Млади надежди на “Етър-64” между спорта, педагогиката и медицината

Практика от години е хандбалистките на “Етър-64” да съчетават спорта с учението. Почти всички състезателки на великотърновския тим са студентки или ученички, част от тях и в Спортното училище. Съчетаването на двете неща никак не е лесно и в това е наясно всеки, на когото се е налагало да разпределя времето си между училището и спорта. Всичко обаче е въпрос на желание и добра организация.
Една от студентките в “Етър-64” е Ангелина Симеонова. Тя е от Панагюрище, а във В. Търново е от година и половина, а причината е както хандбалът, така и Великотърновският университет. “Започнах да играя в Панагюрище от осми клас и като завърших училище, трябваше да решавам. В София и Пловдив няма хандбални отбори, а аз искам да играя. Реших да дойда в “Етър-64”, защото той е шампион, тук има по-голяма конкуренция, мога да се развивам. Както и да уча във Великотърновския университет. Спортът е до време, човек трябва да мисли и за образованието си”, казва Ани, както я наричат съотборничките ѝ.
Тя играе като десен гард, но може и отляво. На 20 години е и е висока 180 см. От есента е в представителния отбор на “Етър-64”, казва за себе си, че тренира усърдно и влиза понякога в игра. Признава, че ѝ се играе повече, но това изцяло зависи от треньорката Йонка Генчева.
Във ВТУ Ангелина Симеонова учи “История и Английски език” и е втори курс. За последния студентски празник тя бе избрана да бъде ректор на университета за един ден. “За 8 декември от Студентския съвет ме избраха след един конкурс да бъда ректор за един ден. Бях при ректора проф. Христо Бонджолов. Поговорихме, споделих му какво уча и за проблемите ни. Той разказа за начина на управление, колко трудно е да се поддържа университетът. Облякох ректорска тога, участвахме в официалните прояви. Подписах и една ректорска заповед за обявяване на 9 декември за неучебен ден”, разказва Ани.
Специалността ѝ е педагогическа, харесва ѝ учителската професия. Сега обаче е достатъчно интересно да е студентка. В хандбала има сериозни намерения, мечтае да играе някой ден в чужбина. Засега мисли първо да завърши, после ще решава. Свободното време е малко, но го използва да излиза с приятели. Предпочита да не прави много планове и да стои реално на земята, защото човек не знае какви предизвикателства му предстоят.
Марианна Миланова пък е на 17 години и е в десети клас на ЕГ “Проф. Асен Златаров”, профил “Немски и Английски език”. Нейн преподавател по немски е Елена Кабакчиева. В “Етър-64” е в девойките старша възраст. “Ние сме едни от най-малките, току-що качили се в тази възраст. Спечелихме неотдавна сребърни медали за Купата на България”, казва Марианна и добавя, че има още десет момичета от старшата възраст, които са завършили срока с отличен успех.
Самата тя изучава интензивно немски език вече три години. Всяка година един ученик получава възможността за немска езикова практика в гр. Зангенхаузен (Германия) за два месеца. Живее се в приемно семейство, учи се в немска гимназия. Тази година избрана е Марианна Миланова. Изборът е по успех, има много желаещи, но освен успеха определящи са и извънучилищните изяви. Тя се занимава с хандбал от 7 години, започнала е във втори клас.
“Помогна ми много, защото е изключително трудно да съчетаваш спорт и учене, но всичко е въпрос на много добра организация, да си разпределяш правилно времето. Спортът много възпитава и дисциплинира. Остава ми свободно време и за личните ми интереси, но всичко е до организация”, споделя Марианна. Засега движи едновременно хандбала и ученето, но смята да следва медицина. Родителите ѝ са от В. Търново, ветеринарни лекари, но момичето иска да учи хуманитарна медицина в Германия.
Има време за всичко, но трябва да знаеш как да съчетаваш нещата, казват Ангелина и Марианна. Изисква много усилия, но дава ред предимства и най-важното – изгражда характер.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. Даниел ЙОРДАНОВ