Моите студенти по дентална медицина разбират едва в трети курс как правилно да си мият зъбите. Това сподели във Велико Търново д-р Николай Шарков, който представи Националната програма за силанизация пред педагози, медици и родители. Като преподавател във Факултета по дентална медицина при Медицинския университет в София, д-р Шарков направил проверка как студентите боравят с четката и пастата и се натъкнал на неприятни изненади. Сигурен съм, че ако сега направя проверка сред участниците в тази среща, ще има същите резултати, каза шефът на Българския зъболекарски съюз. Според него този парадокс се дължи на факта, че
има родители, които не водят
редовно децата при зъболекаря,
а само с болка. Именно в кабинета може да се обясни как да бъде поддържана устната хигиена и оралното здраве, което е много важно. А с четката чистиш зъбите, езика, небцето. Зъбите се мият преди закуска, след това киселинността в устата рязко се увеличава. Вечер се прави същото минимум един час след хранене, когато киселинността се нормализира.
Обикновено не се интересуваме много от оралното здраве, дори когато се появи някоя болест в тялото. А колко пъти се случва първоизточникът да бъде в устата. При усложнения от зъбния кариес – пулпити и периодонтити, нелекуваните венци – парадонтозата, със своята микробна флора инфектират други органи.
Доказано е, че миокардитът
и перикардитът се дължат
на инфекции
в устата.
Същото е и с анемиите и диабета. Всички инфекциозни болести дават отражение в устата. Доказано е също, че рак на панкреаса може да се дължи на зъбния кариес. Тревожното е, че годишно над 450 души у нас се диагностицират с рак на устната кухина, който трудно се овладява и лекува.
Д-р Шарков наблегна на важността на програмата за синализация на първите постоянни детски зъби, стартирала през 2011 г. Тя е реална, дава видими резултати, обхваща деца от 5 до 8-годишна възраст и е комплексна. Освен силанизирането, акцентира на здравното обучение на децата и на родителите. Но силанизацията е част от Националната програма за профилактика на оралните заболявания при децата от 0 до 18 години, която бе приета през 2009 г. Тя беше за срок от 5 г., а после бе продължена. Обосновахме се на проучване за денталното здраве на децата в градове и села и ангажирахме преподаватели от денталните факултети. Тогава по данни на НЗОК установих,
че 10 000 постоянни зъба се
вадят годишно при децата.
А 99 % от тях са шестите първи постоянни зъба. Затова те трябва да бъдат предпазени, защото най-рано развиват кариеси. Сега силанизацията е удължена до 2020 г., но тя няма да направи чудеса за това кратко време. Първите резултати обаче са налице. Вместо 10 000 извадени детски зъба, вече са спаднали на 4000 зъба, отбеляза шефът на БЗС. Той допълни, че причина за кариеса в устата е лошата устна хигиена и неправилното хранене. При лошата хигиена се образува биофилм по зъбите, което се нарича плака. Патогенният ѝ потенциал със съдържащите микроорганизми е да разградят въглехидратите до киселини, които съсипват емайла на зъбите. Затова поставянето на силанти прекратява този процес. Те са безплатни и родителите трябва да проявят здравна култура. Затова аз винаги казвам, че тази програма е за интелигентни родители. Но забелязвам, че от 2009 г. досега здравната култура на българина се покачва. Ако се спазват петте правила за редовно посещение при зъболекаря, правилна устна хигиена, флуорна профилактика след консултация с дентиста, правилно хранене през целия живот и поставянето на силанти на постоянните дъвкателни здрави зъби на децата до 2 години след пробива им, ще имаме постиженията на Скандинавските държави. На практика там децата нямат кариес.
А по повод на конците за чистене на зъби д-р Шарков обясни, че това е единственият начин да се проникне в междузъбното пространство. Те отстраняват плаките от храната. Конците обаче могат да се използват при по-големите деца, но те се употребяват преди четката и пастата.
Зъболекарите у нас са голям брой, вече са над 9000, като около 600 от тях са с детски профил. Проблемът е, че няма много кандидати да специализират детска стоматология, тъй като след това трябва да работят само с деца, ако регистрират такава практика. Затова дентистите предпочитат да регистрират практиката си по обща стоматология и лекуват всички.
Дентистите у нас са предимно в градовете,
все още има селски райони без зъболекарски кабинети. Но съотношението население – деца – детски зъболекари у нас е много по-голямо в полза на детските специалисти, отколкото в Скандинавия. А резултатите от детското орално здраве там са съвсем различни. Според д-р Шарков у нас вече има зъболекари, които работят със зъботехници от чужбина и това е маркетинг. Но, за съжаление, в България водеща е цената, а не качеството на услугата.
За 2019 г. бюджетът за зъболечение у нас е 167 млн. лв. От 1 септември 2018 г. пациенти между 65 и 69 години имат право на две безплатни протези, за следващата година пакетите при възрастните и децата остават същите. Що се отнася до това, че при подрастващите има и услуги, които се доплащат, а не са напълно безплатни, д-р Шарков подчерта, че родителите трябва да са съпричастни към своята вина, че не са завели на преглед детето си и е допуснат зъбен кариес или пулпит. Освен това доплащането винаги е контрол на извършената дейност и на качеството.
По повод на предложената здравна реформа, която предлага два варианта, според шефа на БЗС първият модел премахва обществения здравноосигурителен фонд и преминава към 100 % частно застраховане. Вторият модел е добавяне на задължително допълнително здравно осигуряване. Първият вариант е подобие на американската система на здравно застраховане. В Европа има друг модел – има задължително обществено осигуряване и допълнителен стълб на доброволно здравно осигуряване. БЗС иска да се въведе двустълбов модел, плюс трети стълб, който е доброволната здравна застраховка. Сега във втория модел е предложено обществено здравно осигуряване и допълнителна задължителна застраховка. Тези модели са били обсъждани още през 1999 г. при старта на фондовото здравеопазване у нас.
Д-р Шарков отчете също, че съсловието се е борило със зъби и нокти, за да постигне нови услуги за пациентите и една от тях са протезите и третата дентална дейност за възрастните хора. За съжаление, всичко сме извоювали сами, гражданското общество и пациентските организации не са подкрепили тези усилия.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
