Проф. Ташко Делийски: “Все повече българки постъпват като Анджелина Джоли, за да се предпазят от рака на гърдата”

Публикувано на вт, 9 Юли 2019
515 четения

Проф. д-р Ташко Делийски е началник на онкоклиниката при УМБАЛ “Д-р Георги Странски”, Плевен. Той е роден в с. Черни Вит, Ловешко, по-късно завършва известната Немска гимназия в Ловеч. Следва медицина в София, а две години след дипломирането си вече е асистент във Висшия медицински институт в Плевен. Зам.-ректор е на висшето училище в годините 1993-2003 г., а в момента е и зам.-декан на Факултета по здравни грижи. Има две специалности – хирургия и онкология. Републикански консултант е по коремна хирургия.
Проф. Делийски има специализации в едни от най-известните университети и клиники в Германия и Австрия, а научните му интереси и разработки са насочени към рака на млечната жлеза, рака на гастроинтестиналния тракт, на лимфната система, ендоскопска хирургия и др. Автор и съавтор е на над 300 научни разработки.

– Проф. Делийски, нараства ли броят на жените с рак на гърдата, или цифрите се запазват постоянни?
– Броят на появилите се заболели за една година нараства, но това е тенденция, която си върви от години, засяга и останалите държави. За нас това не е сензация. Друг е въпросът, че при този вид онкологично заболяване профилактиката е много трудна. Причината е, че при нея няма възможност за първична профилактика, тоест не могат да се премахнат факторите, които предизвикват определено заболяване или го предразполагат. Специално при рака на гърдата са много факторите, за които се знае, че имат влияние. Засега само с рака на белия дроб има постижения с първичната профилактика. Има страни, където той рязко е намалял. В тези държави отчитат 30% намаляване на смъртността при това заболяване, благодарение на превантивните действия.
– Кои са факторите, които могат да доведат рак на млечната жлеза?
– Един от основните фактори е свързан с наследствеността. Проблемът е, че тези изследвания са скъпи и все още не могат да станат масови. За това на тях се подлагат жени, които по други белези се предполага, че могат да имат гени, които могат да доведат до онкологичен проблем. В много случаи лекарите преценяват по клинични данни има ли нужда да се направят. Това не е масов скрининг, прави се само на избрани жени.
При доказано голям риск профилактиката е свързана с отстраняването на гърдата. Вече има много методи, при които тя се изгражда и от естетична гледна точка жената няма никакви притеснения. Чест прави на Анджелина Джоли, че повдигна завесата върху своя проблем и така даде пример на много жени.
– У нас има ли жени, които постъпват като Джоли и желаят да си премахнат гърдите?
– Моите наблюдения са, че има, но може би има колеги, които не са попадали на жени, които мислят превантивно.
– Кои са другите фактори, които могат да доведат до повишен риск от развитие на заболяването?
– Те са свързани с ранна поява на мензис, късно настъпила менопауза, употреба на цигари, алкохол, хормонални терапии. Трудно е да кажеш на жената, че ако не прави дадено нещо, ще се предпази.
Вторичната профилактика (ранното откриване) е изключително важна, защото заболяването се диагностицира преди жената да усети някакви прояви. Тогава възможността за излекуване е по-голяма. За да се постигне истински успех в една държава, трябва поне 70-80 процента от хората между 50 и 70 години да минават този скрининг, което изисква голяма организация, специална държавна политика.
– Как се отнася българката към здравето си?
– Не мога да кажа, че е безотговорна, но има още какво да се желае. Ние, лекарите, също сме отговорни, защото, след като жената навърши 50 години, можем да даваме на жените направление за мамография. Това е добре и много жени се възползват от тази възможност. Затова е много важна ролята на личните лекари.
Важно е да отбележа, че ако при снимка се види някакво съмнение, само при 20% от случаите става дума за рак. При такова съмнение жената трябва да отиде при следващия лекар от веригата, който да направи нужното третиране. В редица случаи обаче се стига до напрегнатост и безпокойство на жената поради неоптимална организираност на целия процес.
– Каква е правилната последователност на прегледа?
– Класическият преглед, когато жената е усетила, че има някакъв проблем, протича при следната последователност – жената отива при личния лекар, той ѝ дава направление за хирург. Важно е той да се занимава точно с този вид заболяване. На базата на прегледа се продължава със следващите допълнителни образнодиагностични методи, биопсия и т.н.
При профилактичния преглед, ако жената е над 50 години, тя отива при личния лекар, който ѝ дава направление за мамограф. Но по-добрата организация е той да я насочи към хирурга, който да започне с прегледа, независимо че тя няма оплаквания. Когато той направи прегледа, я изпраща за мамография.
– Трябва ли да се търсят няколко различни мнения?
– Да, това е нещо обичайно и нормално, има го във всички държави. Проблемът при нас е, че пациентите попадат за мнение при лекари, които не са достатъчно компетентни точно в тази област. Имам усещането, че ние, лекарите, даваме мнение за неща извън преките ни компетенции. А когато с проблема започнат да се занимават специалистите, които пряко работят с този вид заболяване, се вижда, че нещата не стоят съвсем така.
Не всеки лекар, който се ангажира с подобно заболяване, е подготвен достатъчно, защото специално при рака на гърдата в диагностиката и лечението настъпват ежедневни промени. Когато аз правех първите си стъпки в медицината, нещата стояха по съвсем различен начин. Лекарят пипваше гърдата, казва, че е рак, и тя се отстранява.
Сега не само трябва да се докаже, че е рак, но и какъв вид е заболяването, какъв подвид е, защото от това зависи по-нататъшното лечение. Нещата се развиват толкова бързо, че жената невинаги може да получи достъп до най-съвременните постижения. За съжаление, понякога се избързва с операция, която е по-голяма, отколко би могла да бъде.
– Като лекар обижда ли Ви фактът, че много хора избират да се лекуват извън страната?
– При рака на млечната жлеза процентът на пациентите, които избират лечение в чужди клиники, е доста по-малък. В чужбина отиват два типа пациенти – едните, които имат много средства и могат да си го позволят, а другите – имат близки, които живеят там. В чужбина организацията в медицината е малко по-различна – от една страна, пациентът си знае правата, а от друга, когато отиде при лекаря и стане ясно, че има съмнение или се докаже заболяването, му се казва, че след време може да отиде и да се лекува. При нас се действа много по-експедитивно.
– Лечението става ли все по-успешно?
– В България се прилагат всички иновативни методи и това ни нарежда до най-развитите държави. Но пак казвам, важни са масовите скрининги, които реално могат да намалят смъртността и още по-голямо повишаване на компетенциите на нас, лекарите.
Весела КЪНЧЕВА
сн. авторката

loading...
Пътни строежи - Велико Търново