Обединеното кралство е въвело дори безплатни кабинети за спешен
триаж в акушерството, за да се намалят разходите в болниците

Таня Ролева е родена в Пазарджик, завършила е акушерство в Медицинския университет в Пловдив, но от години работи в Англия. Има бакалавърска степен по управление на здравни грижи към същия университет, а през 2009 г. изкарва едногодишен курс към Кралския колеж по акушерство в Лондон и получава регистрационен номер за работа като акушерка в Англия. През 2012 г. преминава обучение за ментор на студенти по практика към университета в гр. Йорк. Четири години работи в “Скърбароу дженерал хоспитал” във всички сектори, обхващащи пълни грижи на пациентките през бременността. Две години практикува в независимо акушерско отделение за жени с нисък риск на бременността и раждането. Има опит във водното раждане и немедикаментозните методи на обезболяване в процеса на раждането. В момента работи като акушерка в “Йорк дистрикт хоспитал” в гр. Йорк и е част от екип от акушерки, работещи в спешен триаж за оказване на консултации и грижи на бременни жени и родилки.
Таня Ролева беше лектор на международната конференция на акушерките, организирана от Алианса на българските акушерки, която се проведе в началото на ноември 2017 г. във Велико Търново.

– Г-жо Ролева, какво представлява спешният акушерски триаж в Англия, в който вие работите? Такава организация на работа ние нямаме в България.
– Триаж се превежда като разпределител или разпределителница. Спешният триаж по акушерство в нашата болница в гр. Йорк се намира в кабинет от около 60 кв.м площ, в който работят само акушерки. Всички услуги са безплатни. Акушерката преценява спешността при бременната жена и съответно дава наставления, прави консултации, план и уведомява лекаря, ако се налага.
“Йорк дистрикт хоспитал” отваря спешен триажен кабинет през 2011 г. Аз работя в него от една година, и то по мое желание, защото искам да усвоя всичките спешности като професионалист. В кабинета консултираме бременни жени над 20 гестационна седмица. Ако жената е под 20 гестационна седмица на бременността, това е работа на гинеколозите. Оказваме помощ също на бременни в латентна и активна фаза на раждане и на изписани родилки до един месец от раждането.
Целта на триажа е да се осигурят 24-часови акушерски грижи и да се избегне ненужната хоспитализация, като се намалят разходите на болниците, а също и излишните пътувания на пациентката и нейното семейство. Има много случаи, когато консултираме жените, те се връщат вкъщи и се справят сами с възникналия проблем.
– А къде се намира спешният триажен кабинет – в болницата или извън нея?
– Той се намира между пренаталното и постнаталното отделение на всяка АГ клиника. Това е първата врата, която пациентките виждат при влизане. Но тази врата се държи винаги отворена. В самия кабинет има разпределение със завеси и по никакъв начин не може да се види разголена жена, независимо че всички врати са отворени. Обикновено пациентките пристигат при нас с придружител, много рядко се случва жената да дойде сама. Бременната се настанява задължително на легло, а придружителят е на стол до нея.
При нас обзавеждането е минимално – легла, маси и задължително апаратура за кардиотокография, която е водеща за оценка на функционалното състояние на плода. И най-важното, между нас вече сме си разпределили папките на пациентките по ред – очакващи раждане, пристигнали да раждат и изписани родилки.
– Пациентките директно ли идват при вас, или преди това има уговорено посещение по телефона?
– Първият контакт с жените е винаги по телефона. Може да се обадят също джипито, роднините, приятелите, патронажната акушерка. Телефонният номер на кабинета е отбелязан на т.нар. амбулаторна карта за бременните или на родилките.
В Англия всяка бременна жена има индивидуален номер и след като се обади на триажа, ние я намираме в регистъра. По време на телефонния разговор писмено се попълва триажна форма и въпросник от акушерката и тази информация се прилага към файла на пациентката. След това се проследява какво е направила акушерката и как е обърнала внимание на бременната жена. Информацията, която събираме за състоянието на пациентката, е доста подробна и се преценява степента на спешност, като се консултира съответният случай. Попълненият формуляр се подписва от акушерката, която е провела интервюто. Не може да я подпише нейната колежка. Това е недопустимо.
Когато става въпрос за родилка, която ни се обади и потърси помощ, също взимаме подробна информация, дори как е преминало раждането. Прави се план за консултацията.
Работата на акушерката в спешния триаж е доста отговорна, защото от интервюто по телефона и от получената информация трябва да се определи точният проблем. А правилната преценка следва определен алгоритъм. Той се намира и в писмен вид, така че е винаги пред акушерката. Тези алгоритми се обновяват всяка година, за да отговарят на нуждите на бременните жени и родилките. Всеки лекар и акушерка стриктно спазват тези алгоритми, без изключения. Но индивидуалният подход към пациентката е най-важен. А тя може да каже, че не харесва акушерката, има и такива случаи. Всяка бременна жена, освен индивидуален номер, има и лична пренатална книжка с цялата информация за бременността. В нея са нанесени всички прегледи, консултации, изследвания и кръвната група. Независимо че сме получили цялата информация за проблема по телефона, акушерката пита отново за него. След това тя преценява какво да направи, обяснява на жената, иска съгласие от нея. Ако пациентката каже не, се търси друг вариант, за да се достигне до проблема.
– Унифицирана ли е тази дейност на спешния акушерски триаж за всички болници в Англия?
– Има национална система зя този триаж, но болниците могат да варират в определени дейности, зависи къде се намират. Тъй като Англия е многонационална държава, ако в района има повече азиатци или африканци, то работата на тези кабинети е съобразена с тези етноси.
– Кои са най-честите оплаквания на бременните жени в Англия, които вие записвате по телефона?
– Това са за намалени или липсващи детски движения след 26 гестационна седмица от бременността и тогава бъдещата майка има представа за ритъма на феталната активност. Но в случая не можем да помогнем на бременната жена по телефона, тя трябда да дойде в триажа, за да направим преглед. Всяка акушерка е обучена да разчита всички изследвания и записи от апаратурата. Вторите по честота оплаквания при бременните жени при нас са тези със съмнание за спукан околоплоден мехур. Имаме случаи, когато преди раждане връщаме пациентката вкъщи, но тя държи връзка 24 часа с нас. С това целим тялото да започне само раждането, а не да го предизвикаме с окситоцин. Но в Англия ултразвуковите изследвания на бременните жени се извършват от сонографи, които са еквивалент на българските рентгенолози. Те са се специализирали да диагностицират бременността и да измерват големината на плода. Ако има съмнение за неговото придлежание, когато жената пристигне, акушер-гинеколозите са специализирани да го определят. В Англия е много добре развита феталната медицина, но специалистите се броят на пръсти. Когато плодът е разположен седалищно, никой не води такова раждане, пристъпва се към секцио.
– В България акушерките се борят за самостоятелна съсловна организация. Имат ли такава в Англия?
– На Острова акушерките и медицинските сестри са обединени в една организация, но всяко едно съсловие си има отделно ръководство. Но искам да отбележа, че стартовата заплата на една акушерка в Англия е 1400 паунда, която е ниска за страната. Когато говорим за висок професионализъм и докторантско ниво, заплатата може да стигне 60 000-70 000 паунда годишно. В Англия акушерката работи самостоятелно, има и раждания, които се извършат в дома на родилката. Аз не съм практикувала това, защото нямам базата в България и не се наех на такова домашно раждане. Когато кандидатствах за работа във Великобритания, подчертах, че искам да работя в болница.
– А защо заминахте за Англия, парите ли бяха основната ви мотивация?
– Случи се така, че моята най-добра приятелка замина за Англия и реших да я последвам. Но предварително се записах за курсове по английски език в България, а като отидох в Англия, учих езика 3 години на колежанско ниво. Едва тогава ми дадоха сертификат, който представих на работодателите. Като чужденка трябваше да уча допълнително и една година акушерство под мотото “Завръщане към практиката”. По този начин опознах как работи системата в Англия. Наистина заплатите на акушерките в България са много ниски, но за мен предизвикателство беше да се докосна до английската акушерска система.
– А как се процедира със здравнонеосигурените пациенти?
– В Англия понятието “здравнонеосигурен” не съществува. Не зная как се справя държавата, но нямаме този проблем. Няма и ненаблюдавани бременни жени от женските консултации. Тъй като в страната има много чужденци и се случва при нас да дойде жена, която не говори английски, длъжни сме да се справим като специалисти, да намерим начин за комуникации, а след това започваме всички прегледи от нулата. Никой за нищо не заплаща.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив