Д-р Светлана Моминска: По-малко въглехидрати и вода, повече витамин D и С, са новите препоръки на здравното министерство

Публикувано: пт, 3 Ное. 2017 | Прегледи: 1870
Намали шрифта Увеличи шрифта

По-малко въглехидрати и вода, повече витамин D и С, са новите препоръки на здравното министерство, съобщи д-р Светлана Моминска от РЗИ във Велико Търново, педиатър и специалист по хранене. С тези препоръки се актуализира Наредбата за физиологичното хранене на населението. В нея се дават нови препоръчителни стойности за прием на редица хранителни вещества, витамини, минерали и вода, съобразени с последните проучвания на СЗО.

Макар България да е слънчева страна, при хората има недостиг на витамин D,

отчете д-р Моминска. Да, ходим на слънце през деня, но сме облечени, а вече по-малко хора могат да си позволят почивка на море, а и тя е съвсем недостатъчна. Витамин D се синтезира в човешкия организъм чрез слънцето, иначе трябва да се приема химически. Ето защо нормата за този витамин в новите препоръки на здравното министерство е завишена тройно. А липсата на витамин D може да доведе до рахит при децата, той е важен за костите, кожата и психиката. Недостигът на витамина може да доведе до остеопороза, повишено кръвно налягане и диабет тип 2. Може би малко хора знаят, че витамин D е отговорен за настроението и депресията. Освен това болежките през зимата на ставите се засилват именно поради недостиг на този витамин. При хората над 50 години синтезът на витамин D се забавя, затова не трябва да се подценяват разходките на чист въздух и слънце. Когато човек има наднормено тегло, то изисква по-високо количество от витамина. Когато пък се прави диета непрекъснато, то човек се лишава от важния мастноразтворим витамин D. Ако пък човек има по-тъмна кожа, то трябва да стои по-дълго на слънце, за да приеме достатъчно от витамина. Ако имаме проблеми със стомаха, вероятността да не се усвоява достатъчно витамин D е голяма, обясни д-р Моминска. Тя допълни, че от храните

в мазните риби и яйцата се съдържа най-голямо количество витамин D

В актуализацията на Наредбата са модернизирани още всички стойности на среднодневни потребности от енергия и всички стойности за адекватен прием на белтък. Това се отнася и за есенциалните мастни киселини и n-3 полиненаситените мастни киселини, както и за хранителните влакнини, диференцирани по възраст.

За първи път от 2005 МЗ обновявa Наредбата за физиологичните норми

Д-р Моминска разясни, че са въведени нови формули за изчисляване на метаболизма и нови критерии за увеличаване на енергийните потребности, съобразени с физическата активност на хората. Наред с досегашните изчисления колко калории на ден е добре да приемат българите, са прибавени и графи за тези с умерен, активен и много активен начин на живот, а при хората с ниска активност, приемът на калориите е занижен. Тези норми са съобразени също с двата пола и възрастта. Включени са и бременните жени, които през трите триместъра на бременността трябва да приемат различни калории при хранене. Има и графа за кърмещите майки. До 6 месеца от раждането на бебето, а след това и една година, дневният прием на калориите също е различен.

Въглехидратите на ден остават същите за
бременните и бебетата

Тези две категории са изключение от общите насоки да се консумират по-малко сладки храни, посочи още д-р Моминска. При кърмачетата до 6 месеца адекватният прием на въглехидрати е 60г/ден. От 6 до 12 месеца – 95 г/ден, над 1 година – 130 г/ден. За бременните жени този прием е 175 г/ден, а за кърмещите – 210 г/ден.
Занижен е приемът на някои видове витамини и минерали като калий, но се препоръчва увеличаването на D и С. Уточнени са нормите за прием на натрий и флуор. Това се отнася за магнезий, мед, селен, калций, фосфор, цинк, йод, особено важни за метаболизма в организма.

Също така е намалена досегашната норма за дневния прием на вода

От определените преди 3,7 л за възрастните мъже в старата Наредба, сега тази норма е 2,5 л, а за жените – от 2,7 стана 2 л. При бременните препоръките са дневният прием на вода да бъде 2,3 л, а за кърмещите жени – 2,7 литра.
Прави впечатление, че независимо от възрастта на жените, след 14 години дневният прием на вода си остава 2 л. Същото се отнася и при мъжкия пол след 14-годишна възраст. Дневният прием на вода остава 2,5 литра.
Според д-р Моминска, всички изисквания за новите физиологични норми трябва да бъдат съобразени в храненето на детските градини и училищата. За останалите възрасти са ориентировъчни и препоръчителни. Д-р Моминска твърди още, че не са необходими финансови средства за бизнес операторите при прилагането на Наредбата за физиологичните норми в храненето. Но на ниво Европейски съюз няма синхронизирано законодателство по отношение на физиологичните норми при хранене на населението. Тъй като всяка държава си има своята специфика, то данните от епидемиологичните проучвания, както и растежът и развитието на децата, са в основата на определянето на референтните стойности за хранителен прием във всяка една държава.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив

Повече в Здраве
Затвори