Акушерки искат автономност и стартова заплата от 1200 лв., която в момента е 520 лв., става ясно от декларацията до здравното министерство и Народното събрание, която бе представена на шестата конференция на Алианса на българските акушерки, проведена от 3 до 5 ноември 2017 г. във Велико Търново. Акушерките искат и законови промени, за да могат да организират свои практики извън болниците и да имат самостоятелни звена в стационарите, където да проследяват нормалната бременност и да водят физиологическите раждания.
Според акушерките, връщането на самостоятелната грижа за бременните и родителките ще бъде изгодно финансово за държавата. Според председателката на Алианса Емилия Казълова, акушерките са превърнати в помощен персонал, който постепенно се деквалифицира, а акушерската грижа е силно медикализирана и излишно оскъпена, тъй като може да се предоставя само от лекари. Нямаме право да сключваме договор със здравната каса и да оказваме акушерска помощ на пациентки, които желаят да ни се доверят, за да проследяваме бременността им в акушерски звена, заяви още Казълова. И допълни, че съсловието дори няма своя самостоятелна организация, а членува в организация, която се управлява преимуществено от медицинските сестри. Затова акушерките искат самостоятелна съсловна организация и промени в Закона за лечебните заведения, които да им дадат възможност за самостоятелна практика.Те настояват и за сключване на договори със здравната каса, а също да се приеме стандарт за акушерските грижи, в който да бъдат регламентирани дейностите им, квалификацията и изискванията за работа. Искаме и своя самостоятелна организация, в съответствие със съществуващите световни и европейски практики, коментира още председателката на Алианса. По думите ѝ всяка професия трябва да има своя организация и ръководство. Казълова уточни, че няма правителство и здравен министър, пред които да не са поставяли тези въпроси, но засега резултат няма.
Над 200 акушерки присъстваха на Академията на Алианса във Велико Търново, а форумът, който се проведе под мотото “Акушерството като изкуство”, уважиха зам.-министърът на МТСП Росица Димитрова, хабилитирани специалисти от България, Турция, Италия, Англия, Белгия и др. Присъстваха още бъдещите акушерки от Великотърновския филиал към Медицинския университет във Варна, начело с директора доц. Диана Димитрова, а също изявени българки, които работят в чужбина.
Академията откри Емилия Казълова, която представи гостите от чужбина, които със своя теоретичен опит и практика ще помогнат на българските акушерки да станат по-добри. Според председателката на Алианса, наистина е изкуство да влезеш в ритъма на раждащата жена, да бъдеш до нея емоционално и физически, е след това да подкрепиш родилката или дамата с проблеми. Тази година сме подбрали лекции на Академията, които ще ни направят по-можещи и по-уверени и не само професионално, а и в отношението си към нашите пациентки, които да ни уважават като много добри професионалисти, подчерта Казълова.
Над 150 млн. лв. влага МТСП за устойчивост на патронажната грижа до края на 2018 година.
Това съобщи зам.-министър Росица Димитрова при откриване на Академията на акушерките. Тази услуга е стартирала още през 2010 г. по проект, като през следващите пет години тя се е развила в 64 от 265 общини в България. След това са започнали дейности по устойчивост на патронажната грижа по Програмата за развитие на човешките ресурси, които ще продължат до края на 2018 г.
Продължава подкрепата и развитието на услугите за ранната детска интервенция в над 60 общини в страната, вече са изградени над 150 ЦОП, каза още Димитрова. Политиката на МТСП е насочена най-вече към подкрепата на децата и семействата от уязвимите групи, където рискът от изоставяне е най-висок, подчерта зам.-министърът. В тази връзка в 18 областни града ще бъдат разпределени 900 000 лв. по ОП “Развитие на човешките ресурси” за обособяване на помещения за патронажна грижа, като част от интегрирания модел за предоставяне на здравни и социални услуги за деца.
Димитрова съобщи също, че вече има работна група, която работи по създаване на стандарти за ранното детско развитие. Те ще бъдат особено необходими за превенцията на изоставянето и намаляването на децата в медико-социалните домове. Основният приоритет на МТСП е да се инвестира в превенцията и като крайна мярка да се използват семейните центрове, подчерта зам.-министърът.
11 на сто хиляди раждания е майчината смъртност в България и това е най-ужасното нещо в медицината, каза в лекцията си проф. Благовест Пехливанов, републикански консултант по акушерство и гинекология, началник на универститетската клиника по АГ при болница “Селена” в Пловдив. Според него, 35 процента от леталитета се дължи на кръвоизливи, свързани с бременността и раждането. Останалите причини са хипертензията, прееклампсията и възпалителните усложнения. 18 на сто от смъртността се дължи и на прекарани заболявания преди бременността.
Според проф. Пехливанов, акушерството е кървав занаят, но заедно със загубата на кръв се ражда новият живот. При нормално раждане нормалната кръвозагуба е 400 мл, но при цезаровото сечение се губи и над 1 л. Когато пък се прави хистеректомия, кръвозагубата е към 3,5 л.
Проф. Пехливанов говори и за рисковите фактори, които биха довели до кръвоизлив. Според него това са лошо наблюдение или липса на такова на жената, неправилна оценка на състоянието, неподготвеност на медицинския екип и липса на умения. У нас има алгоритъм при хеморагичен шок, който трябва да се спазва, за да се спаси родилката.
На форума специалисти засегнаха проблема и с прееклампсията, застрашаващо състояние за майката и бебето по време на бременността. Припомниха се симптомите, които предвещават прееклампсията и ако тя се установи навреме, може да бъде лекувана и контролирана. Все още не е установена точната причина за това животозастрашаващо състояние, но то е свързано с аномалии в плацентата, обясниха от Фондация “Здрави майки, здрави бебета”.
В кабинет за спешен триаж в Англия работят само акушерки, които оценяват състоянието на бременната жена.
Интересен за всички се оказа опитът на Таня Ролева от Пловдив, която от доста години работи в Англия. Тя представи работата на акушерката в спешен триаж в “Йорк Дистрикт Хоспитал” в гр. Йорк, а има и опит в немедикаментозни методи на обезболяване по време на раждане. Ролева разказа, че в спешния триаж, в който тя е от една година, работят само акушерки, които преценяват състоянието на бременните жени след 20-а гестационна седмица и изписани родилки до един месец след раждане, правят консултации, дават наставления и уведомяват лекаря, ако се налага. Според Ролева, целта на триажа е да се осигурят 24-часови акушерски грижи и да се избегне ненужната хоспитализация, а също да се предотвратят ненужните пътувания на пациентката и нейното семейство. Защото консултация може да се даде и по телефона и бременната жена може да се справи сама вкъщи, ако състоянието ѝ не налага спешност. По този начин се намаляват прегледите в родилните отделения, където медиците са доста натоварени.
В новата история на Турция имат Закон за акушерството още от 1924 година.
Любопитна се оказа презентацията на Назифе Шенюрек от Медицинския университет “Джарах Паша” от Истанбул, Турция. Тя запозна акушерките с обучението и дейността на съсловната организация при съседите. Още през 1840 г. в Истанбул е създадено единствено училище за акушерки и тогава обучението е било 2 години. 1909 г. в медицинските училища се приемат ученички за акушерки, които обаче отказват да работят в азиатската част на Турция, където условията са сурови. Едва 1924 г. със закон завършилите акушерки са задължени да работят в азиатската част на страната. Сега в Турция работят 54 000 акушерки.
На конференцията интересни презентации в дейността на акушерството и кърменето представиха и специалисти от Италия, Белгия, Русия. Имаше много въпроси към лекторите и сверяване на часовниците, къде се намира българската акушерка по професионализъм и заплати.
По време на срещата се проведе и общо събрание на Алианса на акушерките. Като съпътстваща програма по традиция имаше и изложение на фармацевтични фирми.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
