Психологът д-р Наталия Любенова: “Имаме ли агресивно дете вкъщи, търсим причината при родителя”

Публикувано на вт, 6 Ное. 2018
5832 четения

Чувството за безопасност, сигурност и принадлежност едно дете трябва да получи от родителите си, за да расте психично здраво, казва Наталия Любенова, психолог в СУ “Емилиян Станев” във Велико Търново. Ако това усещане се наруши, и то между 3 и 5 години от раждането, тогава може да се появи проблем. Именно през това време детето започва да казва “не”, “няма”, “не искам” и тогава родителите може да му “счупят гръбнака”, вместо да го оставят то да отстоява себе си. Преди третата година обаче родителите трябва да научат детето си, че то може да се чувства безопасно и сигурно при тях. И това идва чрез родителското взаимодействие. Когато се наруши тази взаимовръзка между родителя и детето, тогава малкият човек наследява тревожността, агресията, болестите, които ще се развият в бъдеще. Затова много са важни моделите, които родителите задават още от самото раждане. Защото детето наблюдава, то си казва – аз приличам на мама, тя се грижи за мен, тя си говори с татко, трябва да я слушам. И ако детето е имало нужда да бъде изслушано, а някой го е прекъснал и отхвърлил или то не е разбрало наказанието си, в него се формира обърканост. И тя води до определен поведенчески акт, следват някакви наказания, които детето не разбира, но после в зряла възраст това дете много трудно взима решения, колебливо е, чуди се на кой да се довери. Дали на себе си или на родителите. Затова за мен родителството е най-голямото предизвикателство, казва Любенова. В случая действа железният принцип – колкото по-малко е детето, толкова повече се работи с родителя.
Имаме ли нервно или агресивно дете вкъщи, трябва да изследваме какво се случва при родителя. А не да виним учителите за нещо. Родителят трябва да промени средата у дома и детето ще коригира своето поведение. Освен това социалната среда е много важна, важни са приятелите и всички онези събития, които се случват извън дома. Но основополагащи са родителската грижа и семейната система.
Наистина детето наследява темперамента и характера чрез генетичния код на родителите, но да се развие едно нещо, трябват условия. Изключително

погрешно е да се
натяква на детето,

че нищо не става от него, че непрекъснато греши, то ще запомни това. Тези натяквания вече са изследвани от науката и тук говорим за т.нар ноцебо ефект. На латински език ноцебо означава “нанасям вреда, тоест, че мисълта влияе върху тялото. По същия начин родителят може да посява мисли у детето си. Ако майката често му казва, че е мързеливо, че обича да си поспива, че закъснява за училище. Може детето да не е такова, но при тези натяквания то ще придобие тези качества. Затова родителите трябва много да внимават и да преценяват какъв ефект биха имали техните наставления. Хубавото е, че във В. Търново има училища за родители, където се формират умения и знания при възпитаване на децата. Но много семейства смятат, че ако посетят един такъв курс, едва ли не вкъщи не им е наред и нещо са сбъркали. А в това няма нищо срамно.
И не само това. Много е важно как ще реагират родителите при влизането на нов човек в семейството – вече има повече отговорности към новороденото бебе. Още в пелените то наследява модела на поведение на родителите. Ако той е агресивен, детето също става агресивно. А има и случаи, когато родителският модел на възпитание се оказва спъващ и неактуален за съвремието. Но той може да бъде променен от самите родители. Всъщност работата на родителя е той да подготви детето поетапно то да стане самостоятелен човек. Има определени фази на отделяне – те са на възрастите 3, 5, 7, 13, 18 години. Но през всичките тези години има една червена нишка

тя е родителят по
най-добрия начин

да отдели детето от себе си, защото има и обратната страна с травматичното наследство на самите родители, при които отделянето не се е случило по най-добрия начин. А този модел се е предавал от поколения на поколения. Днес обаче ние живеем в доста динамичен свят и част от тези патриархални модели вече не са актуални и създават пречки в развитието на един млад човек. Разбира се, има и послания, които и днес са на преден план, предавани от векове на поколенията. Те нямат нужда от промяна, макар и във века на интернет и социалните мрежи. Например, детето да уважава рода си, да го пази, това е нещо много силно. Или пък родители често казват на детето: “Внимавай, какво ще кажат другите хора!” Това означава, че твоето “аз” няма особено значение. И често в живота на това дете ще се случват събития, в които то винаги ще слуша другите и често ще бъде неудовлетворено, защото решението не е негово. В този случай младият човек трябва да се досети, че сам трябва да промени този модел на поведение, за да е доволен. Понякога тези послания от патриархалния модел на зависимост са толкова силни и трайни, че трябва доста време да бъдат формулирани. Например, такова послание е, че “жените нямат право на мнение, те са стока, която един ден ще бъде продадена”, което и до ден днешен съществува в България. А това означава, че една жена вечно ще чака винаги някой друг да я води, ще се срамува да има мнение и самостоятелност.
Във връзка с това през последните години много се говори за емоционална интелигентност. Ние също я наследяваме. Учим се от родителите си как да разпознаваме и изразяваме емоцията си, как да я контролираме и как да я предадем на външния свят. Ако една майка не обясни на детето си защо му е ударила шамар или защо то е наказано, то ще наследи агресивния модел.
Има случаи, когато при раздяла на родителите те не обясняват на детето за това. А малкият човек е част от това семейство и е длъжен да чуе за причините и то по подходящ за възрастта начин. Това е важна стъпка и показва липса на тази емоционална интелигентност в семейството. Любенова разказа за случай с една петокласничка, която се чувствала гадно след раздяла на родителите си. Но всяко дете реагира различно и за различно време. Например, в първи клас разказвам една подходяща приказка, за да изследвам как се справят учениците, когато са ядосани. Част от децата бяха написали, че в такъв момент играят игри по интернет. Но този детски яд е зададен от родителите още в ранна възраст. Затова активното родителство изисква инвестиция навреме, енергия и емоция. Често вечер, когато всички вкъщи са заедно, майката праща детето на компютъра, защото трябва да се занимае с домакинството. Тя не контролира какво гледа детето, а то има нужда от контрол и граници. А здравите граници формират здрава психика на детето. И за да растат здрави децата, имат нужда от здрави граници. Тънкостта на родителството е детето да се чувства свободно, но в здрави граници. Защото не е нормално, когато едно дете е ядосано, да отиде да удари шамар на друго, без то да подозира това. Често това ядосано дете е наблюдавало това вкъщи от страна на бащата, който удря майката или пък децата. И то без да има повод. Това е липса на емоционална интелигентност, когато всеки път родителят си изпуска нервите, твърди Любенова. Днес

децата не говорят с
родителите си,

те имат нисък езиков модел, един малчуган на 5 години трябва да използва 2000-3000 думи. Но парадоксът е, че ученици в горен курс оперират с по-малко думи. А когато едно дете обсъжда ежедневието си, то чува думите си и тези на възрастните, чувства се авторитетно и показва какво мисли. Ако липсва общуването с родителя, то търси нещо друго навън, което да замени тази близост. Тогава посяга към изкушенията на улицата, които не са малко. Колкото и странно да бъде, заради тези пропуски майката и бащата в семейството трябва да се учат на отговорно родителство. Те носят изключителна отговорност при порастването на едно ново човече, коментира училищният психолог. Според нея малко са фаталните неща в живота. Всичко е поправимо, живи ли сме, имаме ли съзнанието, че тук сме сбъркали, трябва да потърсим подкрепа. Разбирането и осъзнаването за грешката е 50 процента свършена работа към добрия резултат.
Вася ТЕРЗИЕВА
Сн. архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново