Близо половин век фелдшерът Христо Христов лекува хората от великотърновското село Велчево. Той е човекът, който от години помага и на възрастните пациенти от близкото село Плаково. Броят на хората, за които се грижи, е около 400 души и признава, че не може да ги изостави, защото повечето са възрастни и болни. Всички разчитат на него 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. И в студ, и в пек фелдшерът навестява своите пациенти по домовете или ги преглежда в собствената си къща, където се намира кабинетът му. С усмивка казва, че е последният мохикан в родното здравеопазване. 74-годишният фелдшер обикаля двете села със собствената си кола за своя сметка, защото няма друга алтернатива. Винаги е подготвен с куфарче с нужните медикаменти, за да окаже първа помощ или да даде илачи на пациентите, за да започнат веднага лечение. Споделя, че това, което го крепи и му дава сили да продължи да помага, е признателността и обичта на хората.
Христо Христов е първият в семейството, избрал медицината за свое призвание. Да лекува хората, е неговата сбъдната детска мечта. Професионалният му път започва през 1969 г. в бившия диспансер по спортна медицина във В. Търново. След това съзнателно избира малкото село Велчево, където започва да практикува на 21 септември 1971 г. Оттогава работи без почивен ден и при нужда веднага нарамва чантата си, която тежи цели седем килограма, и поема към болния. В медицинското си куфарче фелдшерът има всичко необходимо за спешна и неотложна помощ, като медикаментите също са закупени от собствения му джоб. Познава добре хората, за които се грижи, и знае какво ще му потрябва, кой от какво е болен и от какво страда. Затова винаги е добре подготвен. Всички във Велчево познават добре къщата му, която е единствената в областта, а вероятно и в страната,
пред портата
на Христов
има монтиран
“спешен”
телефон с
директна
връзка с него
До телефона старателно са изписани номерата на мобилните му телефони, както и националният спешен телефон 112. Когато пациентът вдигне слушалката отвън, при него светва лампата на телефона, за да сигнализира, че някой се обажда и се нуждае от помощ. Така пациентите винаги могат да се свържат с фелдшера или със Спешна помощ, ако той не е на разположение. Не крие номера на мобилните телефони, защото смята, че не е етично да не отговори на човек в нужда. А и никога не се знае за какво точно го търсят и дали нечий живот не зависи от позвъняването.
В една от стаите на дома на Христо Христов се намира лекарският кабинет или “библиотеката”, както го наричат много пациенти заради голямото количество книги, грижливо подредени по лавиците. В стаята има специална витрина с медицински инструменти и дори стойка за система. Медикът е подготвен добре и срещу грипните вируси, които все още върлуват въпреки отменената грипна епидемия в областта, защото възрастните хора и хронично болните са най-рисковата група.
“Аз работя с общопрактикуващия лекар д-р Светлана Павлова от В. Търново и при необходимост пращам пациентите при нея. Стараем се да им осигурим нужните грижи. С нея работим в синхрон и два пъти годишно правим профилактични прегледи с лабораторни изследвания, кардиограми. Понякога тук идват и специалисти кардиолози, така че във всяко отношение се стараем да бъдем полезни на хората и да ги обгрижваме”, разказва Христо Христов.
За провеждането на профилактиката се включва и кметският наместник на Велчево Мустан Юсменов, който обявява по радиоточката кога ще се проведат прегледите при доктора. През последните години хората в селото намаляват и в момента медикът се грижи за около 100 души. Три пъти в седмицата ходи в съседното Плаково, където отговаря за още около 300 пациенти. И макар да се изморява ,никога не отказва да помогне. Газил е в сняг до кръста, за да стигне до болния, тръгвал е в порои или в зной, загърбвайки личните си болежки. Самият той е с байпас, но се чувства жизнен и способен да продължи да изпълнява хуманния си дълг на лекар.
“Пациентът не те пита дали си болен, или здрав, той иска и разчита да му окажеш помощ в момент на страдание”, скромно обяснява Христо Христов. Затова в дългогодишната си практика не е върнал нито един пациент.
Най-голямата награда за
медика е
благодарността в очите
на хората
Заради отдалечеността на Велчево и Плаково от старата столица и автобусът, който пътува четири пъти в седмицата, фелдшерът е този, който купува и доставя лекарства на пациентите си. Повечето хора са възрастни и не могат да отидат сами до града, а често близките им са далеч, за да се отзоват веднага. Този допълнителен ангажимент на практика лишава Христо Христов от почивка, а най-потърпевша от тази всеотдайност е съпругата му Стефка, с която са заедно от дълги години. Тя е човекът, който вижда угрижените лица на пациентите, прекрачили прага на дома им, които след това си тръгват с усмивка и по-спокойни. Защото медицината лекува, но понякога е нужна само добра дума и човешко отношение.
Въпреки своите 74 г. Христо Христов не мисли да захвърли бялата престилка и не прави планове кога ще почива. Казва, че ще изкара още някоя и друга година в служба на хората. “Когато човек си обича професията и я работи с желание, тя не му тежи и я върши с удоволствие”, добавя той. Това, което му тежи, е унищожаването на фелдшерската професия, която има своето място в българското здравеопазване, както и премахването на добрите практики, показали своята ефективност през годините. Защото хората в малките населени места имат нужда от лекарска помощ, а малцина са тези, които избират селото пред възможностите и удобствата на града.
Весела БАЙЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ