе изправен пред съда с обвинителен акт от 108 страници, уличаващ го в изнасяне на служебна тайна, злоупотреба със служебно положение и престъпления срещу правосъдието. Съдът го призна за виновен само по малка част от тях и го осъди на 1 година условно на първа инстанция. Полицаят от Павликени Веселин Тодоров бе отстранен от системата на МВР и получи условна присъда през 2010 г., след като бе спипан с огромно количество цигари без бандерол. След това отново бе хванат с кашони нелегални папироси през миналата година и получи отново условна присъда, тъй като изпитателният срок на старата му бил изтекъл. Полицаят Милен Иванов от Шемшево бе задържан със сили и средства, достойни за неутрализирането на терорист от Ал Кайда, след което делото му бе обвито в секретност, съразмерна с охраната на най-големите държавни тайни. В крайна сметка се оказа, че е участвал в банална измамна схема с щета от 12 000 лева и получи условна присъда. Счетоводителят Христослав Панов получи 2 години условно за присвояване на 100 000 лева от психодиспансера във Велико Търново, условни присъди получиха и подсъдимите по делата за източване на стотици хиляди левове от БКС – Свищов, и БКС – Павликени. По отношение на корупционните престъпления, МВР и съдебната система до момента са показали потенциал да наказват единствено шофьори, подхвърляли двадесетолевки на пътни полицаи. Сред осъдените няма нито служители на МВР, нито каквито и да е други длъжностни лица.
“Пещерата на Али Баба” хвана паяжини 
Две шумни реализации на ТЗБОП от времето на министър Цветанов все още се “разследват”, близо четири години след ареста им. През 2010 г. антимафиоти от ТЗБОП под ръководството на Орлин Тодоров иззеха 500 000 подправени винетни стикера, чиято стойност бе оценена на 400 милиона лева. Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов определи акцията на МВР като попадане в “пещерата на Али Баба”. За крупната фалшификаторска дейност бяха обвинени петима души, сред които и тогавашният общински съветник Иван Иванов. Прокуратурата още не е изправила пред Темида нито един от тях, но пък куриозно през това време успя да прати на съд ръководителя на операцията. Междувременно обвиняемите от друга разработка на ТЗБОП под името “Гюлетата” заведоха искове и осъдиха прокуратурата. През 2011 г. антимафиоти задържаха Георги Илиев – Диска, Георги Ганчев – Американеца, Георги Аврамов и Аксел Емин по обвинения в лихварска дейност, данъчни престъпления и пране на пари. Държавното обвинение още не е спечелило дело срещу тях, но пък те спечелиха такова срещу прокуратурата. Тя ще трябва да им плати по 2000 лева обезщетение за това, че три години ги държи със статут на обвиняеми, без да ги изправи на съд или да прекрати делото им.
Не може да се отрече, че на хартия действията на МВР и съдебната система показват резултати. Оправдателните присъди заемат нищожен процент от съдебните решения, по-голямата част от досъдебните производства и последвалите дела се приключват бързо и в срок. Обаче за връщане на загубеното обществено доверие са нужни и реални резултати срещу престъпления, различни от кокошкарски кражби, стръкове марихуана по дворовете, пияни водачи, хулигански прояви и битови убийства. Безспорно самият брой на този тип престъпления ангажира огромна част от ресурса на разследващите и съда, но определянето на борбата срещу битовата престъпност като едва ли не единствен приоритет звучи несериозно. Или може би следва да се тълкува като признание за безсилие по отношение на “другата” престъпност. Тази със сложните схеми, връзките с влиятелни хора, високата конспиративност и многото пари. През последните две години прокуратурата и МВР в областта прибегнаха до всички възможни методи, за да държат на тъмно обществеността за конкретната си работа по това направление. Тази жалка, за която и да е демократична държава, практика едва ли ще убеди обикновените хора, че живеят в страна, в която всички са равни пред закона. Дори държана далеч от страниците на вестниците и екраните на телевизорите тъжната истина е видима за всеки. По улиците, на масичките на тузарските кафенета, зад прозорците на скъпарските лимузини, по високите етажи на институциите. Недосегаемите си остават недосегаеми.
Пламен КАРАИВАНОВ, сн. архив