От сирийския Дамаск до Горна Оряховица – невероятната история на д-р Елиас Хаддад

Публикувано на ср, 1 Ное. 2017
3050 четения

Когато не оперира, хирургът готви, рисува, слуша опера и се радва на синовете и на внука си

Д-р Елиас Хаддад е хирург в горнооряховската болница “Свети Иван Рилски” и от позицията на своята възраст ( тази година той навърши 70 години), казва, че човек вече не трябва да работи за някакви материални блага, а да дава това, което може, и да помага безрезервно на болните хора. А напоследък те никак не липсват. Дали заради лошото хранене и прекомерната употреба на алкохол, но са се увеличили панкреатитите.

През миналата зима в лютия
студ д-р Хаддад лично е направил
17 ампутации на крака.

Спукани язви, възпалени жлъчки, кръвоизливи, перитонити, самоубийци, все тежки случаи. Преди време хирургът извадил 5 см камък от жлъчката на пациентка, при друг случай пък жлъчката била пълна с пет малки камъка. Почти ежедневно на лекарите от горнооряховската болница се налага да лекуват социално слаби пациенти. Директорът на стационара д-р Иван Иванов ни е предупредил, че не бива да връщаме нито един болен, независимо от социалния му статус, казва хирургът.
Д-р Хаддад е роден в Дамаск и от малък мечтаел да стане лекар. Живеел в православно семейство с шест деца, което не било богато. Но майката много държала всичките деца да се изучат и това наистина се сбъднало. Има три сестри, които са фармацевт, историк и икономист. Двамата братя пък са инженер, ръководил на най-голямата в Сирия строителна фирма със 75 предприятия, и физик, най-известният в Дамаск, който има частен колеж, където работи и сега. Живеехме до най-доброто училище в Дамаск, където са завършили президенти, министри и известни хора в Сирия, казва сириецът. Това училище било на православната църква.

В класа на Хаддад имало осем еврейчета и осем
мюсюлманчета, останалите били християнчета.

Всички живеели като едно цяло, нямало разделение заради вярата в класа. Разделяли се само в часовете по вероучение. Освен това всяка неделя учениците били длъжни да ходят в църквата. Случило се така, че майката в семейството на Хаддад се разболяла от щитовидна жлеза, а малкият Елиас я успокоявал, че като стане лекар, ще я оперира.
Като завършил средното си образование, д-р Хаддад кандидатствал медицина в Дамаск. Но за да се класира, му били необходими 216 точки от матурата. Елиас обаче събрал 214 точки и не могъл да влезе в Медицинския университет. Отчаях се, че трябва да повтарям годината заради тези две точки, спомня си хирургът. Тогава по-голямата му сестра, която работела в Министерския съвет като секретар на министъра на икономиката, а ведомството се намирало срещу българското посолство, излизайки от работа, видяла обява там, че се приемат студенти на платено обучение в България. Вкъщи всички го насърчили, че трябва да опита. Елиас взел дипломата си и отишъл в посолството. Като видели високия успех, дипломатите го успокоили, че ще бъде приет медицина в България. Таксата за следване била 40 долара месечно. Като чух това, пак се отчаях, защото тези пари не бяха малко. Но братята и сестрите му, които вече работели, заявили, че всеки ще даде някаква сума и ще му помогнат да се изучи. Още тогава бъдещият лекар обещал да върне парите, като започне да работи, и след години наистина го направил.
Така още същото лято на 1965 г. Елиас се качил на влака от град Алепо и 4 дена пътувал до София.

Тъй като локомотивът бил
на въглища, пристигнал в
София черен като негър.

Във влака пътувал още един негов сънародник. Слязохме на гара София, не знаем език, но още в Сирия ми казаха, че трябва да отидем в общежитие, което се намира на “4-ти километър” и до там се пътува с тролей № 5. Това го показвахме на бележка на хората. Но нали в България кимването с глава за “да” и “не” е различно от Сирия, доста се мотахме, докато се доберем до общежитието, се връща назад д-р Хаддад. Така той учил български език, а после биология, химия и др. цяла година по 8 часа дневно, заедно с другите чуждестранни кандидат-студенти. След това Елиас се явил на приемните изпити, които издържал с 5,50, и бил приет медицина в София, а след 6 години следването си завършил с отличния успех от 5,58. За това време сирийският студент не пропуснал нито една лекция, с изключение на 10 часа отсъствия по лекции и упражнения, защото бил болен от грип. Иначе през първата година му било много трудно да записва лекциите на професорите.
Като се дипломирал, Елиас трябвало да се върне в Сирия. Но професорът, който му бил научен ръководител, му казал, че никъде няма да ходи, а да напише молба да специализира хирургия. Въреки това младият лекар се върнал в Сирия, но след 17 дена получил телеграма, че му предлагат специализация в три болници. Избрал Окръжната болница в София, защото обслужвала голям периметър и идвали много болни. Бяхме заедно с известния хирург проф. Пожарлиев, работихме с него 4 години. Имах много добри учители – доц. Темелков, д-р Арсов, дмн, проф. Червеняков, написал всички оперативни учебници, д-р Костов, д-р Стаменов и др., с гордост говори за това време хирургът. Работил също с уролози, ортопеди, гинеколози. На изпита по хирургия д-р Хаддад се явил пред комисия с ръководител проф. Янко Добрев, републикански консултант по обща хирургия. Представил се отлично и му предложили да следва аспирантура. Учил 10 месеца в България, но се върнал в Сирия, където продължил да работи по изключително трудната тема за аспирантурата. Но имал много работа в една частна болница и така не се дипломирал като аспирант по хирургия. След три години д-р Хаддад се върнал в България, за да се ожени за Сашка и след това двама се върнали отново в Сирия, където останали 13 години. Тя била физиотерапевт в Окръжната болница в София, където Елиас специализирал. Младата жена била родом от великотърновското село Арбанаси. След като родителите ѝ одобрили младия доктор, тогава двамата се сгодили. Елиас обаче заминал за Сирия и едва по-късно се оженили със Сашка.
През това време в Сирия д-р Хаддат работел едновременно в четири частни и една държавна болница в Алепо, на 360 км от Дамаск. Едновременно преподавал в медицинския университет в Алепо, дори превел българския учебник по обща хирургия на арабски език, по който и сега учат студентите. В зората на демокрацията през 1989 г. у нас се върнали със Сашка в България. И нали казват, че откъдето е жената, от там е родата, семейство Хаддад се установили във Велико Търново, тук се родили двамата им синове Антоан и Виктор. Те днес имат различни от медицината професии.
В началото след завръщането от Сирия д-р Хаддад работил известно време в областната болница във Велико Търново, но се открило място в хирургията на горнооряховската болница и започнал там. Никак не съжалявам, колективът е сплотен, работим екипно. Преди дни хирурзите спасили болен с масивен кръвоизлив, който стоял 8 дена вкъщи и никой не му обръщал внимание. Има и благодарни пациенти, които не забравят това, че сме им спасили живота. Неотдавна бизнесмен, който бил опериран от д-р Хаддад, за благодарност ремонтирал сестринската стая и лекарските кабинети в хирургията, а до дни ще започне и ремонт в реанимацията, споделя хирургът.
Преди това, докато си търси работа във Велико Търново, д-р Хаддад започнал да преподава арабски език във ВТУ. После предложил на тогавашния ректор проф. Иван Харалампиев да обособи Арабски център. Дали му само една празна стая, която да обзаведе. За целта хирургът поканил посланиците на арабските държави у нас да му помогнат. Дошли всичките в университета. Само след месец стаята била обзаведена с мебели, учебна техника, библиотека, литература. Сега неговите асистенти по арабски език продължават делото му.

Заради войната в Сирия,
д-р Хаддат не е виждал
роднините си осем години.

Поддържат връзка онлайн. В размириците 6 от тях били убити, всичките християни. Именно християнската общност е най-мразената от ИДИЛ. Така първи братовчед, свещеник, на д-р Хаддад, който отишъл да занесе откуп за отвлечен техен роднина, бил застрелян с 6 куршума и хвърлен в канавката, но парите от 3 млн. сирийски лира били взети.
За съжаление съпругата на д-р Хаддад починала преди три години от тежко заболяване, за което хирургът не иска да си спомня. Но болката е в душата му. За сметка на това сириецът казва, че се чувства щастлив с двамата си синове, които работят, и с прекрасния внук Антоан младши. През свободното си време д-р Хаддад готви и рисува, така отмаря, обича театъра и операта. За войната в Сирия, която според него е най-толерантната държава в арабския свят по отношение на вероизповеданията, хирургът казва, че това е част от играта на големите държави, които нямат интерес конфликтът да бъде решен.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. личен архив

loading...
Пътни строежи - Велико Търново