Клуб Седем продължава поредицата срещи с хора на изкуството, науката, спорта. Пореден гост бе легендата на “Етър” Красимир Балъков, а интересният разговор тръгна от началото на кариерата му и стигна до настоящите му амбиции начело на “виолетовите”. Днес гост в Клуб Седем пък ще бъде Ивайло Йорданов. Срещата с Балъков започна с едноминутно мълчание в памет на Трифон Иванов, който си отиде точно преди две години.
Васил Матев ми даде първия тласък
Първият ми треньор беше Васил Матев. Той се държеше към всички еднакво, искаше всеки от нас да стане футболист и даваше всичко от себе си. Искаше да се развиваме и като хора. От година на година се виждаше, че в мен има някакъв талант, който се развиваше. Аз обичах футбола както човек обича родителите си, за мен той беше нещо много важно. С всяка година растях, казва Балъков. Той дебютира в “Етър” през пролетта на 1983 г. От първия си мач си спомням, че беше в Шумен. Някои като мен, Киряков и Трифон, влязохме доста рано в мъжкия футбол, на по 16-17 години, почти деца за тогавашното време. Имахме идоли – Цингов, Лъхчиев, Бойко Димитров, Калчев, Велков, Емил Димитров и много други. Нормално беше да бъдем притеснени, но те ни приеха като бащи, имаше майтапи, чистехме им обувките по традиция, но всичко това беше възпитание за нас, сподели Бала, като разказа и много любопитни спомени и истории, особено с Георги Цингов.
С Моуриньо и до днес сме приятели
В онези години трябваше да станеш на 28 г., за да можеш да излезеш в чужбина. У нас пътят ни стигаше до ЦСКА или до “Левски”. Моят баща беше левскар и аз напук станах от ЦСКА, признава Краси. Той се връща и към спомена как през 1990 г. Велико Търново застана зад него и го върна за шампионския сезон. Тогава подписах личен договор с “Лариса” (Гърция) благодарение на Цингов, но докато клубовете се разберат, подписах и с ЦСКА. Отидох с тях на подготовка във Франция, треньор беше Димитър Пенев. Работата ми с Георги Василев обаче беше много ползотворна и реших да остана в “Етър”. “Лариса” благоразумно се отказаха, но винаги ще съм благодарен на ЦСКА и държа на тях, защото, ако те не бяха оттеглили договора си с мен, аз щях да почивам 2 години. Но пропуснах само 4 мача от шампионския сезон на “Етър”. После дойде трансферът в “Спортинг”, 1.2 млн. долара беше огромна сума, клубът се издържаше дълго време с тези пари.
В Лисабон имам 4 сезона, там бяхме с Луиш Фиго, който беше едва 19-годишен, Пауло Соуза, Гомеш, Ивайло Йорданов… Тогава там беше и Жозе Моуриньо, който беше преводач на Боби Робсън. С Моуриньо сме много добри приятели, за мен той е един изключително интелигентен човек. Мнозина го смятат за арогантен, но ако го познавате отблизо, ще разберете, че е много човечен.
Най-ценният гол
на Балъков
Ако трябва да откроя един от най-добрите си спомени, това беше през 2001 г., когато с “Щутгарт” се борехме за оставане в групата и играхме с “Шалке 04” в предпоследния кръг. При наша победа – ние оставахме, а при тяхна – те ставаха шампиони. В труден мач при голяма жега в 90-ата минута успях да вкарам буквално със затворени очи и ги бихме с 1:0. Никога няма да забравя този момент. Ако бяхме изпаднали, бюджетът ни щеше да намалее наполовина и много хора трябваше да бъдат съкратени. В последния кръг “Шалке 04” победи у дома и вече празнуваше титлата, а “Байерн” правеше само реми в Хамбург, но в 94-ата минута баварците вкараха гол и станаха шампиони.
Много хубави моменти съм имал и в националния отбор. Например срещата ми с Диего Марадона през 1994 г. на световното, макар че не игра срещу нас. Той е един от най-големите футболисти в света. Наричат Димитър Пенев Стратега и това говори най-добре за него, той умееше да подходи към всеки от нас по различен начин. С него винаги беше много интересно. Ако беше друг треньор с нас на САЩ-94, нямаше да постигнем тези успехи.
Футболът в последните години се промени много. Сега социалните мрежи са много определящ фактор, медиите също влияят много. По наше време това го нямаше. Това много влияе на един 20-годишен играч. Футболът стана много по-комплициран от един спорт и трябва да си много устойчив още на 20 години, затова децата трябва да се възпитават още на 13-14 години. Вече се залага на все по-млади и по-млади футболисти.
Амбициите начело
на “Етър”
Миналата есен “Етър” игра приличен футбол, не успяхме само да съберем достатъчно точки. Затова се наложи да направим промени и да се стабилизираме. Подготовката мина по най-добрия начин, футболистите са готови. Променихме и системата, която пасва на качествата им и е по-разчупена. В момента най-важното е да печелим точки и да се стабилизираме, за да можем после да надграждаме игрово. Затова призовавам към търпение, разчитаме много на публиката. Мачовете ще бъдат трудни и много равностойни. Пред празен стадион не се играе футбол, играчите трябва да усещат емоцията и ще се борят до последната секунда. Имаме добра основа, за да започнем сезона добре.
Бюджетът на клуба е същият, много леко се е повишил. Не ни позволява да се борим за нещо повече от оставане в групата. Колкото и не искаме да е така, знаете, че по цял свят на челните места са отборите с най-голям бюджет. Много рядко се появява някой като “Лестър” за един сезон да изскочи нагоре, но това е за кратко. Дошъл съм с моите познания, но и с ясната мисъл, че от днес за утре нищо не може да стане и нещата трябва да се правят крачка по крачка. Доволен съм, че и хората в клуба опитват да се променят и влизат в моя ритъм на работа, защото с мен не се работи лесно.
За базите и школата
Без управата на града и местния бизнес не можем. Срещаме голяма подкрепа, но ни трябва още по-голяма. Болната тема са базите, надявам се да се направи нещо и това би било голяма крачка напред. Ножът е опрял до кокала и се търси активно решение. Трябва да се направи изкуствен терен до Спортното училище и още един терен за школата, както и минибаза за първия отбор – с изкуствен и естествен терен и малка постройка. Сигурен съм, че скоро ще има резултати, казва Балъков.
Явно се оказва, че можем като град и общност, но трябва да дойде голяма фигура като вас, за да се обединят хората около нея, заявиха от своя страна феновете.
Ще погледна по-задълбочено и към играчите от школата. На Кольо Станев му даваме шансове да се готви с нас, дано остане тук, защото има добър талант. И на мен са ми дали шанс така навремето. Най-добрите бекове са бивши халфове. Той ми напомня малко на Филип Лам – нисичък, повратлив, с демараж, но на Кольо му трябва време и най-вече – да се работи с него.
Излизаме в събота за победа срещу “Септември”. Добър отбор са, но у футболистите не трябва да има притеснение и страх, да имат самочувствие, да се борят и да спазват тактическите задачи. Прогнозата ми за първия мач? Победа, победа, победа. С 1:0, но победа, завършва Красимир Балъков.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. авторът
