Новият управител д-р Венцислав Михов и кметът Генчо Генчев са си поставили амбициозната задача да възродят стационара
137-годишната общинска болница “Д-р Димитър Павлович” ЕООД в Свищов оцелява в пет войни на България, а днес тъне в борчове. Основана e на 1 юни 1879 г. по време на Освободителната руско-турска война в три къщи, обособени като лазарети, където са разкрити отделения по хирургия, вътрешни болести и женски болести и аптека. След края на войната стационарът става държавен с 40 легла и се казва Второкласна окръжна болница. Управлява се от окръжния лекар д-р Алекси Друмев от Свищов. Три месеца по-късно той заминава в Плевен, а титуляр става д-р Димитър Павлович. През Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война болницата е военизирана и след 1944 г. започва нейният възход. През 1977 г. е открита новата 11-етажна сграда с 526 легла, обособени са всички видове отделения. Две години по-късно стартира и сектор по хемодиализа, работи също ново отделение за недоносени деца. Днес болницата разполага с 92 легла, като последните четири етажа отдавна не функционират и в тях всичко е разграбено и опустошено. Радиаторите от стаите са нарязани и продадени за скрап. Стените са разкъртени. Едно от отделенията е превърнато в гълъбарник, понеже дограмата е изтръгната, а торът от птиците се трупа по пода. Кой е виновен за тази разсипия, никой не коментира. За времето от 1945 г. до сега са се сменили 22 шефове на болницата, които са управлявали като главни лекари и управители. В годините са продавани и части от болницата на джипита и специалисти, има приватизирани парцели от двора, като голямата част от парите са постъпвали в общинската хазна, а останалите – в болничната каса да покрият някои дългове. От 15 години МБАЛ “Димитър Павлович” е търговско дружество като всички болници в страната.
Към 30 юни 2016 г. свищовската
болница има дългове от 838 825 лева,
в това число 328 435 лв. са просрочени, показва документи новият управител д-р Венцислав Михов, поел поста на 11 април т.г. Лечебното заведение изплаща кредит, за който дължи още 233 333 лв. Към доставчиците борчът е още по-голям – 342 701 лв., в т.ч. просрочени 258 899 лв., към персонала дълговете са 176 468 лв. Работещите имат да получават още по една заплата. Това са горе-долу колкото средствата, които стационарът взима месечно от здравната каса за извършената дейност. Въпреки големите задължения, от три месеца ръководството изплаща заплатите на 100 %. Компенсираме по малко изоставането от минали месеци и се надяваме да изчистим скоро този дълг към служителите, казва д-р Михов. И добавя, че тази година са сключили договор с РЗОК за 44 клинични пътеки, разширен е обемът на дейността и лимитът, определен от здравната каса, вече е достигнат и дори надхвърлен за юни. Преди болницата е закъсвала финансово с всяка следваща година, дори не е могла да стигне и въпросния лимит, колкото и орязан да е бил той.
Пациентите започват
да се връщат в стационара
Д-р Михов посочва, че през 2006 г. преминалите през стационара болни са били 6719 души, а към 30 юни 2016 г. те са вече 1817 души. Срив има и при останалите качествени показатели, като проведени леглодни, брой легла, използваемост в дни и проценти, среден престой, оборот на леглата. През юни имаме с 300 повече болни от май. Това са наши пациенти, които досега са се лекували основно в Бяла, Плевен и Велико Търново, те вече се завръщат. Но има още какво да се желае, казва д-р Михов.
По думите му причините се крият в не съвсем доброто отношение към пациентите от страна на медиците. Проверки са показали, че лекарите от свищовската болница работят на две места и главно интересите на повечето от тях са насочени повече в извънболничните кабинети. Има колеги, които идват в отделенията за един час. В тази връзка е деликатно затягането на трудовата дисциплина особено при тесните специалисти, те са единици и без тях болницата не може. Други пък идват от години на работа сутрин след 9,30 часа, трети са превърнали кабинетите си в отделенията за частен прием. Най-лошото е, че колеги връщат болни, и то в прединсултно състояние, например, вместо да приемат пациентите в секторите и да ги лекуват и наблюдават, коментира управителят.
Д-р Михов разкрива също, че някои големи болници в страната “купуват” пациенти от по-малките си посестрими и така обричат общинските структури на фалит.
За всеки осигурен болен, стационари плащат от 30 до 50 лв. на джипита и специалисти. Вместо свищовлии да се лекуват в местната болница, им се препоръчва да отидат в други градове. Тази скрита кражба е нарушение на клаузи в Националния рамков договор по отношение на равен избор и свободен достъп на лечение на българина, твърди д-р Михов.
За последните три месеца в свищовската болница са назначени млад лекар, хирург и кардиолог. От 15 септември т.г. ще постъпи и анестезиолог от Враца, надяваме се да намерим още млади доктори, тъй като имаме доста колеги пенсионери, отчита управителят. Той добавя, че има идея да се даде крило от етаж на службата за социално подпомагане в Свищов, която да разкрие до есента център за временно настаняване на социално слаби. Такава услуга още няма в областта.
Д-р Михов съобщава още, че болницата ще възстанови и водолечението на пациентите като част от рехабилитацията.
Водните процедури са били прекратени през 1995 г., но сега ще се използва за тях минерална вода от местен извор. За доставката ѝ Общината ще осигури 8-тонна цистерна. Ще похарчим 10 000-15 000 лв. за възстановяване на водолечението, посочва управителят. Но пък това е голяма придобивка за болните и ще подобри качеството на лечението.
Намеренията са да бъде
възродено и АГ отделението,
което бе закрито преди години поради липса на лекари. Всяка година в общината се раждат над 400 деца, а родилки се оплакват, че ходят в други градове да раждат, което им струва допълнителни средства и неудобства. Наистина ще има и такива майки, които ще предпочетат частните клиники, но за останалите си струва да възродим родилното отделение, категоричен е д-р Михов. Той допълва, че гинекологичните заболявания при жените също се увеличават и освен това след изписването после всяка пациентка има право на два безплатни прегледа в болницата. В момента жените пропускат тези прегледи, тъй като са лекувани в други градове и не им е изгодно да продължат да проследяват състоянието си там.
Проблем е и липсата на скенер в болницата, сега се използва апаратурата на частно дружество, настанено в същата сграда. Този скенер често се поврежда и така общинското лечебно заведение губи средства, тъй като не може да лекува пациенти по определените клинични пътеки, които изискват прегледи на скенер. Правени са опити да се карат болни за снимки в Белене, но това е крайно неудобно и неправилно. Имаме обещания на Общината да се включим с партньорство в проект за закупуване на скенер, но това ще стане вероятно догодина, уточнява шефът на стационара.
Наскоро кметът на Свищов Генчо Генчев довел в болницата германски бизнесмен от Бавария. С него са водени разговори да наеме помещения за производство на медицински консумативи. Д-р Михов смята, че този бизнес няма да пречи на дейността на болницата. В идеите на болничния шеф влиза и разкриването на кабинет за неотложна помощ в стационара. В него ще преглеждат лекари през нощта, в празничните и почивните дни предимно болни, пациенти на джипитата, които в това време почиват.
Преди няколко години свищовската болница и общината реализираха проект за 3,6 млн. лв. за ремонти и оборудване с медицинска апаратура. Дълго време техниката стоя в кашони, защото няма лекари, които да работят с нея. Тази година има втори проект за 250 000 лв. , но за подобряване на условията на труд на медиците. Стараем се да увеличаваме заплатите на персонала, като средната вече е 827 лв. Що се отнася до лекарите, при тях средната работна заплата е над 1110 лв.
124 души работят в свищовската болница в момента, от тях 32 са лекари. За последните 3-4 години общината е подпомогнала лечебницата с почти 1 млн. лв. и така достигналите дългове от над 2 млн. лв. продължават да намаляват.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторката и архив
