От 1 януари 2026 в България започва постепенната смяна на националната валута българския лев с еврото. Това се случва в една доста драматична ситуация, при която една част от хората са против тази смяна, други са “за”, а трети признават, че им е безразлично, защото нямат спестявания. През последните дни в медиите финансови и икономически експерти изказват своите мнения и предположения за това как ще се развива страната ни след смяната на лева с еврото. Който каквото и да говори, точна прогноза не може да бъде дадена, защото никой не може да каже как ще се развие финансовата и икономическата ситуация в България след шест месеца.

“Янтра ДНЕС” се опита на базата на изказаните различни експертни мнения и на базата на експертните анализи в конвергентния доклад да посочи възможните плюсове и минуси от въвеждането на еврото като парична единица.

В конвергентния доклад не са спестени възможните рискове за България след смяната на лева с еврото. Един от основните потенциални рискове, които са посочени, е свързан с повишаването на цените за сметка на заплатите, а оттам и на инфлацията в страната. Като негативни фактори в доклада се посочват: високите разходи за единица труд и постоянен недостиг на работна сила, ниските заплати, влошаване на конкурентоспособността на цените на българските стоки и услуги в сравнение с европейските и тяхното качество на предлагане.

Особено място е отделено на качеството на институциите и управлението в България. Те са определени като едно сериозно “предизвикателство, което би могло да подкопае икономическата устойчивост на страната. Сред предизвикателствата, които могат да се проявят, са бизнес средата, данъчното законодателство, корупцията, прозрачността и независимостта на съда и достъпът до онлайн услуги. “По-слабо развитата институционална рамка може да ограничи растежа на производството, да се отрази на способността на България да обслужва дълга си и да усложни икономическото приспособяване”, се посочва в доклада. Препоръките са България да намали корупцията, да осигури независима съдебна система, да модернизира инфраструктурата си и да стимулира родното производство.
Минусите от конвергенцията експертите виждат в няколко посоки. Един от тях е свързан със загубата на монетарна независимост и ограничен контрол върху паричната политика. Така в случай на икономическа криза страната няма да може да девалвира валутата си, за да стимулира износа. Приемането на еврото изисква повишаване на финансовата дисциплина от страна на бизнеса и спазването на абсолютно стриктни правила и закони. А това определено ще е доста трудно за българския бизнес, който е свикнал да търси винаги вратички. Освен това, вероятно ще се наложи държавата да вземе икономически мерки за икономически икономии. Друга сериозна опасност е свързана с ориентирането на бизнеса към реалните пазарни търсения, което може да доведе до много фалити.

Онова, от което се страхуват българските граждани, най-вече е свързано с повишаване на цените на стоките и услугите. Дават се примери и с други държави при смяната на националната им валута с евро. В доклада тази възможност е отчетена като потенциална, но успокоенията са, че до

няколко месецa след конвергенцията
ситуацията с цените ще се стабилизира.

Опитът с въвеждане на еврото в останалите държави показва, че е имало увеличаване на цените с около и до 1 %, но временно. Не бива да се забравя обаче, че в България от дълги години съществуват неофициални браншови картели на производители и търговци, които реално диктуват цените на пазара. И ако те решат да вдигнат изкуствено цените на продуктите си, единствено държавата може да ги спре с рестриктивни мерки и санкции. Като се има предвид, че досега държавата не е предприела никакви мерки в помощ на потребителите срещу картелите, едва ли би го направила и в бъдеще.

Друго сериозно притеснение на българите е, че след въвеждането на еврото те ще обеднеят. Този въпрос обаче не зависи толкова от вида на националната валута, а от други фактори. В страни като Хърватия доходите на гражданите са се увеличили, а в Италия обратно – те са намалели.

Сред плюсовете от приемането на единната европейска валута се сочат: икономическата и финансовата стабилност на страната, разширението на пазара за български стоки и услуги в Еврозоната, както и привличането на повече чуждестранни инвеститори в България. За да се случи това обаче, отново ще е необходимо държавата да си влезе в ролята и да осъществява строг контрол върху икономическата и бизнес ситуацията в страната. Нещо, което досега като че ли не беше в нейните приоритети. Безспорно положително е, че българският бизнес ще има достъп до повече финансови услуги, предлагани от европейските банки и други финансови институции.

Един от сериозните плюсове от приемането на единната европейска валута е свързана с туризма. За пример се сочи Хърватия, където приходите от туризъм са се увеличили след въвеждането на еврото. През последните 35 години обаче България направи и продължава да прави всичко възможно да съсипе природата си и да превърне така търсения по света екологичен туризъм в бетонен, особено по родното Черноморие. Като се вземат предвид и цените на предлаганите стоки и услуги по морето, както и отношението на местния бизнес към туристите, става ясно, че ако това цялостно отношение не се промени, при това радикално, каквато и валута у нас да бъде въведена, положителен резултат в сферата на туризма няма да има и ние ще си останем известни зад граница основно с европенсионерския и с алкохолния туризъм.

20 държави са приели еврото,
7 все още не са

20 от 27-те държави в Европейския съюз са приели еврото като национална валута, 7 все още не са. Като изключим България, при която това вече е въпрос на месеци, останалите страни, в които еврото не е национална валута са Дания, Швеция, Чехия, Унгария, Полша и Румъния. Какви са причините за всяка една от тях?

При Дания съществува специална договорка още при приемането ѝ в ЕС, че тя ще запази своята валута, кроната, и няма да приема еврото. При проведения през 2000 г. референдум 53.2% от гласувалите се оказват против въвеждането на еврото. Другата скандинавска държава – Швеция, няма подобна договорка, тя е поела ангажимент при изпълнението на определени условия да въведе еврото. Но собственият ѝ народ също не иска смяната на валутата. При проведения референдум 41,8% от шведите са за еврото срещу 56% за запазване на местната валута кроната. Подобно е положението и в Чехия. През април 2025 г. министърът на финансите Збинек Станджура обяви, че едва една четвърт от чехите са “за” еврото и заяви, че докато те не станат поне 50 % страната изобщо няма да обмисля, а още по-малко да води преговори и да определя дата за въвеждането на еврото.
В съседна Унгария ръководството на националната банка обяви наскоро, че ще приемат еврото, но когато страната достигне поне 90% от средното ниво на развитие на държавите в ЕС. Което според унгарците щяло да е най-рано след 2030 г. “Държави като Словакия и Гърция влязоха неподготвени и икономиката и финансите им се сринаха. Не искаме да имаме тяхната съдба”, заяви управителят на Националната банка на Унгария Дьорд Матолчи. В Полша също твърдят, че икономиката им не е готова да приеме еврото. В случая става въпрос за шестата икономика в Евросъюза, което дава още по-големи основание за размисъл как ще се понесе тази промяна на валутата в България. Последната от държавите, запазили все още националните си валути, е Румъния. Там положението е малко по-различно. Желание за приемане на еврото сред северните ни съседи има, но страната не е покрила критериите за това. Според доклад на ЕК Румъния е страната с най-висока инфлация и бюджетен дефицит.

Иван ГЕОРГИЕВ