В две паралелни посоки – баскетбола и правото, вижда живота си занапред младият баскетболен талант Георги Павлов. 18-годишният великотърновец, който тази година завърши Американския колеж “Аркус”, вече е приет “Право” в Софийския университет и от началото на октомври ще трябва да съчетава две неща, на които е отдаден от малък. При това – с амбиции за сериозна реализация.
Спортът винаги е бил един от приоритетите на Жоро, който в началото трябва да прави труден избор между футбола и баскетбола. Самият той е от спортно семейство – баща му Петко Павлов е бивш футболен съдия в “А” група, сега делегат и управител на ОП “Спортни имоти”, а по-големият му брат Михаел е бивш футболист в “Етър” и настоящ перспективен рефер.
Георги обаче от 10-годишен се ориентира към баскетбола. Първият му треньор в “Етър-49” е Виктор Крушев, който води неговия набор 2000 г. След това започва да тренира и с по-големите при Станислав Балъков, а от 14-годишен вече е при Ивайло Стоименов. Висок е 191 см и играе на позиция гард.
“Обичам много и футбола, но баскетът наистина е специфичен. Много бърза игра, изисква постоянно движение и мислене, има много повече тактика. Трябва да си и висок, и физически здрав. По-комбинативен спорт е”, казва Жоро. Самият той е фен на “ЛА Лейкърс”, идол му е Коби Брайънт. От европейските отбори е за “Реал” (Мадрид), както и във футбола. Но баскетболът в Европа е различен, докато в Щатите е повече бизнес и шоу за феновете, твърди младежът и признава, че гледа постоянно НБА, като често му се случва това да е в малките часове на нощта, когато са мачовете. Иначе у нас и в баскетбола, и във футбола е ревностен фен на “Левски”.
С баскетболните тренировки бързо започват да идват и успехите. Още първата година с Виктор Крушев се класират за финалите в Самоков, а следващия сезон стават четвърти в България с набор 1999 г., като на полуфинала отстъпват на домакините от Русе. Най-големият им успех с “Етър-49” е третото място в страната през 2013 г., като за 3-4 място бият “Лукойл”.
Жоро започва да играе с още по-големите – набор 1998 г., поканен е в националния отбор за кадети, с който участват на Балканиада в Букурещ. Паралелно играе и за училищния тим на АК “Аркус”, където обаче няма партньори освен Георги Обретенов и буквално сам трябва да прави играта. Капитан е на отбора и негов голмайстор. Два пъти стават областен шампион по баскетбол в ученическите игри, а веднъж и общински шампион по футбол, където Павлов играе като нападател.
Логично в професионален план спортната му кариера продължава при мъжете. Миналата година играе с “Шумен” е в “А” група (втората дивизия у нас), после доиграва сезона в Пловдив. От тази есен вече е в мъжкия отбор на “Троян”, също в “А” група, като треньорът им настоява да го привлече. Ще пътува само за мачовете и контролите, като паралелно с това ще играе и при юношите. Клубът е първа крачка в мъжкия баскетбол, амбицията на Жоро е до 2 г. вече да играе в Националната баскетболна лига.
Основното си време обаче ще трябва да отделя за правото. Георги Павлов признава, че от малък иска да стане адвокат. Затова и след средното образование кандидатства “Право”, редовно обучение, в Софийския университет. Рискува доста, защото решил да кандидатства единствено там, без да си оставя други варианти. Причината е проста – нивото на обучение там е най-добро. Конкуренцията е силна, т.г. са засилили трудността на изпитите, но Жоро е приет. Впрочем, юристи са и Ивайло Стоименов, и Мартин Дурчев. Мартин му е любимец от българските играчи, правил е много индивидуални тренировки с него. Дължа много и на тримата си треньори – Ивайло Стоименов, Виктор Крушев и Станислав Балъков, добавя Жоро Павлов.
Две са амбициите му – да стане адвокат и някой ден да играе баскетбол в Европа. На какво равнище? Докъдето му стигнат силите, но целта му е Евролигата. “Нивото е извънземно и трябва да работя много, за да стигна дотам. Ще дам всичко от себе си и с труд и малко късмет мога да го постигна”, казва младият талант.
Наясно е колко ще е трудно да съчетава двете неща, но спортът е до 35 г. и човек трябва да мисли за бъдещето си. Освен всичко по-нататък може да се насочи и към спортния мениджмънт. Няма да е лесно, но нали човек е голям колкото са големи мечтите му…
Анатоли ПЕТРОВ
