Послание към председателите на
Общобългарския комитет “Васил Левски”,
Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Българския ловно-рибарски съюз
Господа, благодаря на всички вас и на членовете на съюзите и комитетите, които представлявате, за това, че приехте нашите цели и програма. Благодаря ви от името на всички членове на комитета “Асеневци” и от името на великотърновци, затова, че приемате нашата програма за своя. Ще я изпълним заедно, защото всички честни, достойни и горди българи са длъжници на нашите предци Асеневци, както и на поколенията, които идват след нас. Благодаря на всички млади хора – ученици, студенти и курсанти от НВУ “В. Левски”, които се интересуват и ни търсят с предложения за подкрепа на нашите идеи и цели. Искам накратко да ви информирам до къде сме стигнали с реализацията на програмата.
Имаме разрешение от експертния съвет към Община В. Търново за започване на първите два обекта. Първият е за позлатяване на кубетата на пантеона на хълма Царевец, който според строителната документация е “културен и туристически обект”. Нашето желание е чрез позлатяването на двата купола да се подчертае величието и славата на Царевец. Основание за реализация на нашата идея ни дава фактът, че пантеонът не е изграден върху църковен храм, не е паметник на архитектурата и археологията, защото е правен през 1985 г., а майсторът още е жив. Изографисването му няма историческа и църковна стойност. За това няма основание да не бъдат позлатени двата купола. Искаме с позлатяването да се подчертае нашата признателност към предците, ръководили от тук България в продължение на два века.
Готови сме да започнем изграждането на монумента – паметник на Ивайло, народния водач и цар на българите, който ще е разположен на хълма Света гора. Вече сме съобщили на Общината, че сме готови да започнем да реализираме тези два обекта, за които поемаме цялостната организация и осигуряване на средствата, но предложените от нас договори не са подписани от кмета. Категорично заявявам, че няма да ощетим общинския бюджет и с 1 ст. Вярвам, че както великотърновци желаят реализирането на тези два важни обекта, така ще получим и пълната подкрепа на кмета Даниел Панов и на всички съветници от Общинския съвет.
Третата ни основна цел е свързана с построяването на уникален закрит мост на Янтра. Целта му ще е да свърже новия център на В. Търново чрез Стамболовия мост, Боруна и старата част на града, Патриаршеската църква, хълмовете Царевец и Трапезица и църквите “Св. Димитър” и “Св. 40 мъченици”. Закритият мост ще е дълъг 97 м и широк 14,4 м, а в най-високата си част ще е 18 м, ще разполага с 40 търговски и културни обекта. Средствата за проектирането и построяването му също ще бъдат осигурени от нас, отново няма да ползваме пари от общинския бюджет. В този проект сме включили и вдълбаване и почистване на коритото на Янтра от Бирената фабрика до построения бенд под Хуманитарна гимназия. Целта е реката да стане плавателна за леки лодки с гребла. Идеята ни е обектът да е завършен за 3 г. от датата на подписване на договора с Общината за реализацията му.
Четвъртата ни основна цел е изготвяне на предложение за обявяване на Ден на Втората българска държава. След задълбочени проучвания, направихме предложение пред общинските съветници и пред кмета 26 октомври – Димитровден, когато е обявено въстанието на Асеневци през 1185 г. и възстановена България да стане официален национален празник. Ние считаме, че датата 26 октомври по важност е равностойна на 3 март, когато е завършила войната между две империи и е възстановена българската държава. Ако въстанието на Асеневци срещу Византийската империя не беше така добре организирано, може би България нямаше да я има. Това е единственото наше въстание, което е организирано, проведено и успява без помощ отвън. Ако не беше така, щяхме да бъдем под робството не 700, а 900 г. и българската идентичност щеше да се изгуби. И тогава щеше да има основание президентът на Турция Ердоган да са му на сърце нашите градове Разград и Кърджали, защото неговите предци, след като завзеха Византия, щяха да наследят нейните две провинции – Мизия и Тракия. Но благодарение въстанието на Асеневци те завариха на Балканите добре организирана държава със собствена азбука – четмо и писмо, както и със собствена вяра.
Четири важни дати има в българската история – първата е 681 г., когато Аспарух минава Дунава, вижда изключително красива земя, забива меча си и казва “Тази земя е моя и на моя народ во веки веков”. Следващите важни събития в нашата история са – 864 г., когато е прието християнството, и 866 г., когато приемаме азбуката от светите братя Кирил и Методий и техните ученици във Велики Преслав. Тогава получаваме азбуката и вярата. Третата важна дата е въстанието на Асеневци, което възстановява българската държава и я връща на картата на Европа след 200-годишно робство.
Ние, днешните великотърновци и всички българи, трябва да се гордеем, че сме потомци на великите Асеневци. Четвъртата важна дата е 3 март, когато завършва войната между Османската империя и Русия. Поради тези причини нашият комитет предложи 26 октомври да стане официален национален празник.
Петата ни основна цел е свързана с осигуряване на средства и заснемане на исторически, документални и игрални филми, свързани с Втората българска държава, с които младите да се запознаят с величието на славните Асеневци.
Уважаеми великотърновци, драги партньори и съидейници, ние всички заедно ще реализираме тази програма, защото тя е не само на великотърновци, а и на цяла България!
Марин Павлов, председател на ИОК “Асеневци”
Кои застават зад
идеите на Асеневци
Съюзът на офицерите и
сержантите от запаса и резерва
Господин Павлов, дами и господа членове на комитета “Асеневци”, приветствам всички вас и великотърновци за това, което сте започнали за благото на моя любим град и на България. Всички членове на Съюза, който представлявам, са свързани с В. Търново и с любов си спомнят за своята младост, прекарана във ВНВУ “В. Левски”.
Категорично заявяваме, че програмата, която сте приели, е изключително важна не само за вас и за Велико Търново, но и за цяла България. Ние също заставаме зад тази програма, а ти, приятелю и колега Марин Павлов, председател на ИОК “Асеневци”, можеш да разчиташ на нашата подкрепа за нейното реализиране.
Предложението ви датата 26 октомври да бъде обявена за официален национален празник и аргументите в нейна подкрепа, които изразиха акад. Васил Гюзелев, доц. Иван Лазаров, доц. Николай Кънев и други учени историци, заслужават само адмирации. За нас, запасните офицери, старшини, сержанти и войнство, е чест да застанем рамо до рамо с вас за постигане на тези цели, които са важни за всички българи.
Ген. о. з. Златан Стойков, председател на
УС на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва
Българският ловно-рибарски съюз
Господин Павлов, за мен и за всички ловци от Българския ловно-рибарски съюз е чест, че сключихме договор за взаимопомощ, подкрепа и партньорство. Всички ловци от съюза приеха вашите идеи и цели за свои и са готови да се включат в тяхното реализиране. Много от нашите членове предложиха да участват и с труда си, когато започне работата по изграждането на паметника на народния водач и цар на България Ивайло. Приветстваме идеята ви за позлатяване на двата купола на хълма Царевец и за построяване на уникален мост над река Янтра, който да кореспондира с архитектурата на Велико Търново. Всеки от нас като млад е казвал “ако аз стана цар, ще направя…”. Време е да осъществим своите намерения. С удоволствие и гордост уведомявам всички членове на “Асеневци” и всички великотърновци, че в знак на почит към този невероятен град, кръщението на моя внук Асен младши беше извършено във В. Търново. В очакване на изграждането на обектите от вашата програма.
Асен Пиперков, председател на Българския ловно-рибарски съюз
Общобългарски комитет “В. Левски”
Договор за партньорство и сътрудничество между Общобългарски комитет “Васил Левски” и Инициативния общонароден комитет “Асеневци” беше сключен тържествено във Велико Търново. Двата комитета се обединиха около идеята “Две епохи, два комитета – единен народ, силна България”.
Представителите на двете родолюбиви организации обсъдиха бъдещите си отношения и взаимна подкрепа при реализиране на целите на двата комитета. На първо време беше прието комитетът “Асеневци” да се включи с каквото може за завършване на реализацията на паметника на Христо Ботев във Велико Търново. Беше констатирано, че е непростимо до сега да няма паметник на най-великия поет на България, въпреки че най-близките нему хора са живели и погребани в старата столица. Беше решено още, че двата комитета ще провеждат общи обществени мероприятия. От ОК “Васил Левски” подкрепиха идеята за осигуряване на средства за заснемане на исторически, документални и игрални филми, свързани с Втората и Третата българска държава.
Кой е Марин Павлов?
Детството и младежките години на председателя на УС на ИОК “Асеневци” Марин Павлов преминават трудно и сложно. Белязани са от престоя на баща му в комунистическите затвори – великотърновския, варненския и този в Белене. Баща му е политически затворник, защото е бил член на нелегалния тогава БЗНС. Заради тази своя съдба Павлов завършва гимназия и две технически училища, а години по-късно – УНСС и филиала на Националния център за управление и мениджмънт.
Трудовият му стаж започва като монтажник в “Промишлени монтажи”, след това става и началник “Монтажи” в софийското предприятие “Минстрой”, за да стигне до директор на инженерингово предприятие. Като ръководител е участвал в изграждането на сградата на МДТ “К. Кисимов”, Съдебната палата, новата сграда на Община В. Търново, градската пречиствателна станция, хидровъзел “Йовковци”, отоплителната централа и ДКС “В. Левски”. Ръководил е инженерингова фирма за проектиране на преработвателни предприятия, културно-битови и административни сгради и християнски храмове. През годините е удостояван с високи отличия – един сребърен и един златен орден от Президиума на Народното събрание и втори златен орден от Държавния съвет за проектиране, строителство и инвестиране.
С уважение говори и за своя учител по математика Тодор Рачев, който впоследствие става преподавател във ВНВУ “В. Левски”, и за генералния директор на СМК инж. Илия Русинов, който по думите му е незаслужено забравен като един от ръководителите, допринесли най-много за изграждането и развитието на В. Търново.
По поръчение на митрополит Григорий след прекратяване на военните действия в Босна и Херцеговина Павлов предлага на тогавашния президент на Р Сръбска Радован Караджич проект за създаване на общо гробище, в което да се построят православен и мюсюлмански храм. След продължителни разговори и спорове за безсмислеността на войната, Караджич дава съгласие. Впоследствие, когато посланието трябва да бъде подписано и изпратено до държавните глави на САЩ, Русия и Великобритания, сръбският ръководител се отказва.
Председателят на УС на ИОК “Асеневци” е носител и на пет литературни награди, от които последната е отпреди 3 г. Получава я за новелата “Звънът на чана”. Горд е, че повратностите на съдбата не са го озлобили, а са го калили. Счита, че България не е имала друга възможност за развитие и този път е трябвало да се извърви, а всеки е заемал позицията, която е смятал за правилна.
Материалите подготви Весела КЪНЧЕВА, сн. Бр. БОНЕВ
