На 50-годишнината от основаването на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) са посветени последните две книги на доц. д-р Илиян Матеев от Великотърновския университет. Монографията „АСЕАН” и справочникът към нея „Страни членки на АСЕАН” бяха представени в „Къщата с маймунката” пред членовете на икономическата секция на Съюза на учените в България – Велико Търново.
Асоциацията е основана на 8 август 1967 г. в тайландската столица Банкок, като на тази дата държавните ръководители на Индонезия, Малайзия, Сингапур, Тайланд и Филипините подписват Декларацията за АСЕАН, обяснява доц. Матеев, който е преподавател в Стопанския факултет. На 7 януари 1984 г. към нея се присъединява Бруней, на 28 юли 1995 г. – Виетнам, на 23 юли 1997 г. – Лаос и Мианмар, а на 30 април 1999 г. – Камбоджа, превръщайки я в десетчленна организация.
Икономическото, политическото и социално-културно сътрудничество, както и интеграция в АСЕАН, изминават дълъг път от създаването на Асоциацията до наши дни, като в началото връзките между страните членки се задълбочават предимно в областите на политиката и дипломацията, а не в икономическата сфера. С течение на времето започват да се развиват и стопанските взаимовръзки между членуващите в АСЕАН държави, превръщайки организацията в най-амбициозния пример за регионално сътрудничество и интеграция в развиващия се свят. През 2017 г. населението на АСЕАН наброява 642 млн. д., живеещи на територия от 4,48 млн. кв. км. По данни на МВФ, през м.г. номиналният БВП на 10-те страни-членки надхвърля 2,7 трилиона щ. д., а средният номинален БВП на човек от населението е над 4200 щ. д. (53 880 щ. д. в най-богата страна членка: Сингапур и 1270 щ.д. в най-бедната страна членка: Мианмар).
В монографията се изследват, анализират и обясняват интеграционните процеси, протичащи в АСЕАН, фокусирайки се върху икономическото сътрудничество и мястото на Асоциацията в световната икономика. Интерпретацията е в контекста на обективните интеграционни процеси в световен мащаб и взаимовръзката с някои интеграционни обединения, в параметрите на глобалната стопанска система.
Авторът е използвал своите знания и опит в работата си като икономист и преподавател в Стопански факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, по международни икономически отношения. Предпоставка и условие за решаването на изследователските цели и задачи по избраната тема са специализациите му в университети в Япония, Сингапур, Китайската народна република/Хонконг, Република Корея, Тайван и САЩ, както и посещенията му в Секретариата на АСЕАН, намиращ се в индонезийската столица Джакарта и Института за изследвания на Югоизточна Азия в Сингапур.
Монографията и справочникът към нея са предназначени за всички, които проявяват интерес към международните икономически отношения, международните отношения и страните от Югоизточна Азия.
Златина ДИМИТРОВА
