Светлан Николов и Симеон Маринов са първокурсници в Медицинския филиал във В. Търново и са единствените мъже, които учат за медицинска сестра. Горди са, че се представили много добре на първата изпитна сесия, но отличникът е Светлан. Макар да са съвсем в началото на тази трудна професия, студентите казват, че вече са имали критични ситуации и са спасявали човешки живот. Справили се много добре и не искат да мислят за най-лошото, с което едва ли някога ще свикнат. И двамата са мотивирани да завършат образованието си и да се посветят на сестринството. Студентите преди не се познавали, но сега са неразделни по време на лекции и практика. Помагат си, учат с 18 момичета в курса и ако преподавателите не знаят имената на дамите, то Светлан и Симеон веднага се забелязват. Те признават, че се чувстват поласкани да учат сред толкова момичета, които ги ухажват, а и мъжете са тяхна упора, особено по време на практика в болницата.
Симеон е на
32 г. и е ерген,
живее във Велико Търново, където е завършил икономика в Стопанския факултет на ВТУ. Има магистратура по финанси и е работил малко време по специалността си. Днес не на шега казва, че като вземе диплома за медицинска сестра, например, ще учи здравен мениджмънт и може да стане управител на Диагностично-консултативен център. Ако не, би работил с удоволствие в областта на дерматологията и венерологията. За късмет в старата столица има Център по кожно-венерологични заболявания и младият мъж с нетърпение очаква практиката си там.
Симеон е учил в паралелка по биология в СУ “Емилиян Станев” в старата столица и не скрива, че медицината му е стара мечта. Когато открили филиала към Медицинския университет във Варна, решил да се запише и да следва за медицинска сестра. А и е патриот, обича си В. Търново и не иска да го напуска, дори като завърши. Студентът добавя, че баща му е доктор на науките, работи и прави бюджета не къде да е, а в университета в Кеймбридж, Англия, но синът си останал в старата столица. На приемните изпити във Филиала Симеон се представил отлично и сега признава, че никак не е лесно. Но се старае и се справя много добре. Не пропуска нито една лекция, много му харесва и практиката в болницата, която постоянно му сервира предизвикателства. Симеон отчита, че пациентите го приемат много добре, независимо дали са мъже или жени. Наистина, поради недостига на кадри в сестринството, медицинската сестра е заета непрекъснато по време на дежурството си, тя се грижи за много пациенти и работата ѝ е много отговорна.
Светлан е на
46 г., завършил е гимназия в Трявна,
има семейство и дъщеря. Тя е на 22 г., също е студентка, но учи английска лингвистика във ВТУ. Съпругата на Светлан работи в Холандия и го издържа в момента. Преди години фамилията в Трявна имала хотели, но после бизнесът се провалил и семейството заминало за Чехия. 8 години живели в Прага, където имали фирма за подбор на работници от България за Чехия. Там без образование си никой. В Прага има много мъже, които работят като парамедици. В някои отделения на болниците пък се изисква мъжка сила, за да се обслужват пациентите, разказва Светлан. Освен това професията на медицинските сестри и парамедиците в Чехия, които са много добри професионалисти, е уважавана, тя е стандарт и два пъти по-добре платена, отколкото в България. Затова реших да се върна в България, да завърша медицинска специалност и пак да се върна в Чехия, за да работя точно това, добавя 46-годишният студент. Но в Медицинския филиал се влюбил в преподавателската работа и сега вече никъде не иска да ходи. Защото у дома си е най-хубаво. Искам да завърша магистратура по здравни грижи и да стана асистент във Филиала, казва Светлан. Уверен е, че това ще се случи, и то благодарение на преподавателите, на които сега е много признателен. Студентът на средна възраст обаче признава, че първоначално нямал намерение да учи точно за медицинска сестра, по му харесвала специалността “Рентгенов лаборант”. Но такава тук няма. Тогава избрал да се потопи в сестринството, за да бъде и близо до Трявна. Впрочем, в рода на Светлан няма медици, има повече инженери.
Моите преподаватели ми показаха, че професията на медицинската сестра може да се реализира и в България, отчита Светлан. Той добавя, че повече го привлича работата в екстремните болнични отделения. Но най на сърце му е именно преподавателската работа, за да помага на следващите студенти да заобичат професията на медицинската сестра и грижата за пациентите. Дори в момента Светлан участва в проект, който разработва Филиалът. Макар да са още първи курс,
Светлан и
Симеон вече
имат предложения
за работа
като болногледачи. Напоследък станахме медийни звезди, но не сме някакво чудо или сензация, в другите филиали във Варна и Шумен също завършват мъже, казва Светлан. Смята, че е намерил истинската си професия, която много му харесва и с лекота се справя. А да бъдеш медицинска сестра, това е изкуство. И не може всеки да работи тази професия. Светлан добавя, че имал колеги, които се отказали от следването, защото това не е тяхната професия. Но да помогнеш на болен и да му спасиш живота, това е голямо удовлетворение.
Светлан и Симеон са единни и опровергават подценяването на сестринството от обществеността.
Медицинската сестра вече е много по-образована и е част от лекуващия екип, категорични са и двамата. Те твърдят, че човек трябва да бъде амбициозен и да постига целите си. Да имаш мечти и да си мотивиран да ги реализираш, наистина не зависи от възрастта, казва Светлан. Той признава, че имал леки притеснения, че следва на 46 г., но сега има подкрепата на всичките си колеги и преподавателите. Винаги можеш да споделиш проблемите си с тях и те ще ти помогнат, отчита Светлан. Но и двамата подхващат темата, че както има медицински сестри, така трябва да има и медицински братя в медицинското законодателство. Но пък ненапразно наричат медицинските сестри “мъжки момичета”, защото при работата им се изисква сила, смелост, респект и уважение.
Светлан и Симеон са категорични също, че заплатите на сестрите са твърде ниски и затова българки отиват на работа в чужбина. Държавата се прави, че не разбира този проблем. Сестрите, както акушерките се борят за самостоятелни практики и може би един ден това ще се случи. Една сестра може да си обзаведе амбулатория, където да прави инжекции, да измерва жизнените показатели, да прави превръзки на място или по домовете, да сключи договор със здравната каса и да работи самостоятелно.
Зам.-директорът на Медицинския филиал Даниела Тасева припомня, че предишните години също имали две момчета, които учили за медицински сестри, но се отказали. Навреме разбрали, че сестринството не е за всеки. Симеон и Светлан обаче са много амбициозни, като обучението върви паралелно с теорията, практиката и упражненията. В същото време двамата са различни. Симеон е по-емоционален и се опитва да бъде съпричастен със страданието на болните. Светлан е по-сдържан, но в никакъв случай груб или безразличен към преживяванията на пациентите и техните близки. Но и двамата са куражлии, затова и сестрите в болницата ги търсят да им помогнат като асистенти, докато са на практика.
Накрая с усмивка Светлан казва, че на един от изпитите му се паднало да къпе бебе. И може би като баща отпреди 22 години, вече с практически опит, а сега и с академичен във Филиала, на изпита се справил отлично.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
