Само двама хематолози лекуват населението на Великотърновска област, което според последните данни наброява 240 000 души. Това заяви за в. “Янтра ДНЕС” проф. Юлиан Райнов, шеф на Клиниката по хематология при ВМА и зам.-председател на Българското хематологично дружество. Докторите работят в старата столица и пациентите имат две възможности – или да дойдат във Велико Търново, или да потърсят хематолози в други области и университетски клиники. Подобно е положението и в други области като Видин, Шумен и Враца, а има региони, където няма нито един хематолог. Според картата за разпределение на хематолозите у нас, страната разполага със 160 специалисти, а това е минимумът, подчерта професорът.
В същото време всяка година между 1400-1500 българи се разболяват от злокачествено заболяване на кръвта, съобщи проф. Райнов. По думите му между 5000 и 6000 са общо болните, които се лекуват от кръвни болести. Това са най-често лимфоми, остри и хронични левкемии. Не са малко и пациентите с множествен миелом, но има и доброкачествени заболявания на кръвта като различните видове анемии. И в кабинетите за доболнична помощ на хематолозите около 33-35 процента от прегледите се правят на пациенти с анемия. Точна информация за доброкачествените кръвни заболявания може да даде само НЗОК.
Най-честите симптоми на хематологичните болести са умора, бледост на кожата, намалена физическа активност, повишена температура, втрисане, отпадналост, сърбеж по кожата, а по отношение на лимфомите се забелязват и увеличени лимфни възли, които налагат спешна консултация с хематолог. Един лимфен възел с размери над 2 см, и който не намалява след три седмици прием на антибиотици, задължително трябва да се отстрани оперативно, за да се постави точната диагноза, лимфаденит или лимфом, обясни проф. Райнов.
В ранен стадий лечението е по-ефективно и в много случаи пациентите са излекувани. Нека личните лекари да не бавят пациентите, когато имат съмнение за хематологично заболяване. Важно е още да се разшифрова правилно кръвната картина на пациента, да се ориентира дали става дума за желязодефицитна анемия, или за друг тип – таласемия, която е сравнително честа за страната. Когато пациентът се оплаква от болки в костите, би могло да бъде началото на множествен миелом. То може да бъде открито и с неочаквано счупена кост.
Изчислено е, че за лечението на една новодиагностицирана остра левкемия разходите са между 10 000-12 000 лв., а здравната каса плаща 860 лв. Предстоят тежки преговори с административните институции за адекватно заплащане, каза проф. Райнов. А българските пациенти вече се лекуват с модерни биологични лекарства и въпросите сега не са “Колко ще живея, докторе”?, а “Кога да спра лекарствата?”. Всъщност, биологичните лекарства направиха прелом в хематологията и увеличиха преживяемостта на пациентите. От друга страна, те са много скъпи и трудно достигат до всички пациенти. Тези медикаменти се правят от живи клетъчни организми и чрез генно инженерство произвеждат определени молекули, които действат прицелно върху туморната клетка. Според проф. Райнов биологичните медикаменти ще продължат да се усъвършенстват и те са златният стандарт при лечението на хроничните левкемии.
Преди години много малко хора с онкохематологично заболяване стигаха 5-годишна преживяемост. Днес това е факт при над 50 на сто от пациентите. А при някои заболявания, които завършваха фатално за няколко години или месеци, сега имаме такъв успех, че не се открива нито една туморна клетка. Тези пациенти практически са здрави, ходят на работа и живеят нормално. Дори имаме жени, които след болестта са станали майки, заяви проф. Райнов.
По справка на РЗИ във Велико Търново, за последните три години до 2017 г. в областта има увеличение на кръвните заболявания. За 2014 г. са регистрирани 2729 болни, като при 666 пациенти заболяването е новооткрито. През следващата година има драстичен спад – има 2262 болни, от тях 564 са новооткрити. През 2016 г. вече отново имаме увеличаване. Регистрирани са 2434 болни, от които 896 са нови пациенти.
Вася ТЕРЗИЕВА