Генерал Фьодор Трейман и д-р Владимир Витанов посветиха
живота и богатството си да лекуват туберкулоза и гръдни болести

Специализираната болница за активно лечение на пневмофтизиатричните заболявания “Д-р Трейман” във Велико Търново днес работи така, както завещаха нейните родолюбиви дарители от миналото. Медиците продължават да лекуват туберкулоза и неспецифични белодробни болести на пациенти от областта, поддържат базата си и предвиждат инвестиции за разширяване на дейността и обновяване на апаратурата. За деветмесечието на тази година болницата е формирала печалба от 73 000 лв., лечебното заведение е търсено и харесвано от болни не само с туберкулоза, но и с други белодробни заболявания, дори понякога се налага пациенти да бъдат връщани, защото няма свободни места.

80-годишната история на тубдиспансера, популярен
и до днес с това име,
и преживяла три
обществени системи,

войни и безкрайни здравни реформи в България от 1930 г. до днес, е изпълнена с превратности и драматизъм. Преди 5-6 години имаше опасност болницата дори да фалира поради недостатъчно финансиране, но бе спасена с ново ръководство и непопулярни мерки за намаляване на разходите. Днес персоналът се стреми да продължи заветното дело на дарителите на болницата, разположена на хълма Света гора във В. Търново, където въздухът е много подходящ за лечение именно на белодробните заболявания.

Болницата е създадена от белогвардейския генерал
д-р Фьодор Трейман, роден в Рига и наследник на потомствени немски лекари,

дошли в прибалтийските земи с Екатерина Велика в Русия. Д-р Трейман се включва като лекар във Врангеловата армия, разбита по-късно по време на Октомврийската революция. Нейни части, заедно с ръководената от генерала руска болница, идват в България и се настаняват във Велико Търново.
През 1931 г. руският генерал създава частна болница на ул. “Хр. Караминков” за лечение на туберкулозата, която била широко разпространена в старата столица и от нея са умирали доста хора и деца години наред. Мечтата на д-р Трейман обаче е била да построи санаториум за лечение на гръдно болни. Общината в града го подкрепя и през 1933 г. отпуска 3 дка общинска земя на хълма “Света гора”. Генералът тегли заеми, прави ипотеки и започва строителството на сградата. Санаториумът за белодробно болни е открит на 1 септември 1937 г. с 40 места. Цялото семейство на руснака се включва в грижите за болните. Но тъй като леглата не достигат, генералът посещава домовете на туберкулозно болните, където ги лекува на място.
След 9 септември 1944 г. д-р Трейман е арестуван от органите на НКВД, пристигнали в България. По-късно по време на разпитите се самоубива. Това налага неговите наследници да изплащат дълговете за строителството на санаториума, който по-късно е национализиран и на 19 септември 1946 г. е обособен като самостоятелен Окръжен пневмофтизиатричен диспансер с поликлиника и стационар със 120 места. Потомците на генерала нямат претенции за реституция на болницата, само настояват тя да носи името на д-р Трейман. Това става след решение на Общинския съвет във В. Търново през 1998 г.
Другите големи дарители на белодробната болница са семейството на Донка и д-р Владимир Витанов, роден във В. Търново. Той учи медицина в Монпелие, Франция, след това става околийски лекар в Дряново, а по-късно работи и във великотърновската държавна болница. Дълги години е бил управител и на врачанския стационар. През годините във Велико Търново докторът се включва в дейността на читалище “Надежда” и става негов председател.

Още докато е жив,
д-р Витанов споделя с близките си, че иска да направи няколко големи дарения.

Той учредява дарителски фонд от 300 000 лв., като 200 000 лв. от тях дарява на държавната болница, останалите разпределя на читалище “Надежда” и ТД “Трапезица” във Велико Търново, а също на дружество “Развитие” във Враца. Тъй като двете деца на семейството си отиват от този свят заради туберкулоза, през 1936 г. Донка и Владимир решават да завещаят всичкото си имущество на Велико Търново, където да се лекуват онези, които имат сходен проблем. Когато умира докторът, завещанието е било регистрирано в Общината в столицата. То е отворено, когато умира и съпругата му Донка към 1970 г., която е направила допълнение към завещанието през 1960 г. От него става ясно, че Витанова оставя всичкото си движимо и недвижимо на великотърновската държавна болница за постройка на павилион за лечение на бедни туберкулозни младежи. На белодробната болница е завещан и апартамент на ул. “Ангел Кънчев” № 35 в столицата, в самия център на града. “В София имам две кантори на ул. “Позитано” № 3, които след смъртта ми да се продадат и да служат също за изпълнение на завещанието”, пише още в допълнението. В него Витанова допълва, че има длъжници и като се вземат парите от тях чрез изпълнителни листи, да се прибавят към общото ѝ благосъстояние. Донка оставя още лични спестявания и влогове в банки, които дарява на белодробната болница. За болните от туберкулоза остава и цялата покъщнина на семейството. Всичко това е описано в протоколи, където се съобщава ненужните вещи да се разпродадат и парите да се предоставят на тубдиспансера.
Семейство Витанови оставят и 150 жълтици, пари и бижута, скътани в един колан, направен от марля. Нумизмати обаче отбелязват, че между тях е имало и доста ценни монети, а и такива, които виждат за първи път. Твърди се, че когато те излизат наяве, са предадени на Българската банка, която ги плаща на държавата. Със сумата е закупен апарат за кислородотерапия на болните, който е бракуван след дългогодишна употреба. Двете кантори пък дълги години са били давани под наем на адвокати. Апартаментът също е бил използван от лекари, които са преспивали в столицата, първо безплатно, а след това срещу минимална такса.
В момента апартаментът на ул. “Ангел Кънчев” в София също е даден под наем частично, а в двете кантори Община Велико Търново има намарение да открие представителни офиси, съобщи д-р Стела Денчева, управител на болницата.
За съжаление тази година бившият тубдиспансер загуби най-големия си имот, това е апетитната поликлиника на ул. “Хр. Караминков” в центъра на града. Общината взе сградата заради дълг на белодробната болница, който тя не успя да върне. Но по-важното е, че въпреки това СБАЛПФЗ “Д-р Трейман” запази дейността си и продължава завета на дарителите си да лекува болни с туберкулоза и неспецифични белодробни заболявания.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив