Д-р Ралица Банова е най-младият лекар в горнооряховската болница и от няколко години специализира педиатрия. Категорична е, че по-малките болници предоставят по-голям шанс на обучение за новозавършилите доктори, отколкото големите лечебни заведения. Тук има по-голяма самостоятелност, а в областните стационари – все си под контрола на някого. Тук се налага сама да взима решения, да действа бързо при спешни ситуации и в същото време може да разчита на по-опитни колеги, когато има миг на колебания.
Д-р Емилия Кръстева пък е най-дългогодишният анестезиолог сред нежната половина от докторите в МБАЛ и за 43 г. стаж е спасила стотици животи. Казва, че не говори много, защото обикновено при нея пациентите спят. Категорична е, че ако сега трябва да избира професия, пак ще стане лекар, и то анестезиолог. Заобичала тази специалност още като студентка по медицина в София, където е и родена. След години в борба за живота на най-тежко болните пациенти и пострадалите след катастрофи д-р Кръстева вече не се пали емоционално, а действа спокойно и уверено и е щастлива, когато има благодарност от пациентите и техните семейства.
Макар да са като внучка и баба по отношение на възрастта, д-р Банова и д-р Кръстева се случва да действат заедно при болни деца. Младата докторка признава, че се учи от по-възрастната си колежка, която пък се радва, че в горнооряховската болница има нови попълнения, макар все още да не са от нейната специалност.
На 19 октомври – деня на св. Иван Рилски, който е патрон на горнооряховската болница, а също и празник на българския лекар, д-р Банова и д-р Кръстева са на своя пост. Младата лекарка е при децата, а за по-опитната ѝ колежка пациентите в реанимацията са от всички възрасти. Но и двете докторки са единодушни, че дългът на младите лекари у нас е да лекуват българи, а не да емигрират в чужбина. Д-р Банова и д-р Кръстева са категорични, че не парите трябва да бъдат водещи в медицинската професия, а да запазиш живота си чист и свещен, както и лекарското изкуство. И двете твърдят, че работата им в МБАЛ “Св. Иван Рилски” е щастлива съдба.

Д-р Ралица Банова:

“В България има много
възможности за кариера
на младите лекари”

Никога не съм мислила да живея и работя в чужбина, защото в България има много възможности за кариера на младите лекари, категорична е д-р Ралица Банова. Родена е в Павликени, баща ѝ е ветеринарен лекар и от малка ходела с него по прегледи, когато се налагало да лекува животни. Но никога не е искала да наследи професията на баща си, а да стане хуманен лекар. Завършила е медицина в Плевен и в последния курс, по време на стаж в педиатрията, решила да стане детски лекар. Казва, че работата с децата ѝ дава удовлетворение, макар те като болни да са трудни пациенти, искат специално отношение и добронамереност. Иначе няма да ти се доверят и дистанцията трудно може да бъде скъсена. Още по-трудно е при бебетата, които не могат да говорят и да кажат какво ги боли. Но се иска лекарят да запази самообладание дори при най-тежката болест, за да не тревожи родителите, които и без това са изпаднали в паника. А когато малчуганът вече е на крака и може да благодари, няма нищо по-хубаво от детската усмивка, която те сгрява през целия ден.
Д-р Банова разказва, че след дипломирането си потърсила работа в Плевен, но нямало свободни места. После потропала във великотърновската болница и историята се повторила. Накрая се насочила към общинския стационар в Г. Оряховица,а управителят д-р Иван Иванов ѝ предложил работа с доста специалности, но тя се насочила към педиатрията. Персоналът я посрещнал много добре, всички се зарадвали, че идва млад лекар. Уча се от всички и с всеки изминал ден се убеждавам, че малките болници наистина са по-добра школа за нас, младите, казва д-р Банова. За близо 3 г., откакто работи в МБАЛ, е лекувала десетки деца. В началото ги броях и стигнах до 50, но после спрях. И допълва, че като студентка един от преподавателите ѝ казал, че по време на работа педиатърът трябва “да влезе” в обувките на малките пациенти, и то с помощта на родителите. Тогава въобще не обърнах внимание на тези думи, но сега се стремя да прилагам това правило, усмихва се тя.
Когато не е на работа, д-р Банова обича да чете книги и да ходи в планината. Категорична е, че ще гради кариера в Горна Оряховица. Та нали младите лекари сме тези, които ще променим здравеопазването.

Д-р Емилия Кръстева:

“При катастрофа през нощта влязох под релсите на влака
и извадих разполовен труп”

След като завършва медицина в София, д-р Кръстева е разпределена на работа в Транспортната болница в Г. Оряховица. Още втори курс в Медицинския университет решава да стане анестезиолог, макар че специалността тогава не била популярна. Не съжалявам за избора си, независимо че лекуваме най-тежко болните, като една от причините е зачестилият травматизъм, казва докторката. Спомня си, че в далечната 1976 г. пристигнала в Транспортна болница и веднага трябвало да навлезе в тежката работа само с опита от студентските години. Имахме много тежки случаи, най-вече от катастрофи, дори веднъж се наложи да вляза под релсите на влак, за да измъкна разполовеното тяло на прегазен пациент. През живота какво ли не съм видяла, но на момента се мобилизираш, за да спасиш живота на пострадалия, ако това е възможно. След това преживяваш съдбата му и страдаш с него или за него. А със смъртта не се свиква.
Д-р Кръстева твърди, че населението на България много се е променило, хората не са така уважителни, има агресия, която често е предизвикана. Не сме толерантни един към друг. Ние лекуваме тежко болни, борим се за живота им, а близките им ни обиждат. Що се отнася до лекарската грешка, то тя не е съзнателна и обикновено е колективна, никой лекар не работи сам, смята тя. Според телевизионните предавания едва ли не всички доктори са престъпници, а това е обидно. Не се чака проверката, веднага ти лепват етикета, че си убиец, а после никой не съобщава, че нямаш никаква вина, казва анестезиоложката.
От 10 г. д-р Кръстева работи в МБАЛ. Много се радва, когато в отделението по анестезиология и реанимация дойде пациент и каже, че я познава от Транспортната болница. Обикновено пациентите помнят хирурга, а не анестезиолога. И това е разбираемо, защото ние приспиваме болните. После споделя, че досега не е имало болен, на който тя е дала упойка и той да не се е събудил след операцията.
За патронния празник на болницата д-р Кръстева си пожелава здраве, за да има сили да работи още, защото няма млади анестезиолози. А ще става и по-лошо, новозавършилите бягат в чужбина. Тези, които остават, някои от тях имат голямо самочувствие, че всичко знаят, а на практика не е така.
Ние, по-възрастните лекари, сме живият опит, от нас могат да се учат, но младите трудно приемат съвети. Тревожа се, че ако така намаляват лекарите в България, един ден няма да има кой да ни лекува, казва тя. Д-р Кръстева разпуска от тежкия ден, като шие гоблени. Освен това има много цветя на терасата, за които се грижи. Обича животните и храни котките в махалата.

Вася ТЕРЗИЕВА