Липсата на осветление и тротоари са част от проблемите, които живеещите в кв. “Кольо Фичето” поставиха пред народния представител от “БСП за България” Весела Лечева по време на приемната, която тя направи в едно от кварталните заведения. „Това са въпроси, за които е отговорна местната власт. Аз препращам хората, които поставят тези въпроси към групата съветници от БСП. Хората не могат сами да си начертаят пешеходни пътеки и да си ремонтират тротоарите, това е безхаберие. Има различно отношение към центъра на града и кварталите”, коментира Лечева.
Ниските доходи, бюрократичните абсурди, политически назначения и невъзможността на хората да защитават живота и имуществото си, бяха друга съществена част от темите, които търновци поставиха пред Весела Лечева.
„За пореден път се срещам с човек, който дори името си не иска да назове, защото се бои да не изгуби работата си. Все по-често се сблъсквам с тази анонимност, затова и реших да направя приемната на открито, с надеждата, че хората, които имат нужда от подкрепа и съдействие, ще се чувстват по-спокойни да споделят проблемите си“, коментира депутатката. Случаят, по който тя ще работи изключително дискретно, е свързан с жалба срещу администрацията. „Става дума за човек, който 2 г. вече не успява да си получи обезщетението, след като е напуснал работа в Германия. Тук продължават да искат от него всевъзможни документи, в същото време от Германия са отговорили, че според тяхното законодателство, те вече са осигурили всички нужни документи. Въпреки този отговор, обезщетението за безработица още не е получено, защото не били събрани всички документи. Ако няма да дадеш обезщетение, просто кажи „не“, но защо трябва да се води такава примитивна комуникация, която зависи от определен служител, а не от разписаните норми”, обясни депутатката.
Лечева коментира, че другата болезнена тема, която не веднъж е поставяна пред нея е свързана с цените на медицинските изделия и посочва пример с майка, която трябва да купи ортопедични обувки на детето си и може да получи за тях трицифрена сума от държавата. Обаче т.нар. ортопедични обувки са толкова некачествени, че на практика са неизползваеми. Жената обяснява, че за нея е по-лесно да купи едни обикновени обувки, които след това да приспособи, вместо да разчита на държавата, да се чуди ще й признаят ли фактурите или няма и дали въобще обувките ще свършат работа. Очевидно е, че проблемът не е в липсата на финансов ресурс, а в системата, която осигурява тази некачествена услуга, заяви Лечева.
Весела КЪНЧЕВА
