Феерия от цветове върху стъкло създава художничката Миглена Николова

“Изкуството е удоволствие! То е моят начин за релакс и бягство от ежедневието”, споделя художничката Миглена Николова от Г. Оряховица. Тя е сред онези щастливци, които имат шанса да превърнат изкуството в своя професия, даваща ѝ свободата да изразява себе си с цветове и форми. Творческият ѝ път започва с любовта към акварела и живописта, преминава през иконописа и пластиките и стига до най-новата ѝ страст – стъклописа.
Целият живот на Миглена е свързан с изкуството, а главният “виновник” за това е нейният баща – Иван Христов Иванов, който е самоук художник, чиито първи стъпки започнали чак на 28-годишна възраст. Дълги години живеел в София, след което се завърнал в Г. Оряховица и започнал да твори. Той е един от малкото майстори у нас, владеещи един вече позабравен занаят – дюкмеджийството. Това е техника за работа с метал за направата на накити, пана, предмети за украса и църковна утвар. За практикуването на занаята има и свидетелство от Задругата на майсторите, разказва Миглена. Любопитен факт е, че талантливият ѝ баща сам си правил дори инструментите, с които превръщал обикновените парчета метал в красиви произведения на изкуството. Освен да борави с метал обича също да рисува, най-вече икони.
Връщайки се назад във времето, Миглена разказва, че баща ѝ отворил първото си ателие в Г. Оряховица, а след това в Арбанаси, където започнали първите ѝ стъпки в изкуството. Талантът на самоукия творец се предава и на двете му дъщери. Миглена завършва Художественото училище “Акад. Дечко Узунов” в Казанлък, а сестра ѝ Христина е пианистка и е възпитаник на училището по изкуства “Панайот Пипков” в Плевен. Казанлъшката гимназия дава много добра подготовка на Миглена, научавайки я да използва различни техники и материали, да работи не само с четка, но и с пили и шкурки. Всеки учебен срок бъдещите художници и скулптури полагали тежки изпити и изработвали авторски проекти, оценявани от преподавателите. Обучението било на много високо ниво, а оттам и днес излизат изключително талантливи творци.
“Девизът на баща ми е, че всичко се постига с 99 % труд и само 1 % талант. Той е пример за това, защото и до ден днешен, макар да е на 73 г., продължава да твори. От него съм наследила трудолюбието и упоритостта”, смята художничката. И допълва, че започнала работа в ателието още като ученичка в 9 клас. След гимназията кандидатства в София и В. Търново, но съдбата ѝ предопределя да продължи образованието си във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Записва “Живопис” при доц. Георги Стойков, който е сред преподавателите, които издигат до научно ниво обучението по живопис в търновската алма матер.
След дипломирането си Миглена продължава да работи в ателието при баща си, където твори и в момента. Малката галерия е едно от местата, които привличат многобройните туристи в Арбанаси, спиращи се не само да погледат и да си купят нещо, но и да побъбрят с тях.
За хората на изкуството граници няма, а Миглена е от творците, които обичат да експериментират. В работата си се отдава на това, което ѝ харесва и на собствените си идеи и въображение. Вдъхновява я най-вече природата, обича да изобразява цветя, птици, пейзажи. Признава, че вижда красотата навсякъде и дори малките камъчета, събрани на брега на морето по време на семейната почивка в Гърция, са превърнати в красиви малки пластики.
Освен от природата художничката черпи вдъхновение и от платната на големите художници. Сред любимите ѝ български творци са имената на Иван Додов и Огнемир Киров, чиито картини могат да се видят в дома ѝ. Почитател е също на Василий Кандински, Алфонс Муха, Густав Климт. И до днес все още има слабост към промишления дизайн, а интересът ѝ към него открива в сина си Никола. Единайсетокласникът от ПМГ проявява голям интерес към автомобилния дизайн и за това го насърчава да се развива в тази насока. Талант открива и в 9-годишната си дъщеря Ивана, която също обича да твори.
Преди 3 г. Миглена Николова открива ново предизвикателство – стъклописа. Нейна приятелка я помолила да направи витраж за една от вратите в дома ѝ. И тя приела, макар дотогава да не е правила подобен проект. Докато работи върху него, открива, че ѝ харесва, и решава да продължи в тази насока. Любовта към рисуваното стъкло се разгърнала още повече след екскурзия до Флоренция, където успява да се докосне до истински шедьоври. “Бях изключително впечатлена от изящните витражи в катедралите и музеите, които посетихме, както и ателиетата за рисувано стъкло. Тази година бяхме в Чехия и там видяхме също много красиви творби”, разказва Миглена. Тези “срещи” я вдъхновяват да продължи да твори. Рисува както върху кристално, така и върху опално стъкло, използвайки красиви и ярки цветове. При стъклописа красотата не е само в изобразеното, но и в начина на пречупване на светлината, което създава допълнителна сила и магнетизъм на творбата. Най-голям интерес към рисуваното стъкло има от страна на румънските туристи, които са с традиции в това изкуство.
Заедно със стъклописа талантливата художничка продължава да работи и в други посоки, съчетавайки метала и акрилните бои в изящни пластики. Изработва също бижута и сувенири. Признава, че покрай работата в галерията и ангажиментите ѝ със семейството няма времето и енергията да участва в изложби. Но пъстрият и красив свят, който създават двамата с баща ѝ в ателието, носи най-голямата ѝ радост като творец.
Весела БАЙЧЕВА