Медикът, учил се от личния лекар на ген. Шарл де Гол, представи връзката между Орфей и реанимацията
Никой не е победил смъртта, дори божествената песен на тракиеца Орфей, казва във философския си моноспектакъл акад. Венко Александров. Той участва в национална среща на тема “Медии, общество, семейство, традиции”, която се проведе в Албена и беше организирана от фондация “МОСТ”.
В иновативен стил академикът разкри тайните на анестезиолога – реаниматор в медицината. Девизът на нас, като специалисти, е “Борба за живота докрай!”, но невинаги смъртта може да се преодолее, каза акад. Александров.
Той има богата и любопитна биография. Завършил е медицинското си образование във Франция, ученик е на личния лекар на генерал Де Гол – проф. Жан Леснер. Акад. Александров дълги години е ръководил Катедрата по анестезиология и реанимация във ВМИ, София, повече от година е бил личен лекар на Тодор Живков. Бивш депутат от 39-ото Народно събрание и председател на Комисията по външна политика. Известен цигулар от дете и ценител на културата, председател на Филхармоничното общество при Софийска филхармония.
Академикът избра да илюстрира своята презентация с песента на Орфей, която покорявала хората и боговете, животните и растенията, дори и неодушевените предмети. Нейната власт се разпространявала до онази на Сирените, чудовищни същества, които със своите великолепни песни привличали моряците към скалистите брегове на острова, където корабите им се разбивали. Точно в това качество на Орфей да омагьосва Сирените, като пее по-хубаво от тях, той трябвало да се противопостави на тези жестоки същества по пътя на аргонавтите за Златното руно в Колхида. Също като анестезиолога, който се бори за живота на всеки тежко болен, прави връзката акад. Александров.
Модерният свят свързва Орфей и с една божествена привилегия, твърди медикът, член на Управителния съвет на Българската академия на науките и изкуствата. Тракиецът е единствен от смъртните, на който е било позволено да слезе в царството на мъртвите и да се върне от там невредим, воден от голямата любов към любимата жена Евридика, ухапана от змия в деня на сватбата им. Тази легенда е разказана от древноримския поет Овидий в неговата книга “Метаморфози”.
Според акад. Александров най-привлекателното на Орфей е това, че той се ситуира на границата на двата свята – реалния и имагинерния, земния и божествения. И то по един семпъл и неподражаем начин. Песните на Орфей са песни на поет, запазил още своите връзки с реалния свят, но устремен все повече към магията на надеждата за живот, каквито са реаниматорите. Те всеки ден благодарят на бога и са щастливи, че са спасили човешки животи.
Акад. Александров разказва, че в Париж е правил кандидатската и докторската си дисертация, а по-късно специализирал при проф. Кристиян Каброл анестезии при сърдечни трансплантации и първите 6 от тях са направени с българина. След това акад. Александров завежда 18 години клиниката по анестезиология и реанимация в болницата “Света Екатерина” в София и с проф. Александър Чирков са правили заедно най-големите клинични предизвикателства. Анестезиологът на армията е водил уникален за Европа майсторски клас по реанимация и негови ученици са над 150 лекари от България, Гърция, Македония, Сирия, Алжир, Иран, Кувейт и САЩ. Тъй като той самият е известен цигулар от дете и ценител на културата, а също и председател на Филхармоничното общество в столицата, дава пример с песните на Орфей, които са смилили коравите сърца на пазителите на подземното царство. Те пускат Евридика при условие нейният любящ съпруг да не се обръща назад, когато излиза от подземното царство. И двамата тръгват нагоре в пълно мълчание. Също като в реанимацията, където има тежка битка за болните, които заедно с лекарите се борят за живота си. Още малко остава на Орфей и Евридика да достигнат земната повърхност, но съпругът се обръща назад, страхувайки се дали жена му го следва, и всичко рухва. Евридика умира за втори път и отново се връща в подземното царство. Орфей прави опит да я последва, но всичко е свършено. Той остава седем дни до реката Стикс сам със своята любов, мъка и сълзи. След това се оттегля в планината Родопа, отричайки се от всичко земно, от всяка земна обич. Каква прекрасна любовна история, която ни кара да се запитаме: Каква е тази музика на Орфей, какъв е този глас, който има силата да преодолее бездната между живота и смъртта? За съжаление има случаи, когато въпреки нашите усилия като лекари, смъртта е непобедима и непрежалима от близките. В този момент акад. Александров подкрепя примирението на Орфей от загубата на любимата си жена с прочутата ария на тракиеца от операта на Вилибалд Глук “Орфей и Евридика”. Но дали тази великолепна оперна музика може да се свърже с неразбираемото мърморене на един шаман, който се опитва да излекува едно нелечимо заболяване. Отговорът акад. Александров търси в цигулковото изпълнение на един гениален 14-годишен българин – Елин Колев. Трябва да си направим извода от всичко това, че това е несъстоятелността на човешката суета и на човешкото желание да се отиде зад предела на възможното и допустимото. Като антитеза на девиза на анестезиолога – борба за живот докрай, очевидно трябва да се признае, че след като Орфей не е могъл да премине предела – да победи смъртта, въпреки божието благоволение, очевидно никой не може, заключава медикът.
Акад. Александров разказва, че след лекция със студенти за чисто анестезиологично-реанимационни проблеми представил една магинерна ситуация за Орфей и Евредика. Ето казуса: След като изминали близо 3500 г. от слизането на Орфей в подземния свят, боговете стигнали до извода, че са били силно несправедливи към него и Евридика и присъдата им над тях е била много жестока. Боговете повикали Орфей и му дали втори шанс. Предложили му да изживее живота си отново, но да няма божествен глас, а Евридика да не бъде ухапана от змията. Двамата да направят семейство, да си народят деца, да се трудят, да доживеят старост, да имат внуци както всички хора и когато им дойде часът, да умрат.
Орфей приел предложението, но Евридика отказала, защото нямало да я има легендата, вдъхновявала хиляди влюбени хора вече толкова много години. Учудващо беше, че мъжете студенти веднага заеха позицията на Орфей, а почти всички студентки – страната на Евридика, разказва ученият, носител на най-високото отличие на Франция – ордена “Почетният легион” за заслуги в областта на науката и културата.
Бившият депутат преподава анестезиология на студентите на фона на класическа музика, която му е любима. Когато разказва за венозните упойващи вещества, показва балкона на Жулиета във Верона. Тя е упоена от отец Лоренцо с микс от барбитурати и авторът на “Ромео и Жулиета” Шекспир, е знаел това много добре, разказва академикът. Като чете лекция за морфиновите препарати, пуска симфония на Хектор Берлиоз, която е писана под въздействието на морфина. Известният анестезиолог твърди, че на българския народ не е необходима упойка. По-добре е да се работи постоянно и упорито и няма начин да не дойдат успехите. А и българинът има много качества, които ни помагат да се справим.
България ражда таланти и е важно да имаме високо национално съзнание, стъпило на чист морал, широк културен мироглед и добро образование, е категоричен академикът. Известният лекар, школа в анестезиологията у нас, се занимава и с благотворителност. За 70-годишния си юбилей акад. Александров не пожела подаръци, а средства за поредните благотворителни цели.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. архив
