Позлатените кубета на Патриаршията, паметникът на Ивайло и покритият мост над р. Янтра ще разказват за величието на Велико Търново
Инициативният обществен комитет „Асеневци – Велико Търново“ търси 12 млн. лв. за построяването на три грандиозни обекта в старата столица, съобщи Марин Павлов, председател на обществената организация. Тя предлага да бъдат позлатени кубетата на Патриаршеската църква на крепостта Царевец, да бъде изграден паметник на българския цар Ивайло и да бъде построен закрит мост с търговски обекти над р. Янтра в участъка при паметника „Асеневци“ и историческата улица „Гурко“. Идеята на инициативната група от общественици, учени, академици, историци, стопански ръководители, художници, архитекти, генерали, банкери, юристи и др. е до 2022 г. този ансамбъл от трите обекта да бъде реализиран, стана ясно на общото събрание на Комитета, което се проведе на 26 юни 2017 г.
Общественият комитет беше учреден преди две години от десетина ентусиасти – интелектуалци и общественици, които обявиха идеята си за изграждане на закрит мост над р. Янтра. Днес групата наброява 33 души и според председателя Павлов броят и няма да се променя. Цифрата е библейска, толкова са били и годините на Исус Христос, а ние сме вярващи хора, твърди председателят. Предложенията за трите обекта, които трябва да бъдат реализирани, са големите амбиции на „Асеневци – Велико Търново“. Така великотърновци ще се покажат като достойни наследници на предците си и техните потомци. Велико Търново е бивша столица на България и над 200 години е играла важна роля на Балканите и Европа. Затова си заслужава да бъдат положени и реализираните трите обекта, категоричен е Павлов.
Вече е представен вариант в Общината на проект за изграждане на закрития мост над р. Янтра, който наподобява този в Ловеч. Има и втора идея за по-лек вариант мостът във Велико Търново да бъде само пешеходен и открит, каза на общото събрание председателят. Тази идея се подкрепя от кмета Даниел Панов. Павлов допълни, че досега са разисквани подробностите със специалисти за мястото на моста, подготовката и техническото му изпълнение. Има и варианти как в този участък реката да стане плавателна, какви технически работи и проучвания трябва да бъдат извършени предварително, за да се пристъпи към самата реализация. Важното е, че този мост е съобразен с архитектурата на на ул. „Гурко“ и с паметника „Асеневци“, а също е функционален за търговци и гостите на града. В тази връзка Марин Павлов съобщи, че тази идея е възприел инвеститор, който може да вземе моста на концесия за 35 години. Така историческият мост над р. Янтра може да се окаже първият частен мост в страната.
Вече са осигурени 20 кг злато като дарение за позлатяване на кубетата на Патриаршията, съобщи още председателят на общото събрание в понеделник. Този проект също бе представен в Община Велико Търново. Дарителят е частен производител на злато, което всъщност ще бъде заменено за специална сплав от Русия, която се използва за покриване на църковни кубета. По подобен начин са покрити храмът „Ал. Невски“ в София и Руската църква в с. Шипка, като реставрациите са направени съгласно автентичните планове на двата църковни обекта.
Според Комитета, до 30 септември 2017 г. техническият проект трябва да бъде готов. По повод на този проект Павлов обясни, че макар Патриаршията на крепостта Царевец да не отговаря на църковните канони на православието у нас, това е символ за Велико Търново и тази символика трябва да се засили именно с позлатяване на кубетата. Тя ще напомня именно за славното величие на старата столица. В момента дори се говори Патриаршията да стане действаща църква, но според арх. Донка Колева това може да стане, ако се извършат допълнителни ремонти, които да отговарят на каноните на православието у нас.
Що се отнася до изграждане на паметник на българския цар Ивайло и неговия стан, който е превзел Велико Търново по време на Средновековието, има няколко варианта за мястото. Единият от тях е ансамбълът да бъде на хълма Света гора, където е била разположена войската на бъдещия български цар. Комитетът също подкрепя тази идея. Според председателя, Ивайло е бил търновец и градът е задължен да увековечи славата му с паметник.
Впрочем, да има паметник на Ивайло във Велико Търново, е идея още преди 40 години. Тогава точно на хълма Света гора е започнало строителство на постамента, бил е ситуиран макет, но всичко спряло дотук. Не се намерили пари паметникът да бъде довършен и след това остатъците били разграбени.
За да бъдат реализирани трите емблематични паметника във Велико Търново, шест екипа на Комитета поемат задачите, обявиха още на събранието. Поставени са и конкретни срокове, а амбициите са трите обекта да спазят сроковете до 2022 г. Сега възниква нова идея те така да бъдат изградени, че от всеки паметник да се виждат останалите два. Ако това постигнем, ще бъде истинско съвършенство в архитектурата, въодушевен е председателят. Така Велико Търново ще стане различен град, още по-привлекателен за туристите.
За изграждането на трите обекта ще бъдат открити най-малко 60 работни места на трудови договори, пресмята Марин Павлов. Той е категоричен, че до 2018 г. трябва да бъде готово позлатяването на кубетата на Патриаршията, до 2019 г. – да бъде изграден паметникът на Ивайло, и до 2022 г – мостът над р. Янтра. Комитетът си е поставил още амбициозната задача да се търсят дарения за целта, като бъде разработена специална методика, разкриване на банкови сметки и др. Един от екипите пък има задачата да осигури връзки и разрешения за строителство на паметниците от страна на съответните министерства, а също и от местната Община.
На общото си събрание Комитетът прие и някои промени в устава на организацията. Те ще дадат възможност „Асеневци – Велико Търново“ да може да учредява търговски дружества, на които да възлага дейност. Дори Управителният съвет на Комитета ще може да назначава шефовете на тези клонове.
Освен това бяха направени и промени в състава на Управителния съвет. Общото събрание освободи проф. Иван Стоянов, който почина, арх. Цветан Радев и Йордан Андреев. На тяхното място бяха избрани доц. Симеон Захариев, проф. Иван Тютюнджиев и Пъшо Ваков. В контролния съвет на Комитета влезе проф. Иван Марков.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. личен архив
