Страхът от заразяване
с COVID-19 спира болните да търсят лекар,
твърди съдовият хирург

Страхът от заразяване с COVID-19 възпира прегледите на пациенти със съдови заболявания, а това увеличи и влоши венозната и артериалната патология, съобщи д-р Ангел Григоров, съдов хирург при МОБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” във Велико Търново. Той уточни, че поради тази причина вече има болни с артериална и венозна тромбоза едновременно на един и същи крайник. В случая лечението е по-тежко и продължително. При предишния локдаун в България, а и сега, имаме много гангрени и ампутации в болницата, понеже пациентите идват много късно. И то независимо от модерните ендоваскуларни методи на лечение, които прилагаме, доста хора загубиха част от крайниците си. Към тази група на пострадалите се прибавят и болни с коронавирус, който също води до запушване на съдове и ампутация, каза д-р Григоров. Той допълни, че COVID-19 много често уврежда сърцето. Появяват се ритъмни и проводни нарушения, които образуват тромби именно в сърцето, които от своя страна могат да правят емболии навсякъде в човешкото тяло. Тревожното е също, че след прекаран COVID-19, при някои преболедували вече се появяват хипертонии, ритъмни нарушения, неврологични състояния, психични заболявания, и то при млади хора, които стават проблем за здравето. Затова още при първите симптоми на тези болести трябва да се потърси лекар специалист. Навреме откритата патология води до успешното лечение на заболяването и по-малкото му хронифициране, е категоричен д-р Григоров.

У нас няма
профилактика
на съдовите
заболявания

Тя е много важна за отдалечаване на тази тежка патология. Наистина от няколко години в навечерието на лятото, по идея на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, се организира национална кампания за безплатна профилактика и превенция на хроничната венозна болест, която заема над 70 процента от съдовата патология, но прегледите са крайно недостатъчни. Като че ли едва тогава българинът се сеща, че нещо не е наред с вените му и в профилактичните дни идват много хора. Иначе нашенецът не е свикнал да ходи сам на профилактика и при нужда търси помощ едва когато има голям проблем, коментира още д-р Григоров. Според него профилактичните прегледи на венозната патология при специалист са задължителни поне веднъж в годината. И особено през пролетта, за да се подготвят кръвоносните съдове за безпроблемно лято, когато тези заболявания се обострят. Затова през топлите месеци са необходими повече движения, основно за профилактика на венозната система. Но трябва да се обърне внимание сега, когато все още е рано, а не когато вече са се образували разширените вени и са започнали други усложнения на хроничната венозна болест. Освен това е необходимо да се коригира наднорменото тегло, защото колкото по-слаб е човек, толкова по-добре.

Учители, хирурзи, готвачи, фризьори –
рискови професии
за венозна болест

Тяхната работа изисква продължително стоене, но сега към тях се присъединяват и други работни места заради компютъризацията. Съвременното общество страда много от заседналия начин на живот. А раздвижването на мускулите на крайниците движи кръвта. Когато си стоим вкъщи продължително време, особено сега по време на пандемията, кръвта се застоява във вените и от там се увеличава налягането вътре в тях. От продължителното обездвижване се получава оток и тежест, човек изпитва дори болка, дискомфорт, но все още няма разширени вени. Това е нулевият стадий на венозната болест и малко хора обръщат внимание на тези симптоми, обясни д-р Григоров. След време тези оплаквания се задълбочават, идва първият стадий, при който се появяват разширени капиляри, пациентите ги наричат “метлички”. При втория стадий на заболяването вече има разширени вени с различна големина. В третия краката започват да отичат, обикновено 2-3 часа сутрин след ставане. В началото това е периодично, но с времето става постоянно. При четвъртия стадий на заболяването вече има промени в цвета на кожата. Над глезените тя започва да потъмнява – от светлокафява до тъмнокафява. В петия стадий се появяват белези от прекарани язви, а в шестия – са т.нар. варикозни язви. В началото те възникват при лека травма, а след време – съвсем спонтанно. Започват да зарастват все по-трудно, а някои дори не заздравяват. Обикновено варикозните язви се срещат на долните крайници поради изправения строеж и увеличеното налягане на кръвта в тях.
Основната функция на кръвоносната ни система е да доставя кислород и хранителни вещества с кръвта в цялото тяло. Артериите отнасят кръвта от сърцето до всички органи и тъкани, после тя се връща по вените обратно към него. За целта вените на краката трябва да работят срещу гравитацията. Във вътрешността им има малки клапи, които не позволяват връщането на кръв обратно надолу. С напредването на възрастта при хората вените губят своята еластичност, клапите се отпускат и тяхната функция се нарушава. Ако не се вземат мерки навреме и не се забави това развитие, може да се стигне до инвалидизация. Така че венозната болест е сериозна. Лечението трябва да започне още от нулевия стадий, за да се предотвратят или намалят усложненията на съдовото заболяване.

С всяка година
пада възрастта
на съдовата
патология

Това е доста тревожно, защото боледуват все по-млади хора, каза още д-р Григоров. Той е лекувал дори малки пациенти. Но при венозната болест се намесва и генетичният произход. Например, при двама родители с разширени вени 95 процента от заболяването се унаследява в следващите поколения. Проучване е показало, че от венозна недостатъчност страдат повече жените. Този проблем може да възникне още по време на бременността. След 60- годишна възраст обаче двата пола почти се изравняват.
А що се отнася до съвременното лечение на венозната болест, то съдовият хирург може да определи след задълбочено ултразвуково изследване на вените. Разбира се, има и други високоспециализирани методи, които се прилагат при необходимост. Много важно е пациентите със съдова патология да се ориентират още в началото към съдовия хирург или ангиолога. Не може човек без една от тези две специалности да лекува адекватно хроничната венозна болест. Напоследък се появиха какви ли не центрове, които позволяват на неспециалисти да извършват определени манипулации. Не съветвам пациентите да се лекуват при недоказани професионалисти в областта на съдовата хирургия. След такова лечение могат да се получат опасни усложнения, като възпаления, запушване, откъсване на съсирек, дори белодробна емболия понякога, която може да бъде смъртоносна.
Именно този проблем тревожи д-р Григоров от години и сега го мотивира да открие частна Амбулатория по обща и съдова хирургия във Велико Търново със специализирани кабинети за прегледи и лечение на пациенти. Медицинските помещения са обзаведени с модерна апаратура, която прави цялостна диагностика на съдовата система. И във връзка с това, че днес голям проблем продължават да бъдат инфекциите на диабетното стъпало при пациенти със захарна болест, за тези болни ще има специален кабинет в Амбулаторията. Диабетното стъпало е едно от най-тежките и инвалидизиращи усложнения на захарния диабет. Заболяването е най-честата причина за нетравматичните ампутации. Затова мечтата на д-р Григоров е да създаде модерен Център за лечение на рани, в който да осигури квалифицирана медицинска помощ на нуждаещите се пациенти.
Известният съдов хирург съобщи също, че в Амбулаторията е разкрит и педиатричен кабинет, в който ще преглежда д-р Лора Камбурова.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив