6 юли 1924 г. е паметна дата в историята на търновския футбол – на този ден основаният малко преди това великотърновски “Етър” играе своя първи мач под това име!
Въпреки изминалите 100 години много факти от историята не бяха известни досега. Стояли са си в архивите, за да бъдат открити от потомците… Известно бе как клубът е основан през април 1924 г. от обединението на няколко други, за учредителното събрание, как приема името “Етър”. И дотам.
Първите два месеца след основаването явно са преминали в организационни задачи – да се узакони новото ръководство, да се сформира отборът, да се намерят екипи, да се подсигури теренът… Изключително важно за днешните открития обаче се оказва, че в “Етър” започва да се води стриктна документация, най-вече счетоводна – за приходите и разходите. Документите са се запазили до един в архива на един от основателите Никола Илиев. Прилежно запазени и номерирани разписки!
Първият документ под № 1 е от 2 юли 1924 г., с който се възлага на Рашо Петров “рисуване на афиши” за предстоящия мач.
А следващият документ е от ден по-късно и представлява “Бюлетин за продадените билети на СК “Етър” на 3 юли за футболното състезание на 6 юли 1924 г.”.
Именно в неделята на 6 юли 1924 г. етърци играят своя първи мач в историята си. За съжаление – неизвестно срещу кого и как е завършил мачът. Но пък става ясно, че още в дните преди срещата са продадени 200 билета по 4 лв. и общо 800 лв. приходи. Вероятно до и в деня на мача са продали и още билети, така че със сигурност стотици зрители са ги подкрепяли около терена.
Още следващата неделя на 13 юли 1924 г. “Етър” пак е домакин и има мач, за който са отпечатани 50 афиша, разлепени из целия град. На 20 август с.г. пък гостуват на “Спорт клуб” (Трявна).
По онова време вестниците не обръщат внимание на спортните състезания. Да не забравяме, че едва същата година по-късно се основава федерацията и се сформира първият ни национален отбор. Търновските вестници “Борба” и “Ново време” не са публикували нищо – нито за учредяването на “Етър”, нито за мачовете му през първата година.
Прегледахме брой по брой, страница по страница цялата местна преса от онези години. Първите репортажи за срещите на “Етър” са от 1925 г.
Именно през 1925 г. етърци за първи път поставят и официалната емблема на екипите си. Тя е създадена при основаването му година по-рано. Вече сме писали за запазената в архива на Никола Илиев и оповестена преди десетина години от Ангел Ганцаров оригинална рисунка с черен туш на първата емблема. На гърба на листа с мастило е написано името “Рачо Пешев Видинлиев”, а с молив е добавено “1924 г.”.
Автор на самата емблема е самият Никола Илиев, твърди неговият внук Руен Хаджиниколов. Това се потвърди от архива му, в който са запазени няколко различни шрифта на буквата Е, който 24-годишният тогава Кольо Илиев е изпробвал и прерисувал на прозрачна оризова хартия. Накрая се е спрял на шрифта, така добре познат ни днес. Буквата Е е нанесена върху разграфени и номерирани от 1 до 6 квадратчета, за да бъде прерисувана и уголемена.
Емблемата е узаконена и подробно описана в първия Устав на “Етър”, който се съхранява в Регионалния исторически музей във В. Търново в автентичния си вид. В него в чл. 59 е записано: “Официалният клубен знак е два концентрични черни кръга, от които външният по-дебел, а в средата славянската буква “Е”. Емблемата ясно личи и на запазените от онова време снимки. Тя е видна от снимката, която публикуваме – на Симеон Друмев и Никола Илиев, предоставена ни също от РИМ – В. Търново.
“Етър” за първи път поставя емблемата на екипите си през юни 1925 г. Сред многото документи в архива открихме любопитни неща. На 3 май 1925 г. са закупени първите официални фланелки, като са платени общо 1500 лв. Дотогава всеки играе с каквото намери, не е изключено някои да са си пришивали и емблемата.
На 14 май 1925 г. са поръчани “11 кръга от хасе за значки (б.а. – емблеми) на фланелките”, а разписка, датирана на 30 май 1925 г., потвърждава изработката на емблемите за екипите: от “Етър” са платили 165 лв. “за изработка на единадесет значки (емблеми) за фланелки с коприна”. 11 емблеми по 15 лв., общо 165 лв., като сумата е платена от клуба за направата на някой си Ив. Мъглов.
На 25 февруари 1926 г. клубът организира благотворителен бал с маски в читалище “Надежда”, който подготвя повече от два месеца. “На балконите трябваше да падне тежестта на украсата. Услужиха ни местни търговци с разноцветни килими, които разположихме по цялото пространство на балконите. Помежду килимите сложихме и значката на клуба – “Е” (Етър)”, пише в спомените си Никола Илиев.
Анатоли ПЕТРОВ