Легендарният вратар на ЦСКА Георги Велинов – Джони е роден на 5 октомври 1957 г. в Русе. Той е футболист № 1 на България през 1981 г. Печели с червените 6 титли и 4 национални купи. Преди години името Джони получава като на шега от марката уиски. Един ден преди решаващ мач в отбора на ЦСКА си говорят, че като бият, ще пият по едно “Джони” и така тръгва прозвището му.
През 2007 г. футболната звезда преживява успешна трансплантация на черния дроб във Военномедицинската академия в София и оттогава е неизменен посланик на донорството. Иска хората да чуят и да разберат силата на тази благородна кауза, при която един донор може да даде нов живот най-малко на четирима тежко болни.
Преди дни Джони Велинов гостува на областната болница във Велико Търново по повод Световната седмица на донорството, която стартира у нас от 13 октомври. Пред лекари, ученици, фенове и журналисти той разказа за голямото изпитание в живота си. Преди това футболната звезда раздаде много автографи.

– Г-н Велинов, как се появи вашата болест и знае ли се каква е причината?
– Един ден се събуждам с подут корем и крака и да си призная се поизплаших. Разбрах, че нещо става с мен, защото не е нормално слаб човек, който спортува, да има такъв корем. Отидох на преглед и след изследвания ми заявиха, че имам чернодробна цироза. А преди това все си мислех, че съм спортист и на мен нищо лошо няма да ми се случи. Но се случи. Лекарите не можаха да кажат каква е причината за заболяването ми, но смятам, че е от напрежението и стреса в ежедневието. Така започна борбата. Ходех във ВМА няколко години, лекуваха ме, закрепваха положението, но моят вид цироза трудно можеше да се излекува. Стана ясно, че за да продължа да живея, трябва трансплантация, търсеше се донор. Аз имах късмет. А в България всеки си вика, че на него няма да се случи, но не е така. За съжаление ние, българите, не сме наясно колко важно е донорството. Аз също не знаех, но вече съм наясно, зная какво изживях, докато чаках някой да ме спаси. У нас толкова много хора чакат за трансплантация и се надяват, особено за бъбреци, където списъкът е с над 1000 души. Огромна мъка е да стоиш, да броиш дните, да знаеш, че всеки момент можеш да си отидеш. А има хора, които могат да ти помогнат, но не го правят, защото не са информирани за каузата на донорството. След трансплантацията разбрах, че са ми оставали 28 дни живот, но спортист от Варна ми даде втори шанс. Имах възможност само веднъж да говоря със съпругата на починалото момче. Към нея изпитвам страхотно уважение. Бих дал целия свят, за да благодаря на тази жена. За мен тези хора, които даряват – в случая съпругата и родителите на спортиста от Варна, са велики в очите ми, те са герои. След трансплантацията като се свързах с жената на моя донор, тя ми пожела да съм жив и здрав и нейните думи се сбъдват и досега. Няма да спра да ѝ бъда благодарен.
Все пак аз съм късметлия, че по това време откриха трансплантационен център във ВМА. Преди това търсех варианти да се трансплантирам в чужбина, но парите бяха баснословни – 150 000-200 000 евро. Как се събира толкова голяма сума, въпреки че много хора ме подкрепиха?
– Как живеете след трансплантацията?
– Чувствам се добре и благодаря на Господ и професорите Никола Владов и Крум Кацаров. Това са хората, които ме спасиха. Аз наистина се преродих след 10 май 2007 г., когато ме трансплантираха, оттогава празнувам два рождени дни. Те са на 10 май и 5 октомври, когато съм се родил. От новия живот съм на 11 години и половина, а от стария – вече на 61 години. Но след прераждането много се промених, сега съм по-спокоен, живея лежерно. Не съм като преди, да участвам във всяко нещо. Ходя редовно на медицински прегледи, докторите се грижат много добре за мен. Издават ми протоколи за лекарства за имунната система. Вече не спазвам диета, но все пак гледам да се храня по-здравословно. Не ям пържено, предпочитам да е повече печено, варено. Вечерям по-лека храна. Движа се, не се спирам.
Доколкото зная, трансплантациите на черен дроб във ВМА все са успешни, дори аз на първата година след операцията играх мач за 60-годишнината на ЦСКА. Това говори много за екипа на проф. Никола Владов. А той ме видял, че играя, и ми се скара. Вместо да остана на терена 5 минути, изиграх цели 40 минути. Сега съм щастлив да покажа на хората резултата от донорството, защото съм живият пример. То се прави за хубаво, за продължаване на живота на тежко болните.
Преди това искаха да ме трансплантират в Правителствената болница, но отказах. Видях една жена, оперирана преди година там, едвам вървеше. Мен ме оперираха доста продължително, легнах вечерта и трябваше да се събудя чак на другата вечер, а аз се събудих сутринта. Отворих очи и разбрах, че съм жив. То сърце на спортист не чака. Помолих доктора да ми извади тръбата от гърлото и се обадих по телефона. Сега гледам хора на моята възраст не могат да ходят, а аз вървя, въпреки преживяната трансплантация. Това ми го е дал спортът. На 61 г. се чувствам по-млад от моите връстници. Впрочем, като бях в болницата за трансплантация, много хора ме подкрепиха, дори фенове на други отбори. Благодаря на всички. Така минаха повече от 11 години и вече не ги усещам. Дори не се сещам, че съм преживял трансплантация.
– А каква е връзката ви с нашата болница, за да гостувате именно тук?
– С д-р Сибила Маринова, координатора по донорство за търновската болница, се запознахме във ВМА. Смятам, че държавата ни трябва да подкрепя нашето мнение по отношение на донорството и да се разгърне по-широка информационна кампания. А както слушам лекарите, трябва да се направят промени и в законодателството всеки да може да заяви преживе, че е съгласен да стане донор, ако се случи нещо. Сега е тъкмо обратното. Който не иска, го декларира.
– Говорите ли на младите футболисти за донорството?
– Говорим много какво трябва да правят, но като че ли те не разбират. Идват деца от провинцията в моята школа, наблюдавам ги, правят си татуировки и какво ли не. За футбола се иска друга работа, на терена. Смятам, че родителите също трябва да бъдат информирани за донорството.
– Срещате ли се с други трансплантирани?
– Срещам се, има такава пациентска организация, в която участвам. Говорим си за донорството и за това как да активизираме хората да даряват органи на починалите близки. Правим брошури за донорството и ги разпространяваме, участваме в кампании. Това е моята почти 12-годишна кауза.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ