Назифе Шенюрек е родена и завършила средното си образование в България. След това заминава за Турция, където през 1991 г. завършва акушерство в Истанбулския университет “Джарах паша”. Две години по-късно придобива висше образование в Самсунския университет “19 май”, има магистратура по здравен мениджмънт от университета “Бейкент” в Истанбул, а също и педагогическа правоспособност.
Назифе Шенюрек започва професионалното си развитие още през 1991 г. като отговорна акушерка на оперативната зала по онкогинекология в Университетската истанбулска болница “Джарах паша”. От 2013 г. досега тя е старша акушерка на Катедрата по акушерство и гинекология към Истанбулския университет “Джарах паша” и ръководи 55 акушерки и медицински сестри. Отговаря за 87 болнични легла, 4 родилни зали, 4 отделения, 4 операционни и 6 поликлиники.
Назифе е майка на две деца – 24-годишен син, адвокат, и дъщеря на 18 години, студентка по архитектура. Шенюрек беше гост-лектор на шестата Академия на акушерките, която се проведе във Велико Търново в началото на ноември. Тя запозна колегите си с историята на акушерството в Турция и с дейността на съсловната организация.

Акушерките в Турция винаги са били и сега са уважавани жени с голям авторитет и имат много хубав живот, разказва Назифе. По времето на Османската империя също е имало акушерки, които са работели в сарая на владетеля. Имало още народни акушерки за народа, а също и т.нар “кървави” акушерки, които се занимавали с аборти, а те били забранени от религията.
През 1840 г. в Истанбул било създадено първото държавно училище за акушерки, но обучението започва две години по-късно с двугодишни курсове. Момичетата учили теория, преподавана от лекари, а практиката водили акушерки, които още нямали дипломи, но пък имали голям опит.
През 1885 г. акушерската система продължава да се развива, а през 1909 г. в цивилните и военните медицински учреждения приемат ученички, които след дипламирането си отказват обаче да работят в азиатската част на Турция, където условията били по-трудни. През 1924 г. започва обучение на акушерки в пансион, но след това със закон ги задължават да отидат на работа в азиатската част на страната, разказва историята Назифе. Четири години след това в акушерските училища започват да приемат момичета, завършили осми клас, и тогава държавата забранява да работят акушерки без дипломи. С годините Турция се развива и нараства необходимостта от акушерки. През 1937 г. броят на студентките акушерки е завишен, за да отидат после в азиатската част на страната, допълва Назифе.

Още през 1954 г.
е основан Алиансът на турските
акушерки,

който ги обединява професионално. 11 години по-късно е приет Закон за здравните услуги и за първи път се прави анализ на акушерската работа в болниците, които имат училища за акушерки. През 1975 г. Турция подготвя нови учебни програми за 4-годишно обучение на акушерките и медицинските сестри, като приключва провинциалното акушерско образование.
В Турция магистърската степен на акушерството продължава две години след завършване на висшето образование, а през 2013 г. стартират първите докторантури. При нас акушерката придобива титлата “Специалист”, казва Назифе.
В Турция има 338 училища за акушерки, в които са учили над 8000 студентки. Академичният персонал е твърде малък, има много малко преподаватели. Но са регламентирани дисциплините, които акушерките изучават. Има обаче определени изисквания по практика. При дипломирането студентката трябва да има най-малко 100 прегледа и консултации на бременни жени, 40 израждания, да притежава определени хирургически умения, да се е грижила за бременни с патология, а също и за новородени бебета, посочва Назифе.
По данни на здравното министерство в Турция от 2016 г. в страната има над 54 000 акушерки, от тях 26 000 работят в Истанбул, където населението е вече 20 млн. души. Назифе допълва още, че ако се направи сравнение между броя на акушерките в европейските държави и тези в Турция, то в Турция броят им е недостатъчен. А в страната броят на населението нараства бързо и за миналата година в Турция вече живеят около 80 млн. души. Жените са 48 процента. Раждаемостта е висока, а са ниски майчината и детската смъртност.
Назифе отчита също, че Турция се нуждае от повече женски консултации, по-активен патронаж на родилките, семейно планиране, подготовка на жената за кърмене, консултации за самото раждане, от повишаване на образованието на населението. Шенюрек признава, че

все още в Турция има некомпетентни
хора, които се
намесват
при раждането,

като според нея това е работа само на акушерките. Именно затова Алиансът на турските акушерки, в който членуват 3700 акушерки, се бори за единни стандарти в обучението и в професията, за запазване на професионалните права, а също за активно участие в икономическото и политическото развитие на страната.
В момента в страната има акушерки с най-различно образование, изтъква Шенюрек. Това са жени, завършили акушерски курсове след 8 клас. Има други, които са с полувисше образование, а трети – с висше. В Турция няма единен стандарт за обучение, всяко медицинско училище си налага свои програми. После обаче не се прави разлика в заплащането според това колко години е учила акушерката. Шенюрек допълва, че в някои медицински училища дори няма необходимото симулативно оборудване и акушерки се дипломират, без дори да видят раждане или хирургична интервенция.
Назифе споделя още, че има проблеми в практическото обучение на акушерките. Твърде много са учебните теми, през които студентите трябва да преминат и част от тях не успяват. В университетските АГ клиники има малко родилни зали и много лекари специализанти, които поемат ражданията и практически бъдещите акушерки не могат да поемат практиката си. Нашият Алианс иска да подкрепи тези студентки акушерки да практикуват, преди да се дипломират, но това не зависи от нас, коментира Назифе. Независимо от това, професионалната организация настоява за по-добро реализиране на практическото обучение на акушерките и по-добрата им реализация. Тя допълни, че като задължително условие вече е академичният състав в медицинските университети да има завършен здравен мениджмънт.

Борим се и за пълна автономия на
акушерското
съсловие,

което ще доведе до по-голяма удовлетвореност. Като заедно с това искаме да имаме повече магистри и докторанти по акушерство, отчита Назифе. По този начин ще нарасне и академичният персонал, който сега е само от 56 души
Не на последно място са и заплатите на акушерките, които трябва да бъдат увеличени. Шенюрек даде пример с нейната заплата, която е 850-900 евро, а работи в най-големия държавен университет на Турция. В частните болници обаче има акушерки, които вземат над 1500 евро. Назифе коментира също, че акушерките от Алианса настояват и за възможността да правят научни изследвания на доказателствена основа.
Навремето учихме за акушерки, защото тази професия ни харесва и искаме да я практикуваме. Сега в Турция може би 70 процента от студентите учат акушерство затова, тъй като не са приети на други места и не искат да загубят 1 г. Освен това младите предпочитат да учат повече за медицински сестри, защото професията дава по-големи възможности за работа. Докато акушерството е по-специализирана наука, тя се ограничава само в една област на медицината.
Що се отнася до увеличаване на ражданията с цезарово сечение в световен аспект, то Министерството на здравето в Турция прави всичко възможно оперативните раждания да намалеят, като се увеличи активната роля на акушерките. Затова държавата поощрява законово нормалното раждане.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив