Общинските болници у нас обмислят нови протести поради тежкото финансово положение. Освен това почти всички лечебни заведения имат неплатена от здравната каса, но изпълнена надлимитна дейност, по която са лекували пациенти. Няма как да оставят болните на улицата, защото са им свършили фиксираните бюджети. Преди по-малко от месец общинските болници протестираха символично и много се надяваха да им бъдат отпуснати допълнителни субсидии от здравното министерство, макар да се финансират основно от здравната каса. Натрупаните задължения накараха мениджърите да поискат и някои промени в стандартите на клиничните пътеки, но нищо от това не се случи. Стационарите продължават да трупат дългове и се готвят за нови протести.
Но все пак има и болници, които стопяват дълговете си и една от тях, която за една година намали задълженията си от 87 000 на 16 000 лв. , е тази в Г. Оряховица. И то без да бъдат повишени цените на клиничните пътеки, по които здравната каса плаща за извършената медицинска дейност. За това, как МБАЛ “Св. Иван Рилски” успява да бъде в по-добро финансово положение, разговаряме с управителя и д-р Иван Иванов.
– Д-р Иванов, общинските болници отново се стягат за протести, макар с новия рамков договор за тази година да са увеличени цените на 130 клинични пътеки. А това беше основното искане на стационарите за първия протест неотдавна. Болницата в Горна Оряховица ще подкрепи ли колегите си и този път?
– Първия път подкрепихме колегите в страната, като спряхме работа за един час, без да се нарушава приемът на пациенти и лечението в болницата. А в този ден хоспитализирахме доста болни. Сега по-скоро трябва да се направи допитване до обществеността дали и как трябва да се протестира. След това ще решим как да постъпим. Що се отнася до цените на клиничните пътеки, за повишаването на които от години се борим, струва ми се, че това се прави на око. Как са определени тези цени, за мен това е най-голямата тайна в държавата. Няма публичност и никой не знае защо една клинична пътека струва 500 лв., а друга – 5000 лв. Трябва да има правила за парите за лечение и те да са публични. Цените трябва да бъдат такива, че да не се налага да се приемат болни на принципа “колкото повече, толкова по-добре”, без някои от тях дори да имат нужда от болнично лечение. Тогава няма да търсим възможности да надписваме и да се надлъгваме със здравната каса. Освен това болниците са търговски дружества, но независимо от това ние не трябва да търсим и печалба. Иначе всички ще ни атакуват, че сме спестили пари от лечението на пациентите. А не трябва и да сме на загуба. Но как да намерим този баланс е много трудна задача.
Освен това аз смятам, че не всичко опира само до повишаване на цените на клиничните пътеки. Голяма част от проблемите можем да решим на областно ниво. При сегашните нормативи, всяка болница трябва да сключва външни договори с други лечебни заведения, където да праща свои пациенти за по-специализирано лечение, когато се наложи. И след сключване на всеки рамков договор се започва едно тичане до по-специализирани клиники в университетските градове. 90 % от потребностите на пациентите могат да бъдат покрити от болниците във Великотърновска област. Смея да го твърдя, защото съм бил директор на РЗОК във В. Търново и познавам здравеопазването в региона. Това може да стане, ако работим в тясна връзка помежду си. Например, безсмислено е аз да купувам ядрено-магнитен резонанс, защото не мога да ползвам този в областната болница, която е на 15 км от мен. Та, нали тази апаратура е закупена с помощта на държавата, а ние не сме ли част от нея? По същия начин няма как да не ползвам техния мамограф, който също е закупен от държавата. Разбира се, ние ще си платим за изследванията, но да формираме печалба на областната болница от това, е абсолютно безсмислено. Имаме общи пациенти и трябва да използваме апаратурата съвместно.
– А как успяхте да намалите загубите от 87 000 на 16 000 лв. само за една година, докато при други стационари става точно обратното. Нали работите при почти едни и същи условия? Дори успяхте да увеличите заплатите на персонала?
– Аз съм управител от 2 г. и за това време предприех мерки за финансово стабилизиране на болницата, а и тогава дълговете се увеличаваха непрекъснато. Освен това заварих лечебното заведение при загуба от 200 000 лв., която после бе намалена до 87 000 и съответно до 16 000 лв., и то при замразени цени на клиничните пътеки. А те формират 90 на сто от приходите на болницата.
Разбира се, най-болезненият път към финансовото стабилизиране е съкращаване на немедицинския персонал. Това се случи още като постъпих в болницата. Другата мярка беше да търсим приходи, извън тези от РЗОК. Имаме платени услуги, които се увеличиха през последните две години. Става въпрос най-вече за продължителното лечение и рехабилитацията на пациенти, прекарали различни тежки заболявания. Ние имаме две такива клинични пътеки по договор със здравната каса, но те имат строги индикации за хоспитализация, а и престоят им е кратък. От друга страна, търсенето на тази услуга е изключително голямо и хората са готови да плащат, за да останат по-дълго в болницата. Затова създадохме такава структура и дадохме възможност да бъдат обслужвани такива пациенти. Това не е хоспис, защото ние нямаме право да регистрираме такъв вид лечебно заведение. Но можем да се грижим за тежко болни срещу заплащане. Тази дейност носи допълнителни приходи на болницата, а и на екипите, които се грижат за съответните пациенти. През последните две години сме увеличили тези приходи с над 50 %.
В днешно време понятието “общинска болница”, каквато сме ние, е останало от миналото и вече не отговаря на дейността, която вършим. Преди във всяка община имаше болница, която лекуваше нейните си пациенти. Днес на много места са закрити общинските болници, а и всеки може да се лекува, където си иска. Ние, в Горна Оряховица, лекуваме пациенти от много други общини и това ни носи повече приходи. В момента имаме отделения от първо и второ ниво на компетентност, но има болници, които са акредитирани и с отделения от трето ниво, което е най-високото.
Що се отнася до увеличаване на заплатите на целия персонал от началото на тази година, то средната на лекарите вече е над 1000 лв. Имаме обаче друг много сериозен проблем – недостиг на кадри, който е по-важен дори от финансовия. Нищо чудно скоро и ние да поискаме внос на кадри от чужбина, както сега бизнесът настоява. При нас средната възраст на лекарите и сестрите е над 55 години, работят и мното пенсионери, а млади кадри не идват. Не можем да си направим прогнози с колко хора ще разполагаме през следващата година. Липсата на лекари и медицински сестри може да застраши затварянето на цели отделения, каквите примери вече имаме в съседни болници.
Най-страшното е, че дори и да разполагаме със средства, няма кой да дойде да работи при нас. От една страна, трябва да увеличаваме доходите на персонала, за да привличаме нови кадри. От друга страна пък, не трябва да трупаме нови дългове от преразход на заплати. Трябва да си вълшебник, че да се справиш. А такива има само в приказките, не в реалния живот.
– Тъй като скоро ще купите модерен скенер, ще сключите ли договор с РЗОК за нови дейности?
– Общината ни помага финансово и миналата година купихме апаратура за 200 000 лв. Следващия месец предстои да доставим нов скенер за 430 000 лв., който е осигурен отново с пари на общината. Предстои да купим нов рентген и лапароскопска апаратура, а също и да направим ремонт на две отделения. Средствата също са от общината. За т.г. не предвиждаме нови дейности. Просто с новата апаратура ще лекуваме по-качествено. Пък и така ще привличаме млади лекари, които търсят именно това. Те искат да работят с модерна апаратура, за да се докажат. Защото важни са не само високите заплати.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив
