Местни учени изобретяват нов апарат за сърдечни изследвания и софтуер за незрящи

Публикувано на вт, 26 февр. 2019
347 четения

Нов апарат, който прогнозира потенциални сърдечни заболявания и софтуер, подпомагащ незрящи учени да разчитат медицински данни, разработват учени от институтите по роботика и математика и информатика към БАН. Те ще бъдат реализирани по време на два стартиращи научни проекта. Партньор на експертите от БАН и филиала им във В. Търново в изобретяването на новия апарат е Медицински университет – Варна. В продължение на 36 месеца близо 1000 пациенти на университетската болница „Св. Марина” в морската столица ще бъдат изследвани с помощта на холтер – медицински апарат, чрез който се получават данни за сърдечната дейност на пациентите в продължение на 24, 48 или 76 часа. Учените от институтите по роботика и математика ще работят по създаването на сложен алгоритъм, който с помощта на събраните данни от холтера, ще може да оценява ефективността на лечението, както и да предвижда евентуалните промени в сърдечната дейност. „Сърцето първо реагира на стрес и емоции, въпросът е какво означава това. Има открити фактори, които помагат за диагностиката – измерването на пулс, проверката за запушени кръвоносни съдове. Но има и скрити фактори, които могат да се анализират само с помощта на модерни математически методи. Това е сърдечната честота, тъй като пулсът на сърцето не е ритмичен във времето. Изменение има между всеки два последователни удара, които са в микросекунди и са много важни за диагностиката. Именно тях искаме да проучим”, обясни доц.д-р Митко Господинов от БАН. Целта на този проект е да се създаде опитен образец на ново технологично устройство, което да има повече функционалност от холтера. Бюджетът, с който разполага екипът е 120 000лв.
Вдъхновение за начало на вторият проект, целящ създаване на специален софтуер-четец за незрящи, идва от незрящ докторант в Института по математика към БАН във В. Търново. „Едно от нещата, които ще направим е да осигурим достъп на незрящите хора, искащи да се занимават с наука, до софтуерите, които разработваме”, каза д-р инж. Галя Цанева от БАН, ръководител на проекта. Актуалните четци за незрящи хора могат да пресъздават текстовата информация чрез звук, целта на проекта е всички диаграми, картини и снимки да разполагат с допълнително текстово поле, чрез което информацията да достигне до потребителят със зрителни увреждания. По този проект ще работят четирима души от институтите по математика и информатика и роботика към БАН, а бюджетът им е в размер на 19 700лв. Срокът за изпълнение е 24 месеца.

Александра ДИМОВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново