Радина Велчева е добруджанка и е родена в Добрич. Живее в София, но често се връща в родния град, за да “зареди батериите”, както сама казва. През лятото равнината ухае на омайно жито и това е магията, която я връща в детството и я кара да вярва в доброто, защото винаги е настроена позитивно. А и се случват и все добри неща. Има прекрасен човек до себе си, който я разбира и с който са заедно от 1996 г. 16 години от живота си посвещават на голямата мечта да имат дете. Преминават през тежки изпитания, много ин витро процедури, болка, надежда, отчаяние, пробуждане. През 2012 г. на Благовещение в дома им идва деветмесечната Йоанна, която е най-големият подарък на съдбата, сбъдната мечта и щастие.
Радина е филолог по образование, после защитава магистратура по маркетинг и биоетика в Софийския университет. Като студентка работи в студентското радио “Гага”, където се запознава и със съпруга си Божидар. След това е назначена в една от най-големите медийни агенции, а после в БНТ. През 2007 г. основава фондация “Искам бебе”, която за нея е изворче живот, от което пие непрекъснато. То ѝ помага да отбива сблъсъка с безплодието, с подмятанията, с болката от неразбирането на околните. Така случайно, с няколко приятелки създават фондацията преди 8 години на Благовещение и до днес Радина остава вярна на каузата да помага на хората да осъществят своята мечта да имат дете. Обикаля страната и подкрепя общински кметове да развият своя програма за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми и вече 41 градоначалници са последвали нейния път. Във Великотърновска област това са общините Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов и Павликени.
– Радина, как създадохте фондацията “Искам бебе” и кой е кръстникът на името?
– Преди 10 години се запознах с една млада жена, Траянка, но и казваха Мечи. Трябваше да я снимам за едно мое предаване – “Надежда за живот”. Тя беше много щастлива, тъй като след 9 години ходене по мъките, ин витро процедури, вече имаше малко момченце. Тя ми разказа, че при една от тези процедури трябвало да попълни огромна документация. Тогава написала на всеки лист “Искам бебе”. И мечтата ѝ се сбъднала. Така орисията на Траянка даде името на фондацията. Събрахме се пациенти, мечтаещи за дете, лекари, гинеколози, ембриолози, психолози. На 1 септември 2007 г. стартирахме от Варна с нашето “Искам бебе” – пътешествие, което продължава и до днес.
Ние, които всеки ден се сблъскваме с човешката болка и страдание, знаем, че нашата кауза си струва. Стремежът за дете те прави добър и светът се пълни с добри хора. Смятам, че намерих духовното си семейство във фондация “Искам бебе”.
Спомням си първата кампания на фондацията, заедно с известна банка стартирахме програма за лечение на безплодието. Подарихме името на кредита, който се казваше “Искам бебе”. Така си помогнахме взаимно. Много хора започнаха да търсят този кредит за забременяване от банката, а нас търсеха за емоционална подкрепа и медицинска информация.
– А как се стигна до учредяване на националния фонд “Ин витро”, който е голямо облекчение на семейства с репродуктивни проблеми?
– Получихме подкрепа от д-р Антония Първанова, която беше училищен лекар в Добрич, където учих. След това ни подкрепи и Мария Капон, здравният министър д-р Евгени Желев и др. Макар да нямаше точна статистика, се смяташе, че в България има над 170 000 двойки с репродуктивни проблеми, на които можеше да се помогне. След проучване сега се счита, че 145 000 двойки се нуждаят от асистирана репродукция. Мобилизирахме стотици доброволци и политици за каузата и така на 1 април 2009 г. стартира държавният фонд “Ин витро”. Всяка година държавата отпуска 15 млн. лв. за безплатни ин витро процедури. Поемат се разходите на три опита, като се осигуряват до 5000 лв. всеки път. Но парите не стигат, тъй като са необходими много предварителни изследвания, за които могат да помогнат общините с техни фондове. Затова сме благодарни на всички кметове, които създадоха свои финансови програми за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. Откакто съществува държавният фонд “Ин витро” са отпуснати над 50 млн. лв. и са родени над 4000 бебета. За миналата година те са около 1000. Отчитаме средна успеваемост от 25 % при двойките и всеки ден получаваме информация, че ще се раждат все повече бебета. Това никак не е малко, тъй като жените с асистираната репродукция са над 35 г. Ако всяка една от тях не чака тази възраст, а се възползва от ин витро още докато е на 25 г. и има проблем, ще се родят още повече бебета. Необходимо е само жените да подадат документи в общините с ин витро фондове и да потърсят квалифицирана медицинска помощ.
За 2014 г. у нас са проплакали 62 000 бебета, а когато аз съм се родила през 70-те години на миналия век – новородените са били 140 000. Виждате какъв демографски спад има България. В същото време 145 000 двойки искат бебе, а не могат.
– Имате осиновена дъщеричка, явно сте се отказали от борбата със стерилитета?
– Направих 16 опита ин витро и все без успех. Преди три години подадохме документи за осиновяване, решихме го със съпруга ми от цялото си сърце. Беше един студен февруарски ден, когато ни позвъниха от социалните служби и ни казаха, че сме одобрени за осиновяване. Тръгнахме веднага за социалния дом, за да се срещнем с нашето момиченце Йоанна. Чакахме в стаята за свиждане. Доведоха ни я толкова малка и красива, просто онемях и се разплаках. Разбрах, че това е нашето дете, което толкова дълго сме чакали. Съпругът ми я гушна, на следващия месец Йоанна беше у дома. Тя вече ходи в детската градина. Сега се замисляме, че е по-добре дъщеричката ни да си има другарче, за да не остане сама в живота. Дори сме подали документи за второ осиновяване. Няма да избирам пола на детето, защото една бременна жена не може да заяви момиченце или момченце иска.
– Учредихте годишната награда “Ангел на благодарността” и я връчихте за първи път на павликенския кмет инж. Емануил Манолов, който подкрепя кампанията за борба с безплодието от миналата година. Какво му казахте?
– Че благодарим много и че сме много щастливи, че една по-малка община се включи в благородната кауза. Наистина във Велико Търново имаме общинска ин витро програма от 2011 г. и много добре работим с кмета Даниел Панов. Тази година за двойките с безплодие са осигурени 70 000 лв. Още от 2008 г. водим битка за учредяване на общинска програма за финансиране на двойките с проблеми, които да стигнат по-бързо до националния фонд . Преди това са необходими скъпи изследвания за доказване на стерилността, които държавата не заплаща. Около 1 млн. лв годишно е помощта на общините за двойки с репродуктивни проблеми и тази сума ще се увеличава, тъй като има още градове, които ще подкрепят каузата.
Трябва да се разчупи обществената стигма за срама от безплодие и затова да не се лекуваш. Това е особено показателно в малките общини. От друга страна, тези двойки не знаят към кого да се обърнат за информация.
През 2008 г. направихме още една революция, като започнахме да говорим за емоционална психологическа подкрепа на двойките със стерилитет. Велико Търново заема едно от челните места за справяне с този проблем. Правим групи, а през последните две години издадохме книга по темата, която беше приета много добре от Европейската пациентска организация. Вече имаме 12 жени психолози, които се занимават конкретно с репродуктивна медицина. Подкрепата е безплатна и смятам, че скоро в Павликени ще имаме такава група. И то благодарение на активната работа на общината и нашата координаторка на фондацията там Николина Данаилова.
У нас вече стартира донорска програма, а от миналата година имате нови колеги последователи и нова организация “Майки за донорство”. Донорството на генетичен материал вече е регламентирано в Наредба 28 на здравното министерство. За съжаление, все още има недоверие към този благороден жест, който е анонимен и безплатен. Официалната статистика от големите ин витро клиники гласи, че над 40 000 двойки имат нужда от донорство на яйцеклетки и сперматозоиди. Според моята колежка Валя Попова от фондация “Майки за донорство”, три пъти донорка на яйцеклетки, у нас има общо 1700 донори, като по-малко са мъжете, при които няма пределна възраст след пълнолетие. За жените има изисквания да са до 34-годишна възраст и да са родили по едно дете. Преди това се правят пълни медицински изследвания и при двата пола, но при 100 от жените донорки бяха открити тежки онкологични заболявания.
– Преди няколко години в парламента се обсъждаше закон за сурогатното майчинство. Но той така и не беше приет и все още сурогатното донорство не е разрешено у нас. Трябва ли да имаме такъв закон като последна алтернатива за безплодието?
– През 2010 г. започнахме да говорим за сурогатното майчинство и такъв закон бе приет, но само на първо четене. Аз съм “за” тази възможност, но само по медицински причини на жената. Предишният закон, който се обсъждаше тогава, е изключително консервативен и налага само медицински критерий като липса и недоразвита матка, тежък диабет и др. съпътстващи заболявания, които пречат да се износи бременност. Надявам се тази година в парламента отново да се обсъжда закон за сурогатното майчинство като единствена алтернатива, който се отнася само за български граждани, които имат сключен граждански брак. Но този закон трябва да защитава както правата на съпружеската двойка, така и на заместващата майка.
– Въпреки че няма закон, се твърди, че сурогатството се практикува у нас?
– Така е, защото жената с безплодие търси всякакви варианти да се сдобие с дете. Затова нашата държава трябва да прекрати сурогатството, като регламентира правилата със закон. Така ще се преустанови незаконната търговия със заместващи майки. 20 държави в Европа имат такъв закон, в други 20 – сурогатството е забранено. Но за тази дейност, макар и да сме членове на Евросъюза, той не може да налага общи правила. Всичко зависи от индивидуалните правни норми, религия и др.
– Радина, смятате ли, че има спекулация в клиниките ин витро да се използва само тази възможност, за да се вземат парите от държавата?
– Агенцията по трансплантация и неправителствените организации правим внезапни проверки и към този момент не мога да твърдя, че има спекулации, защото нямаме жалби. Контролът е много строг, въведе се ред и регламент и клиниките нямат право да искат пари от пациентите. Затова искахме да има държавен ин витро фонд, за да има защита. Аз съм направила толкова опити за асистирана репродукция, докато стигна до осиновяване, и за нищо на света не бих заменила моята Йоанна с нито едно родено дете.
– Къде се крие причината за оперативното раждане, което се увеличава, стига до 50 процента, и то без медицински показания при българките. Две родилки починаха скоро за една седмица след секцио по желание?
– Естественото раждане не може да се замени с нищо, то трябва да се преживее. За съжаление и в Европа е така. 80 процента от германките раждат с операция и този биологичен акт е въпрос на личен избор. Не мога да упрекна лекарите, защото няма такъв, който иска да му умре родилката.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. авторката
