Българинът умира най-вече от съдови заболявания, които в последните години се увеличават. И ако в миналото съдовата патология е заемала 30-40 на сто от смъртността у нас, сега дялът ѝ вече е над 60 %, сочи статистиката. Инфаркт, инсулт, белодробна емболия – това са все заболявания, които погубват нашенеца, и зад тях се крият съдовите болести, обяснява съдовият хирург д-р Ангел Григоров, който временно изпълнява длъжността началник на Отделението по съдова хирургия при МОБАЛ “Д-р Стефан Чркезов” във Велико Търново. Но в битката с тези заболявания е ангажиран мултидисциплинарен екип от съдови хирурзи, кардиолози, инвазивни специалисти, невролози, неврохирурзи, ендокринолози, хирурзи и др., имаме и модерна апаратура за лечение, така че в МОБАЛ сме готови да окажем адекватна медицинска помощ на пациенти със съдова патология, казва д-р Григоров.
Хроничната артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК) е често срещана патология при по-възрастни пациенти. Тя представлява несъответствие между кислородните нужди на органа и доставката на кръв към него. Това става след запушване на артерията или на неин клон.

10 на сто от
възрастните у нас
са засегнати
от този проблем

Патологията се увеличава при хората над 75-годишна възраст. Засегнати са предимно мъжете, като с напредване на възрастта от ХАНК се разболяват и все повече жени.
90 % на това заболяване се дължи на атеросклерозата и тревожното е, че тя се отключва във все по-млада възраст. Причините за развитие на това заболяване са тютюнопушенето, лошото хранене, злоупотребата с алкохол, хипертонията, захарният диабет, затлъстяването, автоимунните заболявания, травмите, обездвижването и др. Доказано е, че когато човек пуши дори една цигара, получава вазоспазъм на съдовете за часове. Затова първото нещо, което трябва да направи един пациент с ХАНК, е да спре да пуши.
Атеросклерозата има две форми. При едната съдовата стена изтънява, става слаба и съдът се раздува, като прави аневризма – торбовидно разширение. Тя може да бъде на мозъчните съдове, на аортата, на някой от периферните съдове. Опасното е, че в даден момент аневризмата се разкъсва и пациентите умират от кръвоизлив, който може да бъде както в мозъка, така и в корема. Но тази форма на атеросклерозата е по-рядка. По-честа е оклузивната форма, при която съдовете бавно се стесняват поради образуваните плаки и в един момент се запушват. Така се стига до исхемия – недостатъчност на артериалната кръв. Когато това се случи изведнъж, може съответната област да загине. Когато стеснението става постепенно, кръвта си намира място откъде да мине. Тогава се намесваме ние. Ако има ембол, може да се извади по оперативен път. При пълно запушване на съда се прави байпас, като кръвта минава през него, а може да се постави балон и стент. Най-бързо атеросклерозата се развива при диабетиците. При тях се увреждат капилярите и артериолите. Затова задължително се изследва гликираният хемоглобин, който показва какво е било състоянието на диабета преди 3-4 месеца. А уврежданията на атеросклерозата могат да бъдат не само на крайниците, а на ретината и бъбреците.
Останалите 10 % за развитие на ХАНК се дължат на болест на Бюргер, автоимунни заболявания, синдром на Рейно, които са трудни за диагностика и лечение. Затова и при най-малкия проблем на долните крайници, пациентът трябва да потърси специалист.

Как се
развива
заболяването?

Оплакванията са болки при ходене, които налагат човек да спре и да почине известно време, промяна на цвета и температурата на крайниците, които стават хладни, пръстите и ходилата са с намалена сетивност. Появяват се и болки през нощта, в началото периодично, а после непрекъснато. В по-напреднало заболяване се получават рани по пръстите и подбедрицата. За да не стига дотук, при най-леките оплаквания артериите на краката трябва се огледат с ехограф и да се открие какъв точно е проблемът. И тогава да се прецени в каква спешност болният трябва да бъде приет, като се направи златният стандарт – артериография, и спрямо нея да се предприеме лечение.
Но прецизната диагностика при артериалната недостатъчност е да се измери кръвното налягане на краката – брахиостъпален индекс, и да се направи доплерова сонография. Болницата разполага с два модерни ехографа, които са на разположение 24 часа. След тази прецизна диагностика се определя лечението. Заедно с това се търсят рисковите фактори за пациента, правят се изследвания за хипертония, липиди, диабет. Контролът на тези фактори, заедно с направената прецизна диагностика, определят какво да бъде лечението. Най-добре е то да става болница под наблюдението на мултидисциплинарен екип, подчертава д-р Григоров.
Той допълва, че не е приоритет пациентът да бъде настанен непременно в Отделението по съдова хирургия, може и при други специалисти. Когато кракът на болния има критична исхемия, може да бъде настанен в инвазивната лаборатория на болницата и запушването на артерията да се дилатира и да се постави стент. След това продължилото лечение е строго индивидуално. Но при болни с контраиндикации за провеждане на интервенционални процедури е уместно приложението на простагландинови деривати и простациклинови аналози, с цел съхраняване виталността на крайниците и предотвратяване на малки и големи ампутации.
Д-р Григоров коментира още, че атеросклерозата не се изявява само в крайниците. Когато се прави изследване на краката, по съвременните европейски стандарти от последните години трябва да се направи и доплер-сонография и на каротидните артерии. Така ще се предотврати бъдещ инсулт. Може да се изчисли по определения процент на стеноза на краката и на каротидните артерии след колко време даден пациент може да получи инфаркт. Затова в големите клиники се преглеждат и каротидните артерии. Това се прави и във великотърновската болница, отчита съдовият хирург. Той обърна внимание и на сериозността на травмите, които могат да доведат до остра артериална болест и разкъсвания. Миналата седмица имахме пациент, който на машина си беше срязал половината от ръката. Зашихме съдовете и запазихме ръката на мъжа, който беше под постоянно съдово наблюдение, коментира д-р Григоров.
Що се отнася за ХАНК при диабетиците, то за всяка компликация лечението при тях е специфично. Има утвърдени ръководства, които се спазват. Д-р Григоров допълва, че има генетични заболявания, които също водят до ХАНК заради повишеното образуване на тромби. При онкоболни, на които е направена лъчетерапия, след 5 до 10 години се появява т.нар. радиационен артерит. Затова такива пациенти в годините трябва да бъдат преглеждани и от съдов хирург.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ