Тома Томов е една от емблемите на българската журналистика. Роден е в София през 1942 година.
През 1969-78 г. е редактор в новините на БНТ. Води седмичната програма “Панорама”, пътуващ международен кореспондент е, създава и води документално-политическата програма “Светът в действие”.
Прави филми за гражданската война в Ливан, за Скандинавия, Англия, Куба, Тайланд, американската космическа програма, ракетните преговори САЛТ. Интервюира Джими Картър, Ричард Никсън, Хенри Кисинджър, Сайърс Ванс, Едуард Кенеди, Юджин Маккарти, професор Джон Кенет Гълбрайт, Корета Кинг, Марлон Брандо, Рей Бредбъри, Джак Никълсън, астронавтите Стафорд и Митчъл, шаха и шахинята на Иран, Фидел Кастро, Улоф Палме, генералния секретар на Хенри Мур, Оливър Стоун и много други.
През 1978 г. печата сборника “Естеството на властта днес” в 16 екземпляра. Те са иззети от ДС, уволнен е от телевизията с обвинение за антисъветизъм и идеологическа диверсия. След лично застъпване от Людмила Живкова, работи във вестник “Култура” – 1979 г.
През 1993-96 г. създава, продуцира и води авторска програма в националната телевизия. Заедно с партньора си Димитри Иванов водят 60 минути всяка седмица “Наблюдател” – отначало по Ефир 2, а след това по Канал 1.
– Г-н Томов, вие не сте обвързан с никоя политическа сила, защо тогава дойдохте във Велико Търново, за да подкрепите Петър Кънев, който е втори в листата на “Коалиция за България” в региона?
– На България са й нужни лидери, а Петър Кънев е лидер. Човек, който може да ръководи не стотици, а хиляди хора. Той има усещането за съпричастност, солидарност, може да поема отговорност. Наблюдавал съм го в продължение на повече от двадесет години как може да работи. Би бил полезен за България в следващите десет години. Трябват ни нови лидери, които да имат ясно усещане за пулса на народа, да имат решения, защото страната ни е обхваната от безработица и отчаяние. Корабът ни е попаднал в страхотна буря, люлеят ни невероятни ветрове. Този кораб може да бъде управляван само от хора със смелост и достойнство, които да знаят къде искат да го заведат.
– Казвате, че на България й липсват достойнство и лидери, кога ги изгубихме?
– Никой не ни е пречил през последните 20 години да ги имаме, защото не сме във война, не се окупирани, няма епидемия, не е избухнал вулкан. Какво правим със себе си?! Сякаш има нещо сбъркано в българския народ, или в модела, който сме избрали, защото средното поколение в цяла Южна Европа вече сякаш е изгубено. Има огромна група от 30-40 милиона млади хора, които в следващите 10 години ще бъдат безработни. Това е глобална криза на системата. За това трябва да се замислим – този капитализъм, който сме избрали, струва ли си да е такъв, какъвто е. Това не е само грабителски капитализъм, много по-страшно е.
– Как трябва да се смени курсът?
– На времето академик Сахаров казваше, че трябва да направим една конвергенция между предишната система и капитализма. Стигнали сме до там, че в момента банкерското съсловие от въздуха си създава богатството, а в същото време огромна част от хората слизат на дъното. Това състояние преди нас се е решавало с война, ние живеем в предвоенна епоха, може би противоречията ще бъдат решени точно по този начин. В крайна сметка през XX век имаше 450 войни, защо през 21 век да са по-малко?
– Война между бедните и богатите ли?
– Война, която не е в класическия й вид – с танкове, които се бият на бойното поле. По-скоро си представете нещо друго. В момента 80-милионен Египет е в хаос – няма никакво решение, богатите бягат, туризмът загива. Тези хора ще се вдигнат на бунт, който ще стигне и до тук. Една нормална страна като Сирия, вече се разпада, такава е ситуацията във всички държави от Близкия Изток. Когато колониалните сили, които управляваха тези държави, се изтеглиха, настъпи хаос. Говори се, че петролът на този регион вече не е толкова необходим на САЩ, защото вече имат шистов газ. Тогава в Близкия изток, който няма да е интересен за Запада, ще влезе Китай и различните мюсюлмански организации.
В цяла Южна Европа също има невероятна криза – милиони са без работа, Европейският съюз има огромни проблеми. Очаквам той да бъде разделен на две – ядро, което ще е като крепост, а ние ще сме в околностите.
– Можем ли да говорим за Българската пролет като аналог с Арабската?
– Не, ние сме през разгром, а само преди един век сме били много силна държава – били сме истински независими, най-успялата нация на Балканите, българите са били 4 800 000, имали сме 600 000 армия и още 1 500 000 сънародници, които сме искали да присъединим. Това е била Великата българска идея. Каква е голямата българска идея на XXI век – да отидеш да работиш в чужбина, да се ожениш за чужденец? България няма да бъде спасена, като чакаме инвестиции от чужбина. Една страна трябва да се съсредоточава в себе си, да изгражда модерна индустрия, иначе ще бъдем изхвърлени като народ на бунището на историята.
– Във Велико Търново имахте среща със студентите, които учат журналистика. Каква е българската журналистика днес?
– Аз живях във времето на несвобода и си плащах за това, днес има икономическа несвобода. Много е трудно. При мен 90 процента от времето, което посвещавам на направата на един филм, е да намеря финансиране, и само 10 процента ми остава за удоволствието от снимането му. Искам да правя филми за Великата българска идея, за хора като Екзарх Йосиф, Тончо Жечев. Но много е трудно днес да правиш нещо, което е свързано с духа.
– Кои са незабравимите срещи за вас като журналист?
– Много е важно да знаеш какво искаш в живота. Аз съм имал интерес към четири-пет теми, върху които съм се концентрирал. Има неща, за които не знам нищо и не ме интересуват.
Но в това, което исках, постигнах много – имах възможност и се срещнах с хора, които бяха на командния мостик на епохата. До мен винаги е вървял един ангел, който ми е отварял вратите.
За тези хора, които срещнах в живота ми, аз изучавах всичко, един вид – изживявах техния живот. Това беше много интересно и много приятно.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ
