Психологът Саша Димова: “Родителите на по-малки деца бъркат лъжата с фантазията”

Публикувано на вт, 29 Ян. 2019
649 четения

Голямо предизвикателство пред всеки родител несъмнено е фактът, че детето все някога лъже, независимо от възрастта. Данни на американски изследователи показват, че лъжа чрез “преиграване” може да се наблюдава дори при 6-месечни бебета, които, имитирайки плач или смях, търсят внимание. В доклад от Университета “Вертело” се казва, че 65 % от децата на 2-годишна възраст вече са излъгали поне веднъж, докато при 4-годишните процентът вече е 94.
“Много е важно да се различава лъжата, която приемаме като социално-нравствено понятие, защото хората не се раждаме с това. То се появява и формира с времето и ние възрастните го наричаме лъжа, а това, особено при по-малките деца, е поведение, което кара родителя да реагира. Може да не са истини, но предизвикват внимание от страна на възрастните и детето става забележимо”, коментира психологът Саша Димова. Много често родителите на по-малки деца бъркат лъжата с фантазия. “Те изключително много фантазират, създават образи и светове, в които им е уютно и удобно, особено ако са по-самотни. Децата докъм 6-ата година трудно различават лъжата, реалността и фантазията. Това фантазиране продължава и в по-късна възраст, дори и когато вече го осъзнават, но тогава е свързана често със социалния им статут. Много често си измислят неща за себе си, които имат или притежават, свързани със семейната среда, за да имат определен статут покрай съучениците си. Там действително има лъжа, но тя отново е свързана с вътрешната потребност на децата и също често е резултат от чувство на самота и неразбиране. Това често се проявява при разводи на родителите или при смърт на някого”, разказва психологът.
Причините малчуганите да лъжат до много голяма степен съвпадат с тези на възрастните – за да се защитят от нежелано последствие, да избегнат наказание, да получат предимство или да подхранят самочувствието си. Всъщност този акт може да бъде възприет и като желание на децата да бъдат в безопасност, да получат похвала или да изпитат гордост – неща, които всеки родител желае да бъдат част от израстването на наследника му. Между 5 и 8-годишна възраст децата започват да осъзнават какво всъщност е лъжата, а точно в тази възраст оказва и най-голямо значение средата, в която те израстват – семейството, училището и приятелите. Ако едно дете се възпитава в среда, в която истината е на пиедестал и ясно се отличава нейната важност и значение, то детето започва несъзнателно да избягва лъжите, да иска одобрението на родителите си и да се държат като “големи деца”. Тук идва и важната роля на родителите да показват ясно одобрение или неодобрение в различни ситуации, за да може детето да различи очакванията и да се стреми към поведение, чрез което да бъде прието като “голям човек”, ако следва посоката, зададена от родителите си и получава уважение от тяхна страна при правилно поведение.
“Много често родителите казват “Ти ме излъга и сега аз няма да те обичам”, тоест лъжем, за да не загубим обичта. Родителите не си дават сметка, че думи, които по принцип сме свикнали да казваме, детето чува по различен начин. Така започват да лъжат често, за да не загубят любовта на родители си”, обяснява Саша Димова. След 10-годишна възраст децата вече са напълно наясно с това какво е лъжата и в случай, че тя бъде изречена, то това е ясен знак за родителите, че трябва сериозно да се анализира ситуацията и да се намери причината за тяхното действие, която може да бъде желание за внимание, но може и да е опит да кажат или споделят нещо друго. “В момент на афект родителите могат да кажат много неща, но е важно след това да поговорят с децата, да чуят какво се случва с тях, за да си позволят да лъжат. Важно е също децата да чувстват безусловна обич, без значение, че грешат. А когато са честни, ясно трябва да се показва, че да кажат истината е правилно поведение, като например наказанието им бъде облекчено, да се насърчава честността им”, съветва специалистът.
Децата няма как да чувстват отговорност за чувствата и емоциите на родителите, за това не е правилно да им се казва, че с действията си са предизвикали лоши емоции в семействата си, тъй като това ги кара още повече да употребяват лъжи, избягвайки да нараняват родителите си. “Много е важно от малки на децата да се говори и да се създава атмосфера на споделяне. Трябва ние, родителите, да внимаваме какъв тон използваме в такива ситуации, в които забелязваме лъжи. При тези случаи, в които лъжите са много и наслагващи се, вече е необходима консултация със специалист психолог”, обяснява Саша Димова. Изключително важно е родителите да наблюдават себе си – защо, кога и как лъжат, тъй като примерът, който се дава на малчуганите, е основа за изграждането на техните навици. “Много родители, за щастие, виждат сигналите, дават си сметка и търсят съвети, когато са им необходими. Често те самите преживяват чутите лъжи като сигнал, че са се провалили като родители и са безсилни, когато лъжите станат повече. Тогава наистина е време да потърсят помощ при специалист, с когото да открият причините за поведението на децата”, съветва психологът Саша Димова.
Александра ДИМОВА

loading...
Пътни строежи - Велико Търново