Заради модерните електронни технологии, които днес заместват пълноценното общуване между дете и родител, подрастващите у нас говорят все по-трудно. Това заяви на национална конференция с педиатри във Велико Търново проф. Виолета Йотова, началник на Първа детска клиника при УМБАЛ “Света Марина” във Варна. Според нея говорната среда в ранното детство е много важна за училищното развитие, като първите проучвания за това са правени още в края на 80-те години на миналия век.
По-бавното говорно развитие може да подскаже проблемите. Образованието на майката има пряко отношение към постиженията в ученето и интелигентността на детето. Родители, които имат ниско образование,

налагат
по-нисък
интелект
в развитието на детето

Но не само образованието е от значение в случая, а също и настоящата заетост на родителите. Широко разпространеното схващане у нас, че ако майката си стои вкъщи, то детето ще има по-голям успех в ученето, вече не е вярно, твърди проф. Йотова. Става въпрос за тези, които получават социални помощи, подпомагат много по-малко говорното развитие на детето, което оказва влияние в последвалото обучение. В случая, ако родителите говорят само 15 минути дневно на своето дете, вместо 1 час, то проблемът с говора се задълбочава.
Още през 90-те години в Америка са приложили

специална
система “ЛИНА”, която изследва говора

на малките деца. Тя представлява записващо устройство, което детето носи в джобче на специална престилка, после говорът се логва на специален софтуер, където генерализира графики. Те броят графично думите на възрастния към детето, думите на самия малчуган и разговорната реч между двамата, а също и в учебната среда. Така се отчита дали има проблем в общуването на детето и какво трябва да се направи за преодоляването му. Затова тази американска система вече е прераснала във фондация “ЛИНА”, която продава активно своите програми на образователни институции в САЩ, особено в гетата, където живеят хора с много ниско образование и лошо се грижат за децата си. Интересното е, че системата намира приложение върху говорното въздействие при глухи деца и доказва, че виртуалното общуване на малчуганите намалява директните разговори, а това влияе негативно върху интелектуалното им развитие.
Проф. Йотова посочи също, че в неонатологиите и реанимациите медиците трябва да говорят на децата. Проучване е показало, че ако на недоносени деца на 32 – 36 седмици им се говори в тези отделения, те се развиват много по-добре на 7 и 18 месеца, отколкото тези, при които е липсвал директен говор. Защото овладяването на речта започва от момента на раждането и това е социална функция.
Доказано е, че децата от 12 до 36 месеца в будно състояние трябва да чуват и да обменят с възрастен към 1200 думи на час, за да развиват говорните и интелектуалните си способности, както и да постигнат по-добри успехи в училище, посочи проф. Йотова. Това трудно може да се постигне, но на тази база тя и нейният екип, след разрешение на родителите, са направили проучване в няколко варненски детски ясли, а също и при 15 майки, които отглеждат децата си вкъщи. Резултатите показват, че в яслите децата чуват 342 думи по-малко на час, отколкото тези в домашна среда. Също така изговарят 56 думи на час по-малко, спрямо връстниците си в домашна обстановка. Така че мнението на родителите, които си дават децата рано на детски ясли, за да общуват повече, не е вярно, коментира проф. Йотова. Резултатите от проучването обаче показват, че

на децата в
яслите и вкъщи,
трябва да се
говори повече

Освен това е необходимо да се предприемат допълнителни мерки за подобряване на говора на малчуганите, особено в детските заведения, като персоналът бъде обучен. Това се отнася и за майките, които отглеждат децата си вкъщи. Но трябва да се знае, че въздействието върху децата не е същото, както разговорът с любимия човек, уточни проф. Йотова.
Направено е също сравнение между деца, които влизат в първи клас с речников запас от 2500 думи, и с първолаци със запас от 10 000 думи. Вторите нямат никакъв проблем с ученето, докато първите трябва да наваксат първо думите, а това е трудно, когато вече са на 6-7 години, отбеляза проф. Йотова.
Тя заяви, че проектът във варненските детски ясли не е завършил дотук. Решихме, заедно с колеги от Америка, да проведем специфична интервенционална програма за подобряване на езиковата среда в същите ясли и със същите деца, които вече са на възраст от 24 до 36 месеца, разказа проф. Йотова.

В експеримента са включени и студенти,

Които са разпределени в две от яслите. Приложена е програма със седем интерактивни игри, посветени на цветовете, плодовете, на известни приказки и др. Малчуганите стават приказни герои, учат се да говорят чрез тях и интересът е голям. Освен това във всяка група от яслите на две от децата е прикрепено по едно записващо устройство “ЛИНА”. В края на деня уредите се събират, а резултатите се анализират. В проучването са включени и обучени медицински сестри в други групи на яслите. Проф. Йотова отбеляза, че експериментът продължава и следващата година ще бъдат представени резултатите. Знаем, че за това време не можем да се справим с говорното изоставане изцяло, все пак ще представим истински данни за проблема. Но родителите трябва да отделят по 2 часа на ден за четене на приказки и разговори с децата си. Така ще върнем интелигентността на нашата нация, каквато беше преди ерата на електронните средства, категорична е проф. Йотова.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив