Ако сте прочели или поне видели най-новата книга за спорта в старата престолнина – “Футболът в Търново”, на първата й корица е и снимка на двама другари. Застанали един до друг като братя: с тъмни ризи, с кожени ремъци, преметнати през десните рамена, и с кръглата бяла етърска емблема отляво…
Мъжът вдясно е познатият на всички запалени по футбола търновци – Никола Илиев. Един от създателите на “Етър”, първият му вратар, кръстникът на отбора и неуморим летописец на тима, без чийто труд и документално наследство тъй и щяхме да тънем в мрака на незнанието…
Ала кой е другарят му? Човекът с очилца с тънки рамчици а ла Джон Ленън, с високо чело и волево издадена брадичка? Симеон Друмев е.
При внимателното изчитане – дума по дума! – на летописните страници на “Етър” от Анатоли Петров името му се появява няколко пъти. Той не е от игралите в първите търновски футболни клубове през второто десетилетие на отминалия век. Не е и сред първите, излизали на игрищата в двубоите на “Етър”.
Но това не смалява и на йота огромните му заслуги, труд и преданост към футбола в града. Самият Никола Илиев споделя, че най-близките приятели в пионерните години на спорта, в младостта му са Симеон Друмев и Боби Газурков.
Архивите на “Етър” известяват, че на събранието от 18 април 1926-а за домакин е избран тъкмо Симеон Друмев. С 41 гласа от общо гласували 62-ма. На 25 юли същата година в читалище “Надежда” в града е свикан Третият конгрес на БНСФ (Българска национална спортна федерация). Заседанията продължили три дни. Сред делегатите – освен председателя на “Етър” по онова време Петър Патев, избран и за подпредседател на организацията – са и Никола Илиев, Симеон Друмев и Димитър Балтов.
Минали пет лета и зими. И през 1931-ва – пак Общо събрание на “Етър”. Търговецът, така е изписано (б.а. – той продавал в магазина си детски играчки) Симеон Друмев отново е в Управата. На длъжност “завеждащ юношите”. Шест години подир това – през 1937-ма, председател на клуба става заместник-кметът Сава Яранов. А секретар – Друмев.
И тъй – домакин, секретар, делегат на предшественика на Българския съюз за физкултура и спорт…Всепризнати авторитет и признание за добродетелност били необходими за тия длъжности.
Ще притуря още един детайл, с който ни запознава в спомените си Никола Илиев. “Бал маске на СК “Етър” (б.а. – 25 февруари 1926 г., да ви ориентирам във времето, а целта била събиране на средства за клуба). Предстоеше ни къртовска работа по декориране на салона.Съставихме планови скици за това, което трябва да се извърши. Екипът от ентусиасти включваше Кольо Илиев, братята Симеон, Ангел и Сава Друмеви, Богомир Сотиров – ученик, Рашо Маркиза и др. Тавана на братя Друмеви обърнахме на работилница за декоративната украса на салона.
Дървен материал ни дадоха братя Хамамови. Сепаретата повдигнахме с около 1/2 метър от нивото. Всяко сепаре побираше по 6 стола и една маса, а външно ги декорирахме с животни. На балконите трябваше да падне тежестта на украсата. Улесниха ни местни търговци, като ни услужиха с разноцветни килими, които разположихме по цялото пространство на балконите. Помежду килимите сложихме и значката на клуба – “Е” (Етър).
В опора на тавана разпънахме разноцветни гирлянди, кръстосани по целия салон, между тях вмъкнахме разноцветни японски книжни топки, крушки, цепелини, ябълки и др., всичко около 400 броя. Подготовката ни отне повече от два месеца работа. За по-голяма тържественост за първи път ангажирахме представителен джаз-оркестър от София с джаз-бандист Сава Савов – известен тогава в нашия град. За внасяне на порядък в тържеството ръководството на клуба определи за церемониал-майстор на бала Симеон Друмев, въоръжен с жезъл.”
Две важни пояснения.
Далите дървен материал за тържеството братя Хамамови са известни търговци с дюкян на чаршията: почти на средата между източния и западния край на днешната Община. Голяма табела с името на фирмата отдалеч привличала погледите, издигната на няколко метра над тротоара…
А от цитираното разбираме, че Симеон Друмев бил сред още братя със същата фамилия. Но – споменат пръв, трябва да е най-големият, първородният. За тях и за баща им научих още от вълшебния ръкопис на търновеца Христо Будаков “Моето мило родно Търново”. Даден ми преди много години от добрия ми познат, от покойния, за жалост, журналист и колега, поет и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в София Марин Бодаков.
Бай Христо споделя: “…А от отсрещната страна беше колибата на Павел Друмев – търговец на едро и дребно на памучни платове и акционер във фабрика “Света Троица” – по-късно преименувана “Васил Мавриков”. Имаше трима синове – Симеон, Сава и Ангел, и дъщеря Неделя – омъжена за дългогодишния директор на Българска търговска банка Петър хаджи Николов. Съседни бяха вилите на Лазаров, Ралевски, Добревски и много други търновчани. Сутрин рано с кобилици на рамо ранобудни чолакмахаленки, отивайки на пазара, предлагаха пресни зеленчуци и плодове. Два-три файтона минаваха и извозваха мъжете, които отиваха на работа в дюкяните, магазините и учрежденията.”
Във “Футболът в Търново” има и снимка на Симеон Друмев и Никола Илиев от 1974-та. Направена по повод 50-годишнината на “Етър”. Възрастта, естествено, променила ликовете. Но не привела, не скършила приятелството.
Никола Илиев, роден през 1900-та, почина през 80-те. Симеон Друмев е роден малко след него, през 1902 г. а си отива от този свят при нелепа злополука в началото на 80-те години.
Опитах да поизтрия частица макар от мъха на забравата връз името му. Защото то не само е ценно – безценно е…
Иван ТОДОРОВ
сн. Регионален исторически музей и личен архив на М. Ралевска
Текст към снимките:
1. Симеон Друмев и Никола Илиев.
2. Двамата приятели – през 1974-та
3. Вилата на книжаря Ралевски срещу Лозето на Габровски. Непосредствено до нея в местността Качица бил и имотът на Друмеви.





Къде няма да има ток








