Представянето на великотърновския плувец Любомир Епитропов на Европейското първенство по плувни спортове в Белград наистина може да се определи като историческо. В рамките на едно състезание той счупи собствения си национален рекорд, постигна историческа европейска титла за България и си гарантира участие на Олимпиадата в Париж.
25-годишният великотърновец стана шампион на 200 метра бруст, като финишира за 2:09.45 минути в 50-метровия басейн. Любопитното е, че той раздели титлата с шведа Ерик Першон, който завърши с абсолютно същото време. На трето място след тях остана Ян Калушовски от Полша. Всъщност догонващ бе именно българският национал, който бе шести на половината дистанция, трети на последното обръщане и направи мощни последни 50 метра, които го изведоха драматично до златото.
Епитропов е роден на 27 април 1999 г. във Велико Търново и започва да тренира през 2009 г. От малък е атлетичен, на първата тренировка треньорката му казва, че е “роден брусист”.
Кариерата му бележи непрекъснат възход. През 2019 г. заема 25-о място на Световното в Гуанджоу (Китай). На Европейското първенство в Будапеща през 2021 г. се класира на 13-о място на 200 м бруст и на 15-о на смесена щафета 4х100 м. Всъщност предстоящата Олимпиада ще бъде втора за Любо Епитропов след участието му в Токио през 2020 г. Там той се класира за полуфиналите на 200 м бруст с нов национален рекорд от 2:09.68 минути, но не успя да намери място сред най-добрите осем в дисциплината си. Полуфиналът му обаче беше първи за България в плуването на форум под петте преплетени кръга от Пекин-2008, когато Михаил Александров се нареди 11-и на 100 м бруст.
През 2022 г. Българската федерация по плувни спортове го обявява за най-добър плувец на България за годината.
Така се стигна и до изключителната му победа на Европейското в Белград преди броени дни. Показателно е, че титлата му е втората за България в 50-метров басейн след златото на Таня Богомилова на 200 м бруст през далечната 1985 г.
Любомир Епитропов бе приет във вторник от кмета на старата столица Даниел Панов, който му връчи Старопрестолна грамота и почетен знак “Златна перпера” – реплика на царска монета от времето на цар Иван Асен II. Градоначалникът му подари и виолетовото знаме на Община Велико Търново със заръката да го развее гордо на предстоящите след месец Олимпийски игри.
Европейският шампион сподели емоциите и очакванията си в специално интервю за “Янтра ДНЕС”.
– Любо, поздравления за големия успех! Как се чувстваш като първенец на Европа?
– Първо благодаря и се чувствам много щастлив, че успях да донеса за България този исторически успех. Винаги е била една от мечтите ми да чуя националния химн. Нямаше значение на какво първенство – Европейско, Световно, Олимпийски игри, това е една от мечтите ми и сега се сбъдна. Надявам се това да е само един от многото нови успехи и се надявам всички мои съотборници и подрастващите да носят по-добри и по-големи радости на хората.
– С каква нагласа тръгна за Европейското първенство и очакваше ли това, което се случи?
– Тръгнах с нагласа за покриване на олимпийския норматив. Бях се подготвил доста добре. На самото състезание стана ясно, че ще мога да се боря може би за тройката, за медалите. На финалното плуване вече знаех, че имам реални шансове. Така че там просто дадох всичко от себе си и нещата се получиха добре.
– Стартът ти беше по-бавен и изкова победата в последните метри…
– Бях шести на стоте метра, трети преди последното обръщане. Но аз просто разпределих силите си, може би малко по-добре от останалите. Разпределих самите 4 по 50 метра абсолютно равномерни, докато другите просто тръгват малко по-бързо и не могат да завършат с такава честота.
– Победата ти изненада ли беше за твоите конкуренти?
– Не мога да кажа, не съм ги питал дали са изненадани. Аз бях просто доволен, че успях да се класирам за втора Олимпиада, успях да спечеля медал за България. Това е също първи мой медал на голям форум.
– Често ли се случва в плуването златният медал да бъде разделен с абсолютно еднакви времена? Фактът, че разделихте победата с шведа Першон, никак не намалява успеха…
– Не, не го омаловажава, даже съм доста доволен. Аз на едно интервю споменах, че Ерик е наистина много добър спортист. Той е финалист на миналата Олимпиада, има медали от световно и европейско първенство. Но и за двамата това е първи златен медал от голям форум, така че и двамата бяхме доста доволни да споделим тази радост.
– Любо, нужна ли е по-голяма подкрепа от страна на държавата за спорта, за да има много повече успехи като твоя?
– Държавата, плуването и спортът като цяло мисля, че се подобряват в последните години. Разбира се, има какво още да се желае, но ако нещата продължават по този начин, мисля, че има добро бъдеще за спорта в България.
– Какво очакваш на Игрите в Париж?
– Тръгвам без някакви специални очаквания. Надявам се да успея да покажа най-доброто от себе си, да подобря своето време и каквото класиране донесе това ще е добре. Шансовете за финал не са толкова големи, дори бих казал, че са малки, но аз ще направя всичко възможно в предстоящите дни за подготовка и на самата Олимпиада.
– Разкажи малко повече за себе си, откъде тръгна в плуването?
– Тръгнах от “Етър”. Това беше първият ми отбор с треньор Роза Георгиева. Записаха ме родителите ми на плуване. Първите няколко години бяха по-леки, но това е нормално при подрастващите. През 2013-2014 г. започнах с по-сериозно трениране, дойде първият ми национален лагер в Камчия. И оттогава започнах по-сериозно да се занимавам и фокусирам в спорта. После преминах при Николай Вакареев във “Вихрен” (Сандански) и сега продължавам с него. Заминах за Щатите, за да следвам в Университета в Тенеси кинезиология. Завърших и мисля да специализирам, но още не съм решил дали тук ,или там и още какво ще е.
– Олимпиадата е най-близката ти цел, а по-нататък как ще продължи кариерата ти?
– Мисля, че ще се пробвам да тренирам и за следващата Олимпиада. Но тя е доста далеч в бъдещето, така че ще карам година след година и ще видим как се чувствам, как вървят резултатите, дали още имам такова желание. Занимавам се с плуването, защото за момента го обичам и ще го правя, докато продължавам да го обичам.
Анатоли ПЕТРОВ, сн. Р. ГРЪНЧАРОВ и личен архив