Пламен Таушанов е председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. Той коментира пред “Янтра ДНЕС” последните предложения за здравна реформа.

– Г-н Таушанов, как оценявате новия здравноосигурителен модел на МЗ, който предвижда задължителна допълнителна застраховка и доплащане за лечение?
– Единственото положително на реформата е, че за първи път от 10 години министър се опитва да прави промяна в здравния модел и има добри идеи. Но се говори за едни 12 лв., които пациентът ще плаща допълнително, а трябва да се изясни за какво точно ще ги плаща. Те дали ще гарантират по-качествено обслужване, а и няма как болният да дава тези пари, без да знае къде ще отидат те. В момента качеството на медицинската помощ не е в обсега на проверки. Да, има Агенция за медицински одит, а сега предложението е тя заедно с Агенцията по трансплантация да минат към МЗ. Но ако идеята за нов здравноосигурителен модел е да се вкарат допълнителни пари чрез кешово плащане в системата, която е застраховка, това не е правилно. Когато се кара болният да плаща още, а такива опити имаше преди години, това няма да доведе до нищо. Всички помним как държавата прибра над 1,4 млрд. лв. от тези допълнителни здравноосигурителни плащания и не стана ясно къде отидоха. СЗО казва, че у нас 44,2 % от услугата се плаща кешово от болния, като препоръката към България е тези плащания да бъдат максимум 15 %. И обществени фондове трябва да компенсират тази разлика.
Тук по-важното е, че с промените няма да се разреши доплащане, ако няма качество. Хубавото е, че здравният министър се опитва да изслуша всички участници в здравния процес. Има обаче много неясноти. Ако се търси по-голяма сигурност с тези 12 лв. и с това да се намалят фалшивите клинични пътеки, да се каже открито. Вече е доказано, че доплащането за нещо действа възпиращо. Сега ни се представя един теоретичен модел при цена на лечение средно от 700 лв., които ще плаща касата, като прибавим още 12 лв. Ако излезе по-скъпо, се поема от застраховател. В момента в България има 8 застрахователни институции, при които има застраховани 200 000 пациенти. Но те плащат обикновено за избор на екип.
– А как са определени точно 700 лв.?
– Това са осреднени данни от м.г. за изплатените клинични пътеки. Установено е, че за клинични пътеки в болниците най-често се плаща по 700 лв. Скъпите пътеки са по-малко.
– Какво се случва с неосигурените пациенти?
– Очаквахме да разберем тъкмо това от новия модел. Необходими са мерки как да накараме тези неосигурени да започнат да си плащат здравните вноски, а не да натоварваме допълнително хората, които ги внасят редовно. Но не става въпрос за социално слаби, а за българи с възможности, които са излезли от здравната система. При така предложените промени в здравното осигуряване няма как да накараме тази група на неосигурените да започне да плаща здравните вноски. Но намеренията на министър Кирил Ананиев са да даде финансовата рамка на новия здравен модел, която да подскаже кои елементи в системата следва да се променят. Иначе ще си останем в сегашното положение.
– Защо се стигна до кризата в трансплантации на бял дроб у нас, вече имаме починали пациенти?
– Смятам, че една от причините е, че в Закона за трансплантиция е заложено да се питат близките при възможност за донорство, след като само 2700 българи са заявили преживе отказ да дарят органи. Сега един от роднините да не е съгласен, всичките усилия на медицинските екипи да съхранят изпадналия в мозъчна смърт пациент остават напразни. Затова рязко са намалели трансплантациите у нас, за разлика от Испания, Турция и др. Същото е и с аутопсиите на труп. Изискванията са най-малко на 70 % от починалите да се направи аутопсия в болниците, това се случва при 1 %. Как може тази медицина да върви напред, като не се учи от грешките. И сега по епикризи болните са починали от три диагнози. Но дори и да променят някой член от Закона за трансплантация, така рязко те не може да се увеличат. И второ, близките са недоверчиви, някои смятат, че може така “нарочно” болният да е починал, за да стане донор. Между другото, сегашният екип на МЗ имаше намерение да направи информационна кампания за донорството още миналата есен, като нашата пациентска организация също изрази желание да участва. За съжаление, България е извън “Евротрансплант”, тъй като имаме много малко трансплантации.
А и у нас не се правят белодробни трансплантации, независимо че е разрешено на някои болници. Нямаме опит и организация. Впрочем Законът за трансплантация основно се занимава с инвитро процедурите. А за м.г. ражданията в страната са намалели с 20 000. Държавата не се интересува от 33 000-те аборта годишно, а само правим констатации колко са родени, колко са починали, колко са емигрирали, като половината са медицински специалисти.
Има и друг проблем, който се забелязва от 3-4 г. НЗОК започна да забавя плащанията към болници в чужбина, където са се лекували наши пациенти. Случиха се доста злоупотреби. Нямаше контрол от страна на касата, идваха искания от чуждите клиники и тя плащаше, без да се интересува за какво са. Годишно се планираха 60 млн. лв. за такова лечение и поне 30 млн. лв. от тях не се плащаха. Само че се натрупаха големи дългове и клиниките в чужбина спряха да приемат български пациенти. За догодина са предвидени 160 млн. лв. за целта и тази сума аз предложих още 2016 г., когато председател на Надзора на касата беше именно Кирил Ананиев. Ще имаме преговори с германската и австрийската здравноосигурителна каса, но ще искаме много подробна информация за какво точно се искат парите. На германците дължим 100 млн. евро, например. Във Виена основно се правят белодробните трансплантации.
– Сега се лансира идеята да идват чужди лекари у нас и да обучават българските си колеги?
– Правени са такива опити преди години с наши болници, а у нас организацията на болничната помощ коренно се различава от тази в другите държави. Трансплантациите изискват много реанимационни и оперативни екипи, понякога минават 16 часа. Това са само приказки тук да трансплантираме бял дроб. Сега МЗ трябва да сключи договор с друга държава. Ние ще чакаме тази страна да задоволи собствените си нужди и ако нещо остане и за нас. Или ако случайно техните донори не са подходящи за собствените им пациенти. Затова българи ходят да се трансплантират в Пакистан или Турция, където плащат луди пари.
По-важното е обаче как тези хора са се лекували преди, че да стигнат до трансплантации. Защо тези протестиращи майки имат тези деца с увреждания? Правени ли са на жените генетични изследвания преди това, които здравната каса заплаща? Има и случаи, когато бебето е увредено при самото раждане, но потърсена ли е отговорност на лекарите? За това никой не се интересуваше.
– Г-н Таушанов, вие сте член на Надзорния съвет на НЗОК и представлявате пациентите в страната. Как ще коментирате новината преди дни за създаване на нова Мегаагенция за медицински надзор, която обединява Агенцията за трансплантация с тази на медицинския одит и ще бъде към здравното министерство? Същото се отнася за Фонда за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина, като дейностите им пък ще се изпълняват от НЗОК?
– Всичко се прави за по-добър контрол, а има и увеличение на бюджета на НЗОК с 490 млн. лв. за 2019 г., който Надзорният съвет вече прие. От тях ще се заделят повече средства за профилактика. Предвиждат се и допълнителни направления за изследвания в пренаталната диагностика на бременни жени в риск и скъпоструващи услуги като ядрено-магнитен резонанс. Специално Агенцията за медицински надзор ще контролира медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика, финансовия стандарт за лечебните заведения, както и разрешаването на трансплантационната дейност на болниците.
Що се отнася до вкарването на Фонда за лечение на деца към НЗОК, това е добра стъпка. Сега една трета от болните деца се лишават от лечение. Има членове на Обществения съвет, които са некомпетентни. От друга страна, три деца са изпратени на лечение в Германия и Гърция за по 800 000 евро. Каква е тази цена? А няма оферта от съответните болници. Смятаме, че въпросната терапия трябва да струва най-много 300 000 евро. Всичко това сега ще бъде контролирано.
Що се отнася до Обществения съвет на Фонда, тепърва ще се обсъжда с НЗОК дали да остане. Но ще има пълна прозрачност на решенията на касата.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив