74-годишен фелдшер не спира да се грижи за своите около 400 пациенти

Публикувано на ср, 12 Февр. 2020
6263 четения

Близо половин век фелдшерът Христо Христов лекува хората от великотърновското село Велчево. Той е човекът, който от години помага и на възрастните пациенти от близкото село Плаково. Броят на хората, за които се грижи, е около 400 души и признава, че не може да ги изостави, защото повечето са възрастни и болни. Всички разчитат на него 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. И в студ, и в пек фелдшерът навестява своите пациенти по домовете или ги преглежда в собствената си къща, където се намира кабинетът му. С усмивка казва, че е последният мохикан в родното здравеопазване. 74-годишният фелдшер обикаля двете села със собствената си кола за своя сметка, защото няма друга алтернатива. Винаги е подготвен с куфарче с нужните медикаменти, за да окаже първа помощ или да даде илачи на пациентите, за да започнат веднага лечение. Споделя, че това, което го крепи и му дава сили да продължи да помага, е признателността и обичта на хората.
Христо Христов е първият в семейството, избрал медицината за свое призвание. Да лекува хората, е неговата сбъдната детска мечта. Професионалният му път започва през 1969 г. в бившия диспансер по спортна медицина във В. Търново. След това съзнателно избира малкото село Велчево, където започва да практикува на 21 септември 1971 г. Оттогава работи без почивен ден и при нужда веднага нарамва чантата си, която тежи цели седем килограма, и поема към болния. В медицинското си куфарче фелдшерът има всичко необходимо за спешна и неотложна помощ, като медикаментите също са закупени от собствения му джоб. Познава добре хората, за които се грижи, и знае какво ще му потрябва, кой от какво е болен и от какво страда. Затова винаги е добре подготвен. Всички във Велчево познават добре къщата му, която е единствената в областта, а вероятно и в страната,

пред портата
на Христов
има монтиран
“спешен”
телефон с
директна
връзка с него

До телефона старателно са изписани номерата на мобилните му телефони, както и националният спешен телефон 112. Когато пациентът вдигне слушалката отвън, при него светва лампата на телефона, за да сигнализира, че някой се обажда и се нуждае от помощ. Така пациентите винаги могат да се свържат с фелдшера или със Спешна помощ, ако той не е на разположение. Не крие номера на мобилните телефони, защото смята, че не е етично да не отговори на човек в нужда. А и никога не се знае за какво точно го търсят и дали нечий живот не зависи от позвъняването.
В една от стаите на дома на Христо Христов се намира лекарският кабинет или “библиотеката”, както го наричат много пациенти заради голямото количество книги, грижливо подредени по лавиците. В стаята има специална витрина с медицински инструменти и дори стойка за система. Медикът е подготвен добре и срещу грипните вируси, които все още върлуват въпреки отменената грипна епидемия в областта, защото възрастните хора и хронично болните са най-рисковата група.
“Аз работя с общопрактикуващия лекар д-р Светлана Павлова от В. Търново и при необходимост пращам пациентите при нея. Стараем се да им осигурим нужните грижи. С нея работим в синхрон и два пъти годишно правим профилактични прегледи с лабораторни изследвания, кардиограми. Понякога тук идват и специалисти кардиолози, така че във всяко отношение се стараем да бъдем полезни на хората и да ги обгрижваме”, разказва Христо Христов.
За провеждането на профилактиката се включва и кметският наместник на Велчево Мустан Юсменов, който обявява по радиоточката кога ще се проведат прегледите при доктора. През последните години хората в селото намаляват и в момента медикът се грижи за около 100 души. Три пъти в седмицата ходи в съседното Плаково, където отговаря за още около 300 пациенти. И макар да се изморява ,никога не отказва да помогне. Газил е в сняг до кръста, за да стигне до болния, тръгвал е в порои или в зной, загърбвайки личните си болежки. Самият той е с байпас, но се чувства жизнен и способен да продължи да изпълнява хуманния си дълг на лекар.
“Пациентът не те пита дали си болен, или здрав, той иска и разчита да му окажеш помощ в момент на страдание”, скромно обяснява Христо Христов. Затова в дългогодишната си практика не е върнал нито един пациент.

Най-голямата награда за
медика е
благодарността в очите
на хората

Заради отдалечеността на Велчево и Плаково от старата столица и автобусът, който пътува четири пъти в седмицата, фелдшерът е този, който купува и доставя лекарства на пациентите си. Повечето хора са възрастни и не могат да отидат сами до града, а често близките им са далеч, за да се отзоват веднага. Този допълнителен ангажимент на практика лишава Христо Христов от почивка, а най-потърпевша от тази всеотдайност е съпругата му Стефка, с която са заедно от дълги години. Тя е човекът, който вижда угрижените лица на пациентите, прекрачили прага на дома им, които след това си тръгват с усмивка и по-спокойни. Защото медицината лекува, но понякога е нужна само добра дума и човешко отношение.
Въпреки своите 74 г. Христо Христов не мисли да захвърли бялата престилка и не прави планове кога ще почива. Казва, че ще изкара още някоя и друга година в служба на хората. “Когато човек си обича професията и я работи с желание, тя не му тежи и я върши с удоволствие”, добавя той. Това, което му тежи, е унищожаването на фелдшерската професия, която има своето място в българското здравеопазване, както и премахването на добрите практики, показали своята ефективност през годините. Защото хората в малките населени места имат нужда от лекарска помощ, а малцина са тези, които избират селото пред възможностите и удобствата на града.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ

loading...
Пътни строежи - Велико Търново