Сдружение “Анонимни алкохолици” дойде във Велико Търново, за да даде съпричастност и обич на хората с разбити съдби
Те са бизнесмени, работници, готвачи, продавачи, музиканти, полицаи, художници, лекари, инженери, артисти. Няма професия, която да не е представена в обществото, наречено сдружение “Анонимни алкохолици” в България, което проведе в петък във Велико Търново поредната си национална сбирка. Обществото има свои групи в редица градове на страната, сега се сформира такава и във Велико Търново, а телефонът за записвания е – 0889 425 035.
Алкохолизмът не подбира кого да нападне. Той е признат за болест от СЗО още през 1951 г. Тя превзема територии от мъже и жени, богати и бедни, всички социални и религиозни групи, професионални гилдии, националисти.
Дойдохме във Велико Търново с д-р Иван Добринов, който е нашият приятел, съветник и лекар, за да дадем съпричастност и обич на хората с разбити съдби. В старата столица стартира група “Анонимни алкохолици”, заяви при откриването на срещата Албена. Някога си мислехме, че сме по-специални, че няма друг като нас, защото сме по-умни, по-образовани, но това беше глупаво убеждение и сега го оценяваме. Даваме си и сметка какви тревоги сме причинили на близките си, които не разбираха, че алкохолизмът е заболяване. Сега ние имаме успехи и искаме да ги покажем на обществото и това е целта на всяка наша сбирка. Единственото изискване за членство в “Анонимни алкохолици” е желанието да се спре пиенето. Няма такси или вноски за членуване, ние се издържаме сами чрез собствените си волни дарения. Сдружението не е свързано с каквато и да е секта, религия, политическа организация, не желае да се включва в обществени спорове, не подкрепя и не се противопоставя на каквито и да е каузи, каза още Албена. И добави, че главната цел на алкохолиците в сдружението е да помагат на други алкохолици да достигнат до трезвеност, но те трябва да са готови да променят себе си, живота си, навиците си и целия си мироглед.
Албена припомни, че началото на обществото на анонимните алкохолици е положено още през 1935 г. в американския щат Охайо, когато Бил У. и д-р Боб организират първото събиране на зависимите от алкохола. През 1951 г. Американската асоциация по здравеопазване присъжда своята награда “Ласкер” на движението като признание за уникалния и много успешен подход към алкохолизма като социален проблем. Може би един ден историците ще признаят, че “Анонимни алкохолици” са открили ново лечение, основано на сродството в общото страдание – терапия, която крие огромни възможности за хилядите други злочестия на човечеството, смята Албена.
Наричат групите на “Анонимни алкохолици най-големите изповедални, защото на срещите всеки споделя злоупотребата с алкохола и търси помощ от другите. На срещата във Велико Търново Павел разказа, че когато за първи път отишъл на сбирката, почувствал, че темата просто е за него. Тя дълбоко го трогнала и колкото повече посещавал групата, толкова повече разговорите в нея предизвиквали все по-дълбок отзвук в душата му. Павел гледал очите на събратята си по съдба, внимателни и чувствителни към всяка фалшива дума. Как бих могъл да излъжа за проблема си и да злоупотребя с тяхното доверие – не става, споделя той.
Действително през първите две седмици, след като влиза в групата, вярвайки в своята уникалност, очаква да впечатли всички, така че те да го гледат със зяпнала от възхищение уста. Но бързо проумява, че изобщо не е най-големият алкохолик и неговите разкази са просто детска шега на фона на други истории и трагедии. Разбрах, че не притежавам дори една десета от мъжеството на някои алкохолици, което са имали, за да се измъкнат от онзи ад, където са били, признава Павел. Но в момента, в който той осъзнава, че е алкохолик, започва да се чувства като “пребито куче” пред близките си, психолозите и приятелите.
24 години поред привичната поза на Павел сутрин след поредното пиянство е да моли на колене жена си и да обещава с клетви, че е за последен път. Но само в групата на “Анонимни алкохолици” не среща упреци и осъдителни погледи и винаги получава мълчаливата подкрепа на хората като него.
Минали са 10 месеца от сбирките на групата и Павел вече не пие. Не стои на колене пред жена си и разбира, че светът не е “зъл и глупав”. Просто в него има хора с разбити съдби, понякога необичани от другите, но които са жизнено необходими за неговото спасение, и към които Павел чувства своята пълна съпричастност. Има изход от алкохолизма и това искам да кажа на великотърновци със съдба като моята и на още хиляди, които осъзнават своята страст към чашката, но им трябва човешка подкрепа, категоричен е мъжът.
Според Националния фокусен център за наркотици 1 000 000 българи злоупотребЯват с Чашката, над 200 000 са алкохолици
Почти 90 % от хората употребяват алкохол, но между 4 и 7 % от тях се пристрастяват към него и стават алкохолици, отчете на срещата психиатърът д-р Иван Добринов, шеф на мъжко отделение по зависимости в Държавната психиатрична болница в Раднево. Според Националния фокусен център за наркотици и наркомании у нас 1 000 000 българи имат проблем с употребата на алкохол, от тях около 200 000 са със симптоми на алкохолна зависимост. Злоупотребата с чашката като причина за смърт е на трето място след сърдечносъдовите заболявания и рака и е в основата на повече от 50 на сто от фаталните ПТП, а също над 60 % от тежките престъпления – убийства, побои, изнасилвания. Всяка година в България над 200 семейства престават да съществуват, разделите са заради системното пиянство на половинката.
На всеки 12 българи от 15 до 65 години се пада по един алкохолик, който пие всеки ден, а във всеки гимназиален клас има по един заклет пияница, който се “отрязва” поне 10 пъти месечно и пие най-малко 250 мл твърд алкохол. Мъжете алкохолици са три пъти повече от жените, те умират в страшни мъки, тъй като черният дроб спира да функционира от прекомерната употреба на спиртни напитки.
Вася ТЕРЗИЕВА
