Повечето хора преживяват специфична форма на стрес, след като са се завърнали от отпуска. Натиска ги ужас, хаос и дезорганизация, че почивката е на път “да им излезе през носа”. Това се дължи както на изискванията за бърза смяна на една роля с друга, така и на собствения ни стремеж да се върнем заредени и с нови сили да изпълняваме рутинните си задължения, а и някои натрупани допълнително, казва психологът Адриян Аврамов от Велико Търново, ръководител на Центъра за психологическо консултиране и психотерапия “Логос”. Според него има хора, които в първите часове на работа имат усещане, че изобщо не са почивали. Други пък може да изпитат стрес, когато ваканцията им не е изживяна приятно. Във всеки случай постваканционното време може да докара физическа и психическа умора, дължаща се на смяната на темпото, ритъма и заниманията. Това депресивно състояние се проявява още с първия работен ден. То кара хората да се чувстват изтощени и да си поставят сами диагнозата “депресия”, щом са неефективни в работата си. Но това не трябва да се случва, защото моментните периоди на униване, липсата на енергия, невинаги означават депресия. Когато повече от три седмици човек изпитва липса на тонус, няма желание за нищо и не вижда смисъл в думата “утре”, това вече е сигнал, че има нещо тревожно и е добре да се потърси помощ. Може стресът да се е превърнал в депресия, даже има случаи, когато при такива хора връхлитат суицидни мисли и те правят опити за самоубийства. За радост те са безуспешни, но сме ги лекували с психотерапия, казва от практиката си Аврамов. За съжаление има и случаи, когато депресираните спират да пият медикаментите си, защото се чувстват по-добре, но болестта се завръща. Тогава пак правят опити за самоубийства, които се оказват успешни. Все пак при проблем българинът започна да търси психотерапевт. Стигмата на срам, че някой те смята за луд, вече се разкъсва, твърди психологът. В другите държави психотерапията е свързана с профилактиката. Хората посещават психотерапевт, без да имат някакъв проблем.
Нашенецът е стресиран 365 дни в годината
Понякога ние сами си предизвикваме стреса, особено преди и след отпуската. Той ни гони и докато сме на работното място, и то седмица преди ваканцията. Имаме едно гадно предотпускарско усещане, което ден преди почивката ни напуска. Не ни пука вече за работата, пренасяме се към плануваните забавления или пък импровизираме още на следващия ден. Преди това обаче не бива да се правим на перфекционисти и да гледаме да свършим всичко преди почивката. Идеален офис и колеги няма. Няма и как да свършите всичката работа на този свят. Винаги ще има и за после.
От какво ни
е криво на
работното място
Почивните дни винаги са кратки и човек търси интензивно разпускане, има високи очаквания. През почивката може да има активни дейности или по-пасивни забавления. Обикновено в неработните дни се сменя ритъмът на лягане и ставане, обяснява психологът. Планираме какво и колко много неща искаме да свършим, но се оказва, че нямаме възможност. След връщането на работа се получава една метафорична раница от “искам” и “трябва”, която човек носи, а тя добива все по-застрашителна тежест, защото не може да изпълним плануваното. Но човек трябва да бъде изобретателен в работата си. Първите дни след отпуската може да поиска съдействие от колегите си по дадена тема и да се търси обща дискусия. Така отговорността за добре свършената задача е на всички. След отпуската първите няколко дни човек трябва да се занимава с най-приятните задължения. Може да си организира срещи по дадена задача, която после спокойно да обмисли вкъщи, далеч от шума на работа.
И друго, човек трябва да се усмихва повече. Няма да свърши светът, че вас малко ви помързява. Това ще отмине, но си повтаряйте, че за вас отпуската е била прекрасна и че няма непреодолими неща. А я си представете, че почивката ни е била 365 дни. Тогава колко голям би бил стресът, като се върнем пак на работа. И дали бихме го понесли след такова дълго отсъствие. Но в действителността се срещат и такива случаи.
Сега в началото на септември много хора се завръщат от отпуска, но има национален празник на 6-и с.м. и много фирми и предприятия няма да работят няколко дни. Ето, хората си взимат отпуска, за да си починат от отпуската през август. Или да си свършат някоя работа вкъщи. Аврамов коментира, че много българи си взимат отпуска, не да си починат, а да правят ремонти. Така те се връщат на работа изморени и всички останали са им виновни.
Емоционалните хора имат
по-голям стрес
Освен това има професии с по-бързо прегаряне, които също попадат в тази група. Но всичко зависи от нас самите да се справим със стреса. А рецептата е да си оставим около седмица за адаптация, независимо от натрупаните ангажименти, които трябва да свършим като неизбежни. Трябва да се щадим, а не да форсираме на пълни обороти. Това ще ни помогне да бъдем по-спокойни и концентрирани. Иначе скоро ще изчерпим ресурсите си, ще станем по-разсеяни и по-малко работоспособни. Ако това се случи, трябва да правим няколко кратки почивки през първите дни след ваканцията. Добре е да се разходим навън, да хапнем вкусни неща, да се ободрим с нещо освежаващо и пак да се върнем на работното място.
Българинът
почива според
джоба си
Лекарите препоръчват по-дългите отпуски, за да може организмът да се адаптира към промяната, да се отпусне и да почива реално. За съжаление българинът почива кратко, най-много седмица, а и пренася през отпуската служебните ангажименти у дома. Това е погрешен похват, дори не трябва да се чете служебната поща и да се водят служебни разговори, препоръчва психологът. Но колко от нас го правят реално. Независимо от това, проучване показва, че много българи са щастливи през ваканцията си.
Има го и другият парадокс. Нашенецът не почива, за да не си изгуби работата си. Или пък отсъства само няколко дена. Това е пагубно за организма. От друга страна пък, много работодатели не допускат работниците да отсъстват 20 и повече дни, защото няма кой да ги замести. А сега кризата за кадри е голяма. Така шефовете разкъсват отпуските на по 3-4 дни, което всъщност не е никаква почивка. Има я и обратната страна. Аврамов коментира, че в практиката се е натъквал на пациенти, които повече от 10 години не са почивали. Събрали са отпуски за над една година. Това се случва предимно при лекари. Как тогава тези медици ще бъдат пълноценни, за да лекуват правилно своите пациенти. Та те са застрашени от бърнаут, тъй като човешкият организъм има предел на възможности. Но има млади майки, които не използват докрай майчинството си и бързат да се върнат на работа, защото смятат, че достатъчно са си починали. Други пък си гледат децата повече от 10 години. Хората са различни.
Психологът коментира, че досега не е имал случай да консултира ученик, който да има постваканционен стрес като тръгне на училище. Все пак подрастващите са по-устойчиви психично, те бързат да се върнат в своята среда, в която се чувстват комфортно.
Вася ТЕРЗИЕВА
Сн. авторката
