Футболните дербита между Велико Търново и Горна Оряховица винаги са имали особен колорит. Съперничеството между двата града е такова, че носи особен заряд и мачовете винаги са били много здрави и въпрос на престиж и доказване както за играчите, така и за привържениците по трибуните. Десетки са и футболистите, които са легенди и на двата клуба, въпреки че това винаги се е приемало по-болезнено от феновете. Най-ярките имена са тези на Стефан Лъхчиев, Никола Велков, Бончо Генчев, Валентин Игнатов и много други.
Точно 104-годишна история имат дербитата между отборите от двата града. Като се започне още от 1920 г., през цялото това време те са играли на всички нива и в аматьорския, и в професионалния футбол.
Но на най-високо равнище дербитата са от 1987 до 1995 г., когато “Етър” и “Локомотив” (ГО) се засичат в елитния футбол. Цифрите в тях категорично са в полза на “виолетовите”, които от 16 мача са спечелили 9, три са равните, а са загубили само 4 (обща голова разлика 30:12). Етърци имат 6 победи у дома и 3 в Горна Оряховица. И четирите им минимални загуби са при гостувания, което означава, че “Локомотив” никога не е печелил мач на стадион “Ивайло” в елита!
Едни от най-ярките обаче са двете победи на “Етър” с по 4:0 на стадиона на “железничарите”. Първата става факт на 28 август 1988 г. – сезонът, в който “виолетовите” за първи път печелят бронзовите медали. На стадион “Димитър Дюлгеров” идват 18 000 зрители, мачът се играе на електрическо осветление. Още в 4-та минута е отсъден пряк свободен удар за етърци на 30 метра от вратата и Бончо Генчев с нисък удар промушва топката покрай стената в левия ъгъл на вратаря Данков – 0:1. В 21-та минута Петьо Рашев получава червен картон, но и с човек по-малко надмощието на “болярите” е осезаемо. В 55-ата минута Преслав Гетов удвоява резултата, а в края на мача се стига и до разгром. Току-що влезлият като резерва Захари Минчев в 83-та минута забива и трети гол, а малко след това отново Бончо Генчев се откъсва срещу вратаря и мушва топката в ъгъла за крайното 0:4.
В този мач за “Локо” (ГО) играят: Данков, Манолов, Минчев, Л. Гавазов (59 Русев), Червенков, Михайлов, Илиев, Ц. Гавазов, Печикамъков, Дойчев, Чавдаров (46 Велинов). За “Етър” излизат: Донев, Ем. Димитров, Първанов, Цветанов, Матеев (64 Банков), Рашев, Б. Генчев, Георгиев, Балъков, Киряков, Пр. Гетов (82 Минчев).
В реванша напролет “Етър” отново разгромява горнооряховци с 4:1 с нови два гола на Бончо Генчев и по един на Краси Балъков и Преслав Гетов (за гостите Русев) и печели за първи път в историята си бронзовите медали.
Най-сладката победа за великотърновските фенове обаче е на 16 март 1991 г., защото тя ознаменува и шампионската титла на “виолетовите”. 9000 души има на мача, а съдия е Костадин Пързулов. Украинският таран Игор Кислов открива за гостите още в 10-ата минута, а историята отпреди три години куриозно се повтаря. Отново етърци получават рано червен картон (на Цветомир Първанов в 30-ата минута), но отново са безпощадни и след почивката нанизват нови три гола. Георги Попиванов удвоява резултата в 59-ата минута.
Най-красивият момент в мача идва в 73-та минута, когато Бончо Генчев поема топката още в противниковата половина, напредва на скорост и търси Димов на десния флаг. Получава отличен пас и с фамозна странична ножица покачва на 0:3. Разгрома оформя отново направилият отличен мач Игор Кислов в заключителните минути на мача. Това е 19-ият кръг на първенството – с тази победа “Етър” за първи път оглавява класирането и не изпуска първото място до самия край, за да триумфира със златните медали.
Мненията след мача
Бончо Генчев:
“Този красив гол беше от заучено положение. При комбинация по фланговете всеки от нас си знаеше мястото. Заложено е в тренировките, работя по техническите прийоми. Важно е как ще ми подадат топката, видяхте как фино и точно ми подаде Сашо Димов. Така че не забравяйте и съавтора – без подходящо извеждане няма и точен ефектен завършек. Има и нюх в цялата работа – яви ти се ситуация, длъжен си да реализираш… А мой еталон е не друг, а самият Уго Санчес. Гледам го много на видео, възхищавам му се на левачката, аз сега все още предпочитам да бия с десния крак.”
Георги Попиванов:
“И моето попадение бе отработена в учението комбинация. Важна е убедеността, че ще вкараш. Проданов така отигра топката и ме намери, че аз просто бях длъжен да я пратя в мрежата. Мисля, че донякъде действам и по интуиция. А многото ми картони са плод на огромното ми желание да се изявя и да наваксам това, което пропуснах, докато станах титуляр в отбора.”
Мачът
16 март 1991 г.
Стадион “Д. Дюлгеров” (Г. Оряховица), 9000 зрители
Съдия: Костадин Пързулов
“Локомотив” (ГО) – “Етър” 0:4
Голмайстори: 0:1 Игор Кислов (10), 0:2 Георги Попиванов (59), 0:3 Бончо Генчев (73), 0:4 Игор Кислов (82)
“Локо” (ГО): Арсов, Зафиров, Л. Гавазов, Манолов, Минчев (46 Ганев), Ангелов, Йорданов, Велев, Гюджеменов, Мустафов, Ц. Гавазов (28 Маринов).
“Етър”: Николай Донев, Пламен Проданов, Цветомир Първанов, Цанко Цветанов, Ангел Червенков, Сашо Димов, Бончо Генчев, Адриян Гайдарски (70 Генчо Генчев), Георги Попиванов (80 Сашо Христов), Илиян Киряков, Игор Кислов.
Анатоли ПЕТРОВ, сн. личен архив
