На конференция във В. Търново педиатри, хомеопати и психолози обсъждаха съвременния подход за лечение на детето като пациент

Съвременният интердисциплинарен подход за лечение на детето като пациент събра близо 150 педиатри, хомеопати, психолози, психотерапевти и педагози от страната на научнопрактическа конференция във Велико Търново. Това е първият форум на тема “Детето като пациент. Психосоматика в детската възраст”, организиран от Медицинския филиал към Варненския медицински университет, със съорганизатори Катедрата по хигиена и епидемиология и Факултетът по обществено здраве при МУ – Варна. Участваха лектори от висши училища във Варна, София и Велико Търново. Те предоставиха чрез лекции и уъркшоп свои гледни точки за психосоматиката в детска възраст, нейното разпознаване, клинични изяви, лечение и превенция.
Конференцията откри доц. Диана Димитрова, директор на Медицинския филиал, а приветствие към форума бе прочетено от името на Ректора на МУ проф. Красимир Иванов. Вече няма съмнение, че през 21-ви век съвременният подход към детето пациент изисква координираща работа в екип от специалисти – педиатри, педагози, психолози, каза доц. Димитрова. Всеки в своята област се стреми да намери своя индивидуален подход към детето в болницата, да изгради и запази неговото доверие. Според директорката на Филиала, много често родителите виждат болното си дете, но не обръщат внимание на психологическия аспект на болестта. През последните десетилетия много изследвания доказват, че има тясна връзка между пренаталното развитие и последващото развитие на болест.
Терминът психосоматика (душа и тяло) е въведен през 1818 г. от немския психиатър Йохан Кристиан Август Хайнрот, който пръв отбелязва влиянието на душевното състояние върху развитието и протичането на болестта. Разстройствата в психосоматиката са изключително важен проблем, който остава в тъмното на практическата медицина. Неумението да се разпознае тази патология често води до късна и грешна диагноза, която може да задълбочи адекватния терапевтичен процес.
Много интересна теза при психоаналитично ориентираната терапия за деца представи доц. Милена Бръчкова, ръководител катедра във Факултета по психология при ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Тя обясни каква представа имат децата за себе си при различни заболявания, как те чрез жестове показват симптомите и тук е майсторството на терапевта да открие нишката, която да ги разплете, но без да се разпаднат.
Свои случаи като психодрама терапевт представи на видеостена Димитрина Митрева, управител на център за психологическо консултиране в София. Тя разказа за деца, които страдат от липсата на баща – или когато родителите са разведени, или когато той отсъства често. Малчуганите демонстрират изумителни начини, единият от които е неопределена болка в тялото, повръщане, запек, разстройство, когато бащата не е вкъщи. За съжаление в 21 век има много бащи, които не умеят да проявят своето бащинство, защото и техните бащи не са знаели как, защото им е внушено, че тяхната роля в това отношение не е важна, подчерта Митрева.
Здравен инцидент възпрепятства присъствието на д-р Обори Баси Икпеме, завършил медицина във Варна и сега областен консултант и преподавател по педиатрия в Англия. Но на видеостената нигериецът разказа как е уредена медицинска грижа при деца с остри заболявания със спешна хоспитализация и с хронични увреждания. Втората група услуги се поемат от специализиран педиатричен екип на мултидисциплинарно ниво – терапевтичен подход, социални грижи и образователни програми. Всичко това осигурява уникална възможност за холистичен подход. Успехите се базират на основната идея, че всяко дете е отделна личност с различни нужди. За целта са създадени единствени конкретни медицински и социални практики, каза на чист български език от екрана д-р Икпеме.
Заслужава голямо внимание опитът на д-р Зорка Угринова, специалист по обща медицина и клинична хомеопатия. Тя е преподавател по клинична хомеопатия към специализираната Европейска школа. Лекарката посочи каква е ролята на хомеопатията при тикове и заекване, които са временни и хронични. Данните сочат, че около 4-5 деца на 600 имат тикове, с преобладаване на мъжкия пол. Най-често проявите започват между 7-ата и 11-ата година на детето. Роля има и наследствеността. Доказано е, че тиковете се провокират при вълнение, гняв, радост, страх, тревожност, ревност. Те зачестяват през зимните месеци, което се обяснява с недостига на серотонин и повишено съдържание на допамин в организма.
В терапията на деца с тикове и заекване също е необходим лекар, психолог, педагог, логопед, препоръча д-р Угринова. Тя представи и няколко хомеопатични лекарства, които са част от мултидисциплинарния терапевтичен подход. Хомеопатичните лекарства не водят до нежелани странични ефекти и не крият риск от предозиране. С тях се възстановява равновесието в детския организъм, посочи д-р Угринова.
Своята психологическа работа при деца с множество увреждания презентира още д-р Ана Стефанова, асистент в Катедрата по хигиена и епидемиолотия при МУ, Варна. Тя разказа за добрите практики във варненското училище за деца с увреждания, сред които е и слепотата. Работим с участието на родителите при тези деца, като уменията в обучителния процес, ежедневието и житейските ситуации, макар да имат отделни разграничени аспекти, са в неделима цялост. И д-р Стефанова показа филм за подкрепата на специалистите предимно с деца със зрителни увреждания.
Свои и научни виждания за храненето и психосоматичната коремна болка представиха педиатрите доц. Ружа Панчева и доц. Миглена Георгиева от МУ, Варна.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторката