Д-р Маргарита Йонова е сред най-известните лекари във В. Търново, педиатър с дългогодишна практика. Започва работа преди повече от 40 г. в Окръжна болница, а днес в кабинета ѝ влизат много от родителите, които преди това са били нейни пациенти. Като признание за професионалния ѝ опит д-р Йонова получи голямата награда от лекарското съсловие по време на тазгодишния медицински форум “Моллови дни”. Отличието ѝ бе връчено за особени заслуги към професията. “Благодарна съм на всички колеги, които ми присъдиха тази награда, защото тя не е малка, като се има предвид, че е учредена на името на големия български лекар и основател на БЛС д-р Димитър Моллов. Смятам, че тази награда е признание за работата ми с пациентите, особено децата, които страшно много обичам. Не съм прекъсвала работата си с тях, дори когато работех като администратор”, споделя д-р Йонова, която е дългогодишен управител на ДКЦ – I и един от възстановителите на Лекарския съюз във В. Търново след промените.
Д-р Маргарита Йонова е родом от Варна. Завършва медицина през 1976 г. в Медицинска академия в София, където по-късно придобива специалност “Педиатрия” под ръководството на онкохематолога проф. Бобев. “На него дължа страшно много като начин на мислене, като отношение към пациентите, диагностиката и лечението. На държавния изпит за специалност той ми беше изпитващ заедно с проф. Бояджиев, които ме вдъхновиха страшно много”, връща лентата назад д-р Йонова. Разказва, че решила да учи медицина в деня, в който получила дипломата си от гимназията. Дотогава
мечтаела да стане
инженер-химик
заради увлеченията ѝ към точните науки. В последния момент избрала да отиде в университет, в който няма да учи математика. Признава, че през първата седмица в Медицинската академия се появили съмнения за избора ѝ, но след това бързо осъзнала, че медицината е нейното призвание. “Не съжалявам за този избор и ако днес трябваше отново да взема решение, пак бих избрала медицината”, категорична е д-р Йонова.
В детското отделение на областната болница във Велико Търново трупа ценен опит, лекувайки малките пациенти в продължение на две десетилетия. Две години от професионалния си път посвещава на децата в Либия, където работи по законите на ислямската държава. Заминава за Аджидабия, където се сблъсква със суровата действителност. Спомня си, че кандидатствайки за работа в Либия, тогавашният директор на болницата д-р Цонев няколко пъти хвърля молбата ѝ в коша. Връщайки се от Африка му признава, че не е трябвало да заминава, защото работата е била изключително тежка, а условията не само за работа, но и за живот, много трудни. Днес педиатърът отчита този период като полезен опит, а това, което ѝ остава, са познанията по арабски език, които използва при пътувания в арабските страни, с усмивка споделя д-р Маргарита Йонова.
Тя е пословична сред своите колеги с чувството си за отговорност и дисциплина. Казва, че търпението към малките пациенти и родителите им е част от разковничето на успешното лечение. Признава, че винаги пише указанията си на родителите на лист и когато се връщат в кабинета след проведена терапия, изисква заедно с рецептата и листа с указанията. Дългогодишната ѝ практика показва, че
децата
боледуват
от същите
заболявания, от които е
лекувала и техните
родители,
тъй като има генетична зависимост в това.
В педиатрията на областната болница се лекували деца с тежки пневмонии и бронхити, но за разлика от днес тези състояния не били толкова чести. В последните близо три години лекарите отчитат, че няма сезонност на заболяванията. “Целогодишно лекуваме бронхити, пневмонии, ангини. Малко се “изтеглиха” летните заболявания – ентеровируси, ротавируси, но те са много по-малко като обем спрямо останалите. И лично аз смятам, че това се дължи на две основни причини. От една страна, че много родители не могат да отсъстват от работа и болни деца влизат в детските заведения. От друга страна, се дължи на снижения имунитет, тъй като нарушихме баланса на природата си”, смята д-р Йонова. Не по-малко сериозен проблем според нея е завръщането на забравени заболявания, като морбили. Отчита се и сериозно нервно пренатоварване сред децата, което се проявява с главоболие, сърцебиене и дори сърдечна болка, която също е неврогенна.
Относно ваксините д-р Йонова е
категорично “за”
имунизацията
и винаги обяснява на родителите на своите пациенти какви са ползите от нея. “Както при всеки медикамент може да се получи странична реакция в съотношение 1 случай на 1000 души, по същия начин може да се получи и при ваксината. Неприятно е, когато се получи тежка реакция, но ваксината е необходима. Сега виждаме какво се случва след отказа на някои родители от имунизация. Неимунизираните деца и възрастните, които бяха пропуснати от имунизация срещу морбили, паротит и рубеола в периода 1979-1982 г. заради липса на ваксини, днес са в рисковата група и се разболяват. А морибили, колкото и да го приемаме за една средно тежка инфекция, понякога дава много тежки усложнения”, обяснява педиатърът.
Един от случаите, които и до днес помни д-р Йонова, е на 5-годишно момиченце от Стражица, което постъпва в детското отделение на областната болница след падане от колело, което карало вкъщи. “Докато го преглеждах и говорех с детето, то изведнъж заспа. Имаше повърхностно дишане и просто “потъна” пред очите ми. Веднага извиках по спешност целия консултативен екип, тогава на смяна се оказаха повечето лекари, завеждащи отделенията. Направихме изследвания, снимки и всичко беше в нормата”, спомня си лекарката. Като първоначална диагноза колегите ѝ поставят менингоенцефалит, но тя се усъмнила в нея, доверявайки се на вътрешното си усещане. Приела детето в интензивния сектор и върнала родителите у дома, за да търсят причината вкъщи, тъй като се усъмнила за отравяне. Оказва се, че момиченцето е погълнало четири таблетки от приспивателните на майката. Детето продължило да спи непробудно три денонощия, след което се събудило с думите “Гладна съм”, с усмивка споделя д-р Йонова. Казва, че думите на детето били най-голямата награда и удовлетворение. Работата в отделението била тежка, често се налагало да спасява деца с отравяния, но това не я отказало от професията и след промените започва работа в ДКЦ – I (бившата градска поликлиника), където преглежда и до днес малките си пациенти.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Бранимир БОНЕВ
