Какво видяха в непознатата Русия хилядите фенове

Във футбола и спорта има политика и това е повече от ясно. Неслучайни са битките за домакинство на Световни първенства и Олимпиади, хвърлят се огромни ресурси за показ пред света и преследване на по-далечни цели. Русия се постара да направи лице за пред стотиците хиляди фенове, които я посетиха. Кога друг път мексиканци, аржентинци, американци, пакистанци, англичани и какви ли не ще се изсипят в тази доста затворена за света страна…
Разбира се, няма как да покажеш само хубавото, вижда се всичко. Разлика туристите видяха дори между Москва и Петербург и останалите градове домакини, да не говорим за реалната действителност в малките градчета и села.
Въпреки всичко гостоприемството на Русия впечатлява чужденците – а сред тях има както невзискателни от Латинска Америка, така и живеещи комфортно европейци. Много фенове са тук за целия месец, като си планират престоя да им излезе евтино, като максимално повече нощи са в безплатните влакове между градовете. Някои дори спят по подовете в приемни семейства. Архитект от Тайланд се похвали, че е стигнал от Москва чак до Красноярск и Иркутск, а всичките му разходи за месеца не надхвърлят 600 долара. Мексикански туристи обаче споделиха, че за три седмици ще похарчат по $ 5000. Тук срещнах и хора, които са напуснали работата си и са взели заем, за да дойдат на световното, пък после ще му мислят.
Разбира се, обикновените руснаци правят всичко възможно да “заработват” от шампионата, но това е присъщо далеч не само на тях. Мнозина московчани през юни и юли се изнесоха по вилите си, като дават апартаментите си под наем, в тях спят по 10-12 чуждестранни фенове. От доверчивостта им се възползват главно таксиджиите и ресторантите. Чуят ли чужда реч, “бакшишите” искат в деня на мача за краткото разстояние от “Лужники” до Тверской по 6000 рубли (почти 100 евро). Че понякога дори и на самите московчани им става неудобно и правят забележки на таксиджиите в защита на чужденците. В някои ресторанти пък има менюта на руски и на английски, съответно с различни цени. В Петербург стана и скандал, след като барман поиска на египетски турист 1000 евро за два коктейла, но гостът после моментално се оплака в полицията.
Обслужващият персонал по заведенията хич не си пада по английския и си кара само на руски език. Бях свидетел как в една закусвалня машината за кафе не работеше, но кой да обясни на горките гости. Приближава се испански младеж и иска да си поръча кафе, касиерката процежда: “Кофе нет!”. Испанчето пак сочи към машината зад нея, насреща получава свиреп вик “Не работает!” и продължава да гледа недоумяващо… Доста далеч от отношението в Европа.
И все пак това са единични случаи. Гостите са наистина очаровани от Русия, защото тя се оказва близка до представите им за нормална страна (не знам как ги обработват в техните държави). Забавно беше да се прочете материал във “Вашингтон пост”, в който авторът е удивен, че животът по нищо не се различава от този на американците. “Същото е – сутрин добре облечени хора забързано в метрото пътуват за работа, младежите са в дрехи с познатите марки и смартфоните в ръцете им, по нищо не се отличават от нашите”, пише американацът, сякаш хлапетата трябва да са на главата с будьоновка с червена петолъчка…
Организацията на първенството е перфектна. Охрана има навсякъде, но не прекалено, и е дискретна. Проверките на входовете са за оръжие, забранени предмети и алкохол, но не предивзикват големи опашки. Навсякъде има приветливи младежи доброволци, които са готови да упътят феновете, метрото, с едни от най-красивите станции в света, работи перфектно, вкусна храна и студена бира има в изобилие. Какво повече му трябва на един фен? Е, и футбол. Доста поуморени отбори фаворити вече си тръгнаха, но интересните битки за титлата тепърва предстоят.
Анатоли ПЕТРОВ
Санкт Петербург
сн. авторът