Великотърновска бизнесдама представи своя марка стилно бельо. Соня Стоянова е управител на фабриката за захарни и шоколадови изделия “Кармела 2000”, но вече успешно налага на българския пазар и модната линия “Wild tear”. Водена от желание да достави истинско удоволствие на дамите и да превърне бельото във втора кожа, тя залага на разнообразните фини материи и дантели. Цветност, нежност, елегантност и индивидуален стил отличават всеки артикул на изискания бранд.
Повече от година Соня усилено работи, за да сбъдне мечтата си да подари на българката красиво бельо. “Винаги ми е правило впечатление, че по нашите магазини се продава само черно, бяло и бежово бельо. Аз самата обичам разнообразието и искам да ми е цветно. Убедена съм, че когато сутрин облечеш нещо свежо и кокетно, няма как денят ти да не е шарен и интересен. Така у мен порасна идеята да разчупя традицията и да предложа нещо различно”, споделя търновката. През март тя започна да предлага тоалетите си онлайн, а през юни откри първия фирмен магазин на “Wild tear” на ул. “Независимост” в старата столица.
С екип от още пет жени находчивата дама създава своята феерия от цветове и материи, а неин пръв съмишленик е дизайнерката Маргарита Йованович от Велико Търново. Тя е автор на първата колекция на “Wild tear”, която включва шест модела сутиени и бикини, бодита, нощно бельо и др. Запазена марка на сутиените например е дантеленият гръб, който не само придава неповторима изящност на дамите, но има и анатомични функции, защото придържа гърба изправен.
“Най-дълго ми отне да намеря подходящите материи, като обикалях доста из Европа. Исках да са много меки и ефирни, за да не се усещат по тялото и да не дразнят кожата”, признава Соня. Сега материалите за стилните си интимни облека тя доставя от Италия, Испания и Турция.
Вдъхновена от новото си начинание управителката на “Кармела” закупила набор от шевни машини, с които е оборудвала малък цех. Но преди да наеме хора, които да работят на тях, тя самата се научила да шие. “Никога преди това не бях сядала на шевна машина. Но за да знам през какви етапи преминава изработването на бельото, трябваше да усвоя всяка технологична операция. Така установих, че шиенето ми носи огромно удоволствие. Случвало се е в почивните дни да се затворя сама в цеха и да шия. Така или пък с книга в ръка на дивана вкъщи си почивам пълноценно”, усмихва се Соня.
За да е сигурна, че новият дизайн ще е удобен на дамите, тя лично пробва всеки модел, а при нужда веднага се нанасят корекции. Споделя, че екипът има амбицията да установи специални отношения със своите клиенти. Искаме да доставим радост на дамите, да им покажем, че могат да бъдат изящни и неповторими и специални, твърди бизнесдамата. Една от услугите, които правят предложенията на “Wild tear” наистина неустоими, е, че всички модели могат да бъдат произведени и по индивидуални размери на клиентката.
Соня Стоянова признава, че гледа на “Wild tear” като на творческо предизвикателство. “Ще продължа да развивам тази модна марка, защото е красив бизнес. Работим много, за да усъвършенстваме моделите и да разширим пазара. Но и “Кармела” ми е много мила, не мога да я изоставя. Затова сега, колкото и да ми е трудно, се старая да съчетавам ангажиментите и на двете места”, обяснява Соня Стоянова.
Тази година се навършват 19 години от създаването на “Кармела 2000” ООД. Компанията стартира през 1998 г. с по един вид вафли и бисквити, а сега, в навечерието на своята 20-годишнина, произвежда над 100 артикула шоколадови и захарни изделия. Фирмата успешно продава продукцията си и поддържа добри търговски взаимоотношения с партньори от над 30 страни в Европа, Азия и Африка.
“Обичам работата си. Обичам хората, с които работя. Гордеем се, че благодарение на упоритата работа на нашия екип и съществените инвестиции в производството, успяхме да извоюваме своето място на един висококонкурентен пазар и се превърнахме в предпочитан избор за мнозина, които обичат да си доставят наслада с нашите сладки изкушения. Надявам се на същия успех да се радва и модната марка “Wild tear”, не крие удовлетворението и амбициите си бизнесдамата.
Златина ДИМИТРОВА, сн. личен архив
