Дълго време се смяташе, че началото на футбола в старата столица е положено през 1909 г. Всъщност първите си стъпки в България най-обичаният спорт прави в последното десетилетие на 19-и век, а първият футболен тим в Търново е създаден още през 1895 г.

Старопрестолният град има сериозен повод за гордост, защото именно великотърновец е основоположник на спортното движение в България. Това е Георги Живков – бележит българин, учител и революционер, строител на държавността след Освобождението, първият кмет на Търново, три пъти председател на Народното събрание.
През юли 1893 г., когато той е министър на просвещението, при едно от посещенията си в швейцарския град Лозана, е възхитен от видените умения на местните учители по телесно възпитание (гимнастика). И отправя писмена молба до Кантоналната гимнастическа организация в Лозана в страната ни да бъдат изпратени 9 спортни педагози, които да положат основите на спорта и спортното образование у нас. Молбата е удовлетворена и на 17 май 1894 г. те пристигат в България (б.а. именно тази дата днес се чества като Ден на българския спорт).

Имената на трима от тях са по-известни на широката общественост – Луи Айер, Жорж де Режибюс и Шарл Шампо, който е и първият български участник на Олимпийски игри. Но редно е да споменем и останалите Даниел Бланшу, Жак Фардел, Август Векер, Виктор Роберти, Емил Кюпфер и Алоис Бюнтер.

Всеки от тях е насочен в различни училища в девет български града. В търновската Мъжка гимназия “Св. Кирил” пристига 31-годишният Алоис Бюнтер и започва работа като учител по физическо възпитание. И разгръща широка дейност не само като преподавател, а и като обществен деятел и спортист. Досега се знаеше единствено, че полага основите на гимнастиката в Търново. Не само! Именно роденият през 1863 г. в Енетбюрген швейцарец Алоис Бюнтер е човекът, който запалва искрата по футбола сред младите търновски юноши. Колегите му също не стоят със скръстени ръце. Още с идването си Жорж де Режибюс въвежда първите игри по футбол във Варненската мъжка гимназия, а Луи Айер в гимназията “Найден Геров” в Лом.

В тази първа година Алоис Бюнтер основава в Търново дружество “Борец” (1894). Учениците играят не само гимнастика, но и се запознават с модерните тогава игри като футбол, бокс, хазена, гребане, пързаляне с кънки. Да и футбол! През 1895 г. Бюнтер съставя свой футболен отбор, посочено е в книгата “Телесната култура в България 18781918 г.” Именно така е упоменат в архивите: ученически футболен отбор от Търновската държавна мъжка гимназия “Св. Кирил” (Търново) с ръководител Алоис Бюнтер.
По инициатива на учителите от Мъжката гимназия на 20 октомври 1896 г. е основано Гимнастическо дружество “Търновски юнак” (1896) и става част от Българските гимнастически дружества. Уреждало упражнения и народни игри, езда, плуване и спортни игри, излети и летовища, публични състезания, срещи и събори, участие в народни тържества, организиране на хор и оркестър при дружеството… Бюнтер участва активно и в провеждането на гимнастически събори в Търново, Габрово и Горна Оряховица. За тази цел си купува кон и с него обхожда близките населени места, за да осъществява пропаганда на гимнастиката и в тях. Швейцарецът изучава българските народни хора и ги включва в методите на гимнастиката и в часовете по физическо възпитание. Учениците с удоволствие изпълняват гимнастическите упражнения на висилка, халки и успоредка, за които има създадени добри условия. В Държавен архив В. Търново е запазена автентична програма на “забавителна вечеринка”, състояла се на 7 юни 1897 г. В нея са изброени гимнастически упражнения с гири, с пръчка, с байрячета…

Но да се върнем към футбола… През същата 1897 г. Алоис Бюнтер заедно с колегата си Жак Фардел публикуват в сп. “Училищен преглед” първите правила на футболната игра! Успях да открия тази книжка № 3 на списанието, правилата заемат цели 4 страници.

Ритни топъ (Фут болъ)
“Тази игра, една от най-живите и която съдейства най-много за утвърждаването на тялото, може много лесно да се научи. Играчите имат за задача да прекарат една голяма топка през едно завардено място на противния лагер. Тая игра се играе на равно място, покрито с трева. Игрището трябва да бъде от 180 до 90 метра дълго и от 90 до 45 метра широко. Всяка страна трябва да има от 10 до 15 играча, които се управляват от един войвода. Игрището която има правоъгълна форма и се очертава с бразда или с боя. На ъгловите на игрището се забождат четири малки знамена, а в средата на късите страни на правоъгълника се забождат на едно разстояние от 7 метра един от други два пръта, високи около 2,5 метра. Върховете на тези пръти се съединяват с една опъната връв. За да си спечели една игра, топката трябва да премине под връвта”, пишат Алоис Бюнтер и Жак Фардел.
Те обясняват, че “топката за играта “ритнитоп” може да се направи като се вземе един по-правилен волски мехур и му се ушие един калъф от кожа или просто от по-дебела аба. На калъфа се оставя един отвор, през който се пъха мехурът и се надува. Този отвор се затяга с връв”.

Да, такива са били футболните топки в онези години у нас. Но двамата швейцарци поясняват, че има и истински футболни топки и дори посочват два адреса във Виена, Австрия, откъдето могат да се доставят истински топки. Продължават с правилата, в които е посочено какво е тъч, какво е корнер… “Изрично е запретено да се бара топката, да се удря или да се хваща с ръка. Само пазачът на целта има право да се ползва с ръце да не пропусне топката да мине през целта, но той няма право да я носи от едно място на друго. Запретено е да се спъва противника, да се рита, да се блъска и да се задържа. Изкуството в играта “ритнитоп” не е толкова в умението да се рита топа по-далеко, колкото в сръчността на играча да я кара с малки удари към целта на противника. В такъв случай играчът трябва да бъде хладнокръвен, хитър и сръчен.”

Швейцарците внасят в България и първите спортни уреди, включително и футболни топки. Алоис Бюнтер има три дъщери, родени в Швейцария – Алма, Фрида и Луиза, а в Търново се сдобива и със син Зигфрид-Ото, който е роден в нашия град с българското име Асен! Режибюс обаче се прибира в родината си и Алоис Бюнтер по негово желание през 1900 г. е преместен от Търново във Варна. Там работи до края на живота си и умира 71-годишна възраст на 13 март 1934 г. Погребан е в Морската градина с високи почести.

Така още преди да е изтекъл 19-и век, искрата в старата столица вече е запалена…

Анатоли ПЕТРОВ
(откъс от книгата “Футболът в Търново. От зората до възраждането (1895-1957)