Детско-юношеската школа на “Етър” през тази есен показа изненадващо слаби резултати, поне що се отнася до класирането. Дублиращият тим на “виолетовите” е последен в Северозападната Трета лига, а двата юношески отбора в елитните групи също са в дъното – U17 заемат 14-ото, а U15 – предпоследното 15-о място. Чуват се и недоволства срещу това отстъпление, още повече че само преди 5 години етърци печелеха бронзови медали в държавното при наборите 2005 и 2006 г. Внесена бе подписка от страна на футболни деятели за открита среща с кмета Даниел Панов за обсъждане проблемите на школата.
Преди дни бе направена и рокада в треньорския пост на “Етър-2”, който бе оглавен от директора на школата Стефан Ангелов. Именно в разговор с него търсим причините за този неочакван спад.
– Г-н Ангелов, какви са причините за това представяне през есента?
– Трябва да признаем, че резултатите са много лоши. Причините са доста, но ще ги търсим главно в нас, явно, че не правим нещата по най-добрия начин. Поемам отговорност за резултатите, а цялостен анализ ще направим след края на първенството. “Етър-2” бе най-младият отбор в Трета лига, липсваха играчи с опит, които да дадат нужното самочувствие на момчетата. Мислехме, че този сезон ще им е по-леко, след като вече година играят в групата. Съдийството също бе фактор, в 4-5 мача ни отнеха точки. За базата няма какво да говоря, тя е ясна, но пак казвам, търсим грешките повече в нас. Напролет ще вземем двама-трима опитни футболисти, които да вдигнат нивото и мисля, че обликът и резултатите ще бъдат съвсем различни.
– В елитните групи U15 и U17 като че ли слабото класиране бе още по-неочаквано…
– При 15-годишните направихме в началото промяна, която бе за добро. Пое ги доказано име като Леонардо Пипиньо – човек с опит, който трябваше да даде нещо по-различно. И те, и родителите, бяха много доволни, но не се получи симбиозата. Лео се срещна в България с неща, които не е виждал никога: родителска намеса, манталитета на децата, които не са свикнали с такъв подход. Но смея да кажа, че при него отборът играеше добре, просто липсваха резултатите. Той правилно ги учеше да играят атакуващо, не залагаше на защита и не търсеше резултати – така, както се работи в напредналите държави. Друга причина е, че 4 юноши внезапно напуснаха тима преди старта и отидоха в ЦСКА 1948. Това наруши облика на отбора.
– Защо Лео Пипиньо напусна поста си?
– Той реши, че децата не могат да възприемат идеите му, отделно бе напрежението постоянно да се говори отвън от родители, от странични хора, че нямало резултати. Прецени, че не е полезен, въпреки че го молихме да изкара и последните 5 кръга.
При 17-годишните очакванията бяха по-големи, в набор 2006 и 2007 има доста талантливи деца. Преди началото на първенството и в трите възрасти бяха поставени на треньорите конкретни цели. В края на сезона ще им се държи сметка кой какво е свършил. Поставената цел пред U15 и U17 е място в осмицата, а “Етър-2” – в десетката. Все още има време. Работим усилено за привличане на още деца и в двете възрасти, за да се подсилим напролет.
– Причините обаче най-често не са ли комплексни…
– Първо, работата с треньорите в школата. Тези хора трябва да се обучават, не може другите да се развиват, а ние да стоим на едно място. Друга причина е базата. Дублиращият отбор тренира на половин терен, което не е сериозно… Но класирането на “Етър-2” за мен не е реално, това, че резултатите бягат, не означава, че играе толкова зле. Младостта си каза думата, няма опитни играчи, които да им вдъхнат кураж. Това ще се промени, ще имам и двама играещи помощник-треньори. Преговаряме с опитни футболисти. Николай Катъров остава в екипа и ще ми помага при 15-годишните. Той сподели, че е подценил нещата и е мислел, че ще успее само с младите момчета. С U15 ще се занимавам аз, като ще ми помагат Катъров и Емил Георгиев. Стефан Николов продължава да води 17-годишните. А през лятото ще направим анализ и ще видим какво е изпълнено.
– Кое е положителното в досегашната работа?
– Привлякохме четири от най-големите фирми в областта да помагат на ДЮШ – “Боровец”, “Мултимес”, “Лайтс” и “Спортно Търново”, а “Девин” ни обезпечава с вода. Имаме собствена сметка на академията и всеки един лев се знае къде отива, харчи се само за децата. От миналата година имаме и изграден фитнес. Помогнали сме за операции на две от момчетата, екипировка, подпомогнахме трима от младите треньори за лицензи. Отделно на обучение бяха изпратени в София трима от треньорите на семинар на Kimet Planning – една от водещите методики в Европа. Имаме приятели, които помагат на двата отбора от елитните групи и втория тим с хранене преди и след мач. За далечните пътувания се спи на хотел – това са неща, които също са важни. Следващата ни идея за развитие на школата е да купим GPS-система, тя измерва няколко компонента в играта, за нея ще се инвестира също от сметката.
– Чуват се критики от страна на футболни хора за представянето…
– Това, което се случва, не е от сега, а се е случвало през годините. Това е един процес, който е от 10-15 години, става дума за факторите база, треньори, родители, ръководство. За да излезе цялата истина за проблемите в школата, аз ще направя всичко възможно след Нова година да се направи един дебат на тази тема. Като ще поканя директорите на школата през тези години – Калоян Чакъров, Сашо Ангелов, Никола Велков и аз плюс треньорите, които са били през тези години при четиримата ръководители. Всеки да си каже гледната точка и да излезе истината за школата и проблемите в “Етър”. Каним и футболните деятели. Да има повече гледни точки, да се поставят въпросите, макар и те да са тежки, и да се разбере каква е истината. Аз мога да кажа за себе си, че работя честно, коректно, никого не съм излъгал и правя всичко за клуба. Не се притеснявам от нищо, защото всичко се прави в името на “Етър”. Нормално е да има и недоволни, няма как всички да са доволни от някого.
Но ми прави впечатление, че един фактор измества всички и това е факторът “родители”. Досега се оправдавахме с базата, че нямаме терени, но факторът “родител” стана водещ. Месят се защо играел този, а не играел онзи, вкарват се интриги. Винаги го е имало, но се увеличава с всяка година. Сигурен съм, че четиримата досегашни директори могат да кажат много интересни неща, които са се случвали, и ще има различни гледни точки. Нека има и фенове на тази среща, поканени са всички! Нека се знае какво и как се е случвало или защо не се е случвало.
Анатоли ПЕТРОВ