Стефка Начева, психолог: “Как ще се справят децата с необичайната ситуация зависи само от родителите”

Публикувано на вт, 12 май 2020
1288 четения

– Г-жо Начева, в момента живеем в необичайна ситуация. Как се отразява тя на децата?
– Ежедневието ни е доста променено и с постоянния поток от тревожна информация бих казала, че ни напряга допълнително. Децата са крехки и много уязвими. Хубавото е, че за тях основният източник на сигурност и безопасност е семейната среда, в която всъщност се намират изцяло в момента. Така че как се справят децата в необичайната ситуация, зависи основно от родителите им.
– Доколко децата осъзнават случващото се и имат ли свой начин на реакция към това?
– В крехката предучилищна възраст децата не възприемат цялостно ситуацията и за това им е трудно да разберат какво точно се случва и защо, по-скоро са объркани. В трудни ситуации те търсят родителя или най-близкия си възрастен и чрез неговите реакции се ориентират в начина, по който да реагират. Най-големият им страх е да не бъдат разделени от родителите си. А как възприемат случващото се и как ги кара да се чувстват, можем да наблюдаваме в играта им. Чрез нея те ни показват какво преживяват, мислят и чувстват.
– Какво най-много им липсва? А може би има и неща, които им харесват такива, каквито са сега?
– Разбира се, игрите с приятели и тичането на воля в открити пространства липсват най-много. А какво им харесва в променената ситуация – вероятно повишените креативност и интерес на родителите към детския им свят.
– Увеличава ли се престоят на децата пред екраните на електронните устройства и как им се отразява това?
– Със сигурност престоят е увеличен, но лесно контролируем от родителя. Важно е да отбележим, че предучилищната възраст изисква минимален престой пред екран и максимално взаимодействие с връстници и значими възрастни.
– Какво трябва да предприемат възрастните, за да помогнат на децата да се справят с по-продължителното стоене вкъщи?
– Важно е родителите да излъчват спокойствие и увереност. На “непослушанието” да отговорят с внимание и да създадат условия детето да се изразява пълноценно. Играйте с по-малките на техните игри, четете приказки, рисувайте, творете, майсторете общи продукти, гответе и чистете заедно. Наблегнете на подкрепящата комуникация. Това означава детето да се чувства изслушано, чуто и разбрано в семейството. Да се покаже, че истински се интересуват от думите и чувствата му. Да обмислят отговорите си, намалят критиката и негативните изказвания.
– Каква е ролята на педагозите от детските градини? Успяват ли те да поддържат връзката със своите възпитаници при липсата на пряк контакт?
– Смятам, че педагозите в групите имат съществена роля. Изключително важно е взаимодействието им с децата, макар и виртуално. В осъществяваната връзка помежду им те се явяват като мост между добре познатото старо ежедневие и новата реалност. Това дава сигурност и вяра в децата, че “всичко ще се оправи”. В детските градини, в които аз работя, виждам, че комуникацията е ежедневна, забавна и подкрепяща.
– А вие и вашите колеги психолози как помагате на децата, родителите и учителите в този труден за всички момент?
– Всички колеги активно се включваме в подкрепата на деца, родители и учители, като подходът и методите на всеки от нас са индивидуални и различни спрямо разбиранията и уменията ни. Лично аз съм насочила усилията си към спецификата на всеки случай и индивидуалната подкрепа. Чрез страниците на детските градини в социалните мрежи съм предоставила възможност за индивидуален контакт на родителите с мен. Във фейсбук профила си и през затворените групи на родителите, чрез учителите споделям полезни и интересни идеи за взаимодействието родител – дете и развиващи игри. При децата с по-специфични потребности не е подходящо да бъдат давани принципни насоки поради което с родителите сме осъществили връзка и се дават насоки изцяло съответстващи на личността и затрудненията им.
– Сега усилията са насочени главно към по-лесното приемане на живота между четири стени. Какво ще стане, когато децата отново тръгнат на детска градина?
– Всички се надяваме този момент да е по-скорошен. Не изключвам възможността при по-малките да има затруднения с адаптацията, но вярвам, че с общи усилия и екипност между детската градина и семейството ще преодолеем възникналите трудности.
– Ако трябва да обобщим, как смятате, че ще се отрази всичко това на децата?
– Децата имат същите емоции като възрастните, но ги изразяват по различен начин. Начинът на осмисляне и преживяване на ситуацията в голяма степен зависи от различни групи фактори, като възрастта на детето, индивидуалните му личностни ресурси и потребности, характера на семейните отношения, спецификата на възпитанието и полаганите грижи.
– Какви са препоръките ви?
– Постарайте се да се вслушате и да разпознаете сигналите, които детето ви подава чрез думите си, игрите, рисунките, въпросите, чрез тялото и цялостното си поведение. Изградете ежедневието си така, че семейната среда да предоставя обич и грижа, предсказуемост, уважение, подкрепа, дисциплина, позитивни взаимодействия и честност. А ако се чувствате объркани, не се колебайте да потърсите професионалната ни помощ.
Николай ВЕНКОВ
сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново