Най-трудното е да накараш някого да преодолее задръжките си и да ти се довери, казва проф. Мариана Мойнова

Арттерапията не е само за болни хора, а най-трудното е да накараш някого да преодолее задръжките и да ти се довери, казва проф. Мариана Мойнова, шеф на Катедрата по педагогика на изобразителното изкуство при Факултета по изобразително изкуство на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Тя създаде първата специализирана програма по арттерапия за студенти бакалаври. От няколко години е разкрито и магистърско обучение за художници, което продължава два семестъра. Одобрена е и магистърска програма с продължителност три семестъра за педагози, социални дейности и други специалности. Обучението и в двете форми приключва със защита на дипломна работа. Бакалаврите художници изучават арттерапевтични методи и практики, психично здраве и модели на здравата личност, културни процеси и феномени на XX-XXI век, себепознание и рефлексия, психопатологична образност в детската рисунка, традиционни и иновативни практики в живописта, графиката и др., обяснява проф. Мойнова. При другите специалности студентите изучават история на изкуството, сценография, арттерапия чрез изобразителното изкуство, себепознание и рефлексия, техники в изобразителното изкуство и др., които са обявени на сайта на ВТУ. Дипломираните арттерапевти могат да работят като учители и в специализирани центрове за възрастни, деца и болни хора.
Според проф. Мойнова арттерапията е много необходима, особено за възрастните хора, и с подръчни средства може да се запълва свободното им време. От личен опит тя разказа, че нейната майка, която е била учителка, дълги години е имала нужда от социални работници и арттерапия. Но те не са специалисти и не могат да помогнат на такъв човек. Затова самата тя е била принудена да прилага арттерапия на майка си. Защото не е само да почистиш, да сготвиш или да изпереш, възрастните хора имат нужда от занимания, от разговори, от психологическа подкрепа. Наистина специалистите по социални дейности са подготвени в тяхната област, но арттерапията за тях остава настрани. А тя се използва или като корекционно, или като терапевтично и профилактично средство. И тези две насоки не трябва да се изпускат от обсега на социалния работник. Затова въведохме магистърска програма и за социалните специалности. Силата на арттерапията, която в миналото също е била използвана, но не с това име, и като научна дисциплина, е да отваря врати там, където

думите са трудни и има затворени емоции и чувства.

С помощта на картина, рисунка, танц, жест, писмен жест, скулптура, моделиране на различни предмети има трансформация и лекуване. И не е важно как изглежда крайният продукт – рисунка, малка фигура, танц, изкуството възпитава мисленето, помага да се развият важни моторни и физически умения, поощрява въображението. Дава възможност да почувстваме, че сме творци на собствения си живот. Това се отнася както за децата, така и за възрастните. Съществува дори арттерапия за лежащи хора – в болници и при домашни условия, които на база на изобразителното изкуство подобряват състоянието си. Тя се явява като допълнение към медицинското лечение.
Например, при преподаването в училище учителите могат да използват арттерапевтични техники, които правят ученето забавно и лесно, препоръчва проф. Мойнова. Всеки педагог знае, че при общуването с децата са необходими психологически умения, че развитието им се нуждае от въображение, игра, творчество и пространство. В случая

изкуството е
начин да се
поощри едно дете,

дори то да е със специални потребности. Ето, в една стая има бои, картинки, ножички, кукли, маски. Това е светът на децата, а ние се опитваме да ги “цивилизоваме” в една дисциплинирана среда. Установяването на ред не се постига с диктат, а с привличане на интереса на учениците. Тогава те възприемат по-добре учебния материал. Но за това се изисква учителят да познава методологията на арттерапевтичната практика. Разбира се, той не трябва да бъде терапевт на децата, за това си има психолози. Учителят трябва да адаптира основата на арттерапията за учебните нужди. И да преподава не само с думи, а да влага собствени преживявания.
Проф. Мойнова има и друга страст – да разработва учебници по изобразително изкуство от пети до десети клас, като в момента работи по десетия си учебник. Освен това всеки от тях има електронен вариант с богати ресурси. Използвана е електронна платформа, чрез която са създадени упражнения за всеки от уроците. Към платформата има 3D филми, много галерии, игри, кръстословици чрез които децата запомнят без да прилагат воля, защото им е интересно. Към всеки от учебниците има и помагало за учителите. Проф. Мойнова допълва, че за създаване на галериите е влязла в контакт с художници от целия свят, за да ѝ дадат права да включи техни творби. Галерии и музеи от България също помагат, за да бъде съвременен учебникът и съобразен с новото изкуство.

Рисуването с терапевтичен ефект
се е използвало още миналия век

Арттерапията на база на изобразителното изкуство е възникнала още миналия век почти едновременно в САЩ и Англия. Терминът въвел Ейдриън Хил, който преподавал в училището по изкуства “Св. Мартин” в Лондон. В края на 30-те години той се разболял от туберкулоза и постъпил в санаториум. Там продължил да рисува и не след дълго в неговото ателие се включили и други пациенти. Така чрез рисуването болните изразявали травмата на тяхната болест, операции, страх от смъртта и др. Хил останал изумен от ефекта на арттерапията, която той определил като минаване на времето. Така той написал две книги, в които определил изкуството като терапия, която заличава болестта с боя. Художникът убедил директори на болници да наемат художници, защото бил сигурен, че самото рисуване създава възможности за терапевтичен ефект, които не се съдържат в словесното общуване.
В България арттерапията се развила още преди 1989 г. Използвал се опитът на един от пионерите в света – проф. Даяна Уолър, ръководител на катедра по арттерапия в Лондон, а също и на Даниел Ламли. Той осъществил реформа в английското училище, като освободил образованието по изобразително изкуство от шаблонните схеми чрез пренасяне в рисуването на методи от арттерапията.
През 2006 г. у нас 14 специалисти учредили Българска асоциация по арттерапия (БААТ). Сдружението подкрепила лично проф. Даяна Уолър.
Вася ТЕРЗИЕВА
сн. архив на проф. Мойнова